РЕШЕНИЕ

 

№606                                      16.10.2012г.                            град Разград

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на девети октомври                                              две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар: П.Т.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд №703 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Р.Ц.Р. ***, срещу Наказателно постановление  №484/12 от 25.06.2012г.  издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.179 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДВП и чл.185 пр.1 от ЗДвП, за нарушения на чл.139 ал.5 от ЗДвП и чл.100 ал.2 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 3000 лв, за първото, и в размер на 20 лв за второто. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.

В съдебното заседание на РРС процесуалния представител на жалбоподтеля поддържа жалбата. Намира, че първото нарушение не е осъществено от жалбоподателя, тъй като е бил закупил винетен стикер.

В съдебно заседание, представителят на наказващия орган, счита жалбата за неоснователна, а НП като законосъобразно да бъде потвърдено.  

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

С обжалваното Наказателно постановление, на жалбоподателя са нолажени две административни наказания, за нарушения на чл.139 ал.5 от ЗДвП и на чл.100 ал.2 пр.2 от същия законон. В наказателното постановление от фактическа страна е отразено, че при извършена проверка на жалбоподателят като водач на МПС-товарен с рег. №**** на «14.06.2012г. около 12,40ч, по път Е-70 пътна отсечка гр.Русе-гр.Разград преди с.Осенец, собственост на С. А. Р., като водачът не е заплатил винетна такса по реда на чл.10 ал.2 от Закона за пътищата. Водачът не е отстранил невалиден дневен стикер за 2011г. К 1,2 за 12.01.2011г. с №0156756». Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №484/14.06.2012г. съставен на жалбоподателя от мл. Автоконтрольор при РУП гр. Разград, в който е описана същата фактическа обсатновка.

 

 

Пред РРС  са разпитан като свидетел  полицейският  служител В. – актосъставител, който в показанията си потвърждава обстоятелствата по АУАН и НП. Били на работа процесния ден и спял за проверка товарен автомобил «Щаер», собственост на друго лице, управляван от жалбоподателя. Установил, че не била заплатена винетна такса по ред на чл.10 ал.2 от ЗДвП и не бил остранен стар винетен стикер с влидност до 12.01.2011г. Водачът обяснил за винетния стикер, че е възможно собственика на автомобила да е закупил, но не знаел. Съставил АУАН, след което автомобилът бил спрян от движение.

По делото е разпитан като свидетел и С. Р. – собственик на МПС-то, който установява, че е бил закупен винетен стикер за процесния ден, но не го поставил, а бил в джабката на автомобила, за което казал предварително на жалбоподотеля. Отишъл в сградата на КАТ след като автомобилът бил спрян от движение. След като сложил винетния стикел на стъклото автомбила бил пуснат в движение.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

В хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и такива довели до осуетяване правото на защита на жалбоподателя.

Жалбоподателя на първо място е обвинен в извършване на нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП. Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП, се предвижда  наказание за водач, който управлява ППС предназначено за превоз на товари, на състав на пътни превозни средства, както и на пътни превозни средства по чл.10а  ал.6 т.3, 4 и 5 от ЗП, с две и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 или повече тона, за което не е заплатена винтена такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. В НП не са отразени всички елементи от обективната страна на деянието, не е описан вида на превозното средство, а именно в случая превозно средство предназначено за превоз на товари с две и повече оси, което има допустима максимална маса 12 или повече тона, с което е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 .5 от ЗАНН. Дори да не е налице това нарушение съдът намира, че описната фактическа обстановка в НП, в с.з. не се подкрепя от събраните доказателства. От показанията на св.В. се установява, че на спрения за проверка товарен автомобил не е бил залепен винетен стикер, като не отстранен такъв с изтекъл срок. Поради което е приел, че не е била заплатена винетна такса по реда на чл.10 ал.2 от ЗП, тъй като жалбоподателят не знаел за такава. Обяснил, че собственика на автомобила може да е закупил винетен стикенр, но не знаел. От събраните доказателства в съдебното производство не се установи безспорно, че не е била заплатена винетна такса, видно от показанията на собственика на МПС-то св.Р. и приложения винетен стикер №1152282. Независимо, че последния документ не установява безспорно наличието на дневен винетен стикер към процесния ден, това не се установява и от останалите доказаталества. Св.В. е приел, че след като няма поставен валиден винетен стикер не е заплатена винетна такса. Не е безспорно установено обстоятелството-заплатена ли е в случая или не винетна такса. Липсата на залепен винетен стикер не е достатъчно да се направи такъв извод. Още повече, явно след спирането на автомобила от движение, същият е бил пуснат в движение от КАТ, след като св.Р. е залепил необходимия винетен стикер, което е станало на следващия ден от констатиране на нарушението, т.е. явно е имал такъв стикер и след като го е залепил е бил пуснат в движение автомобила от органите на КАТ. Налице е основателно съмнение, че към 14.06.2012г. не е бил закупен винетен стикер, което към настоящия момент не може да се установи, поради липсата на процесния, който е бил дневен такъв, поради което съдът намира, че нарушението за което жалбоподателя е обвинен не е безспорно доказано.

Относно второто описано нарушение в НП квалифицирано по чл.100 ал.2 от ЗДвП, а именно, че не е отстранен невалиден винетен стикер, съдът намира, че такъв самостоятелен състав на нарушение не е предвиден в ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.2 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл.10 ал.1 т.1 от ЗП в долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичане на неговата валидност. Т.е. според съда, това нарушение включва в състава си както залепване на указаното място на валиден винетен стикер така и премахване на невалидния вече такъв. Съюзът «и» в състава на текста, означава, че двете хипотези следва да са налице комулативно. В конкретния случай в обстоятлествата в НП не отразено, че не е бил залепен на указаното място валиден винетен стикер, а е отразено, че водачът не е заплатил винетна такса, което е нарушение на друга разпоредба. Липсва точно и пълно описание на деянието по чл.100 ал.2 от ЗДвП, поради което съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение на  разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при съставяне на акта и НП.

Поради изложените съображения НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Предвид горното съдът

 

 

                                                     

                                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №484/12 от 25.06.2012г.  издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което на Р.Ц.Р. ***, на основание чл.179 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДВП и чл.185 пр.1 от ЗДвП, за нарушения на чл.139 ал.5 от ЗДвП и чл.100 ал.2 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 3000 лв, за първото, и в размер на 20 лв за второто.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                             Районен съдия: