МОТИВИ към Присъда № 620/16.10.2012г.

по НОХД №592/2012г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу А.И.А. ЕГН ********** за това, че на 21.12.2011 г. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи – 1 бр. телевизор “Техникер” 14 инча на стойност 80.00 лв., 1 бр. дистанционно за телевизор на стойност 12.00 лв. и 1 бр. плик за завивка на единично легло на стойност 10.00 лв., всичко на обща стойност 102.00 лв. от владението на филиал в гр. Разград на Русенски университет “Ангел Кънчев” гр. Русе, представлявано от С.Р.С. ***, без негово съгласи, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е маловажен случай – престъпление по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия А. да бъде наложено наказание„ Пробация ”, включваща задължителните пробационни мерки за срок 18месеца, както и 120ч. годишно общественополезен труд за срок 1 година.

Защитата на подсъдимия пледира, съдът да наложи алтернативно посоченото в закона наказание „ Глоба „.

Подсъдимият А.И.А. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А.И.А. е роден на *** ***, български гражданин, със средно специално образование, женен, безработен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: На 18.12.2011 г. подс.А. пристигнал в гр.Разград, след което отишъл до сградата на студентското общежитие в гр.Разград, към филиала на РУ „Ангел Кънчев"-гр.Русе и поискал да му бъде предоставена стая на свободен наем. Свидетелката И.А., която към него момент била на работа като портиер в общежитието, настанила подс.А. в стая № 110 на студентското общежитие, като му дала ключ за стаята и дистанционно управление за телевизор „Техникер". След това обвиняемият отишъл в стаята и се настанил там, като на масата в стаята имало поставен телевизор „Техникер", а на леглото комплект чисти чаршафи - плик за завивка и долен чаршаф, с калъфка за възглавница. На 21.12.2011г, рано сутринта, около 05,30ч., подс. А. вързал на вързоп телевизора в плика за завивка, заедно с дистанционното управление, след което отворил вратата на терасата на стаята и ги спуснал на земята. Стаята се намирала на първия етаж и била на около метър и петдесет от земята. След това затворил вратата на терасата, излязъл от стаята, за ключил я и върнал ключа на М. Д., който към него момент бил на смята като портиер. После си тръгнал, без да заплати нощувките, като заявил, че ще се върне по-късно същия ден. След като излязъл от сградата на общежитието, подс. А. отишъл до местото, където бил оставил вещите, описани по-горе, взел вързопа, в който били оставени телевизора и дистанционното управление за него и си тръгнал. Впоследствие продал телевизора и дистанционното управление на неустановено лице, а плика за завивка - изхвърлил.

От заключението от назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на вещите, предмет на престъплението, са в размер на 102,00лв.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. А., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената СИЕ, от показанията на свидетелите Ст. Д., С. С., И. А., Н. А., П. Т., Х. Х..

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

От обективна страна – А.И.А. на 21.12.2011 г. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи – 1 бр. телевизор “Техникер” 14 инча на стойност 80.00 лв., 1 бр. дистанционно за телевизор на стойност 12.00 лв. и 1 бр. плик за завивка на единично легло на стойност 10.00 лв., всичко на обща стойност 102.00 лв. от владението на филиал в гр. Разград на Русенски университет “Ангел Кънчев” гр. Русе, представлявано от С.Р.С. ***, без негово съгласи, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е маловажен случай.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите и да се разпореди с тях като със свои, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

Ниската стойност на предмета на престъплението, липсата на квалифициращи признаци от обективна и субективна страна, чистото съдибно минало и самопризнанието и разкаянието на подсъдимия, обуславят случая, като маловажен.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът му да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година или „пробация”, или глоба от сто до триста лева.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия З., следва да определи наказание „ глоба”, с оглед изброените вече смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.

При определяне размера на наказанието “глоба” съдът отчете наред със смекчаващите отговорността обстоятелства, самопризнанията направени от подсъдимия в съдебно заседание, сравнително ниската стойност на отнетите движими вещи, а като отегчаващи – начина на извършване на деянието – нощем, злоупотребявайки с доверието на свидетелите, незаплатените разходи за нощувките в общежетието. Изхождайки от посочените обстоятелства за извършеното престъпление съдът определи при съобразяване целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, максималния размер на наказанието – 300,00лв.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на държавния бюджет сумата 35,00лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 15.00лева, за направени разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: