МОТИВИ към Присъда № 621/16.10.2012г.

по НОХД №604/2012г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу К.И.М. ЕГН **********, за това, че: На 03/04.06.2012 г. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление и повторност, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи: 1. бр. СД плеър марка “Pioneer” DEN 2300 на стойност 120.00 лв. и 1 бр. флаш памет марка “Apacer” на стойност 12.00 лв., на обща стойност 132.00 лв. от владението на М. *** и собственост на “МСМ” ООД гр. Р., с управител М. ***; 1 бр. мъжка черна кожена чантичка на стойност 5.00 лв., 1 бр. лична карта на стойност 20.50 лв., 1 бр. шофьорска книжка (СУМПС) на стойност 13.50 лв., 1 бр. застрахователна полица на стойност 1.40 лв., 1 бр. малък талон за лек автомобил на стойност 13.00 лв. и парична сума в размер на 20.00 лв., на обща стойност 73.40 лв. от владението на А.Р.А. ***, всичко на обща стойност 205.40 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК,

И за това, че на 09.05.2012 г. в гр. Р., противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – 1 бр. велосипед марка “Торнадо” с 18 скорости на стойност 90.00 лв., собственост на М.М.С. *** – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание за първото деяние „ Лишаване от свобода” в размер на 1година, а за второто деяние, при преквалификацията му по чл.206, ал.5 вр. ал. 1 от НК съдът да наложи наказание „ Пробация ”, включваща задължителните пробационни мерки за срок 3 месеца, като на основание чл.23, ал.1 от НК да определи едно общо наказание в размер на най- тежкото – 1 година „ лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Защитата на подсъдимия по същество пледира в унисон с държавното обвинение, изразява съгласие с предложените от Прокурора вид и размер на наказанията, за всяко едно от деянията.

Подсъдимият К.И.М. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К.И.М. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Св. М.С.М. бил управител на „МСМ" ООД-гр.Р. Дружеството притежавало лек автомобил „О. В. „ с рег.№ ** **-** **. На 03.06.2012г. вечерта свидетелят паркирал горепосочения лек автомобил на паркинг пред жилищен блок, находящ се в гр.Р., жк„О.", блок № *, където живеел. Около полунощ на същия ден подс.К.И.М. минал покрай паркинга, забелязал лекия автомобил „О. В." с рег.№ ** **-** **, след което решил да извърши кражба на вещи от него. В изпълнение на намисленото счупил с лакът стъклото на предната лява врата на автомобила, след което отключил вратата, влязъл в автомобила и извършил кражба на 1 брой СД плеър марка „Рionеег" DЕN 2300 и 1 брой флаш памет марка „Арасег". После отишъл в района на младежкия парк, където продал процесните вещи на неустановено в хода на разследването лице.

Св. А.Р.А. притежавал лек автомобил марка „П. ***" с рег.№ ** **-** **. На 04.06.2012г. около обяд свидетелят паркирал личния си лек автомобил на паркинг пред блок № **, вх.* в жк „О." в гр.Р., където живеел. След това свидетелят се прибрал в дома си, без да заключи лекия си автомобил, като забравил в автомобила черна мъжка кожена чантичка с намиращите се в нея 1 брой лична карта, 1 брой шофьорска книжка /СУМПС/, 1 брой застрахователна полица, 1 брой малък талон за лек автомобил и парична сума в размер на 20,00 лева. Малко по-късно около 12,30-13,00ч. подс. К.М. минал покрай паркинга на блок № 21 в жк „О." в гр.Р. Забелязал черна кожена чантичка оставена в автомобила на свид. А., след което отворил предната лява врата на автомобила, която не била заключена и взел чантичката с намиращите се в нея 1 брой лична карта, 1 брой шофьорска книжка /СУМПС/, 1 брой застрахователна полица, 1 брой малък талон за лек автомобил и паричната сума в размер на 20,00 лева. След това затворил вратата на автомобила и си тръгнал. Малко по-късно обвиняемият отворил чантичката, взел намиращите се в нея пари на обща стойност 20 лева, а останалите вещи изхвърлил заедно с чантичката в контейнер за смет. По-късно същия ден обвиняемият изхарчил парите за задоволяване на свои вещи.

От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи по първото деяние е в размер на стойност 132,00 лева. Стойността на отнетите вещи по второто деяние е в размер на 73,40 лева, или общо 205,40лв. - невъзстановени

Св. М.М.С. *** и притежавал велосипед „Торнадо" с 18 скорости. На 09.05.2012г. вечерта свидетелят се срещнал в района на автогара-Р. с подс. К.И.М.. Там двамата консумирали алкохол, заедно с други лица. Около 21,00ч. свидетелят казал на подс. М. да вземе велосипеда му и да отиде да купи бира от намиращ се в близост до автогарата магазин, след което да я донесе. Подсъдимият се съгласил, взел велосипеда, но не отишъл да купи бира, а решил да присвои велосипеда и да го ползва като свой. След това подсъдимият потеглил с велосипеда към с.Л., общ.И. Стигайки там вече рано сутринта на 10.05.2012г., подсъдимият продал велосипеда на свид.А.К.Ш. за сумата от 15 лева.

След разкриване на деянието, с протокол за доброволно предаване от 11.05.2012г. свид.А.Ш. е предал на служител от РУП-Р.- 1 брой велосипед марка „Торпедо", като с разписка от същата дата, велосипеда е върнат на св.М.М.С. ***.

От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на обсебената вещ е в размер на 90,00 лева - възстановени.

Общата стойност на вещите предмет на престъпленията по всички пунктове на обвинението е в размер на 295,40 лева.

С присъда № 646/09.11.201 Ог. по НОХД № 858/201 Ог. на РС-Р., обв.К.И.М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.63, ал.1, т.З от НК, като му е било наложено наказание 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода", което на основание чл.58а от НК е било намалено с 1/3 и е постановено обвиняемият да изтърпи наказание 1 година и 8 месеца „Лишаване от свобода".

Присъдата е влязла в сила на 25.11.201 Ог.

Това осъждане обуславя „повторността" по смисъла на чл.28, ал.1 от НК на новото деяние, извършено от обвиняемия.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. М., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Протокол за оглед на местопроизшествие, Жалба, Протокол за доброволно предаване, Разписка, Справка за съдимост, Характеристика, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената СИЕ, от показанията на свидетелите М. М., Ал. А., М. С., М. Т., Б. Б., Хр. Н., З. Й., А.Ш..

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 206, ал. 1 от НК.

От обективна страна – На 03.06.2012г. и 04.06.2012г. в гр. Р., К.И.М., в условията на продължавано престъпление и повторност, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи: 1. бр. СД плеър марка “Pioneer” DEN 2300 на стойност 120.00 лв. и 1 бр. флаш памет марка “Apacer” на стойност 12.00 лв., на обща стойност 132.00 лв. от владението на М. *** и собственост на “МСМ” ООД гр. Р., с управител М. ***; 1 бр. мъжка черна кожена чантичка на стойност 5.00 лв., 1 бр. лична карта на стойност 20.50 лв., 1 бр. шофьорска книжка (СУМПС) на стойност 13.50 лв., 1 бр. застрахователна полица на стойност 1.40 лв., 1 бр. малък талон за лек автомобил на стойност 13.00 лв. и парична сума в размер на 20.00 лв., на обща стойност 73.40 лв. от владението на А.Р.А. ***, всичко на обща стойност 205.40 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловаженА.И.А. на 21.12.2011 г. в гр. Р. е отнел чужди движими вещи – 1 бр. телевизор “Техникер” 14 инча на стойност 80.00 лв., 1 бр. дистанционно за телевизор на стойност 12.00 лв. и 1 бр. плик за завивка на единично легло на стойност 10.00 лв., всичко на обща стойност 102.00 лв. от владението на филиал в гр. Р. на Р. У. “А.К.” гр. Р., представлявано от С. Р. ***, без негово съгласи, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не е маловажен случай. Извършените от подс. К.И.М. деяния, касаещи двете кражби на движими вещи са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Деянието му следва да се квалифицира по по-тежкия състав, а именно този по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като вещите предмет на престъплението по този пункт на обвинението са на по висока стойност от тези предмет на престъпление по другия пункт на обвинението.

Досежно второто деяние : подс. М. ***, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – 1 бр. велосипед марка “Торнадо” с 18 скорости на стойност 90.00 лв., собственост на М.М.С. *** – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Деянието е довършено в гр.Р., тъй като подсъдимият съобразно уговорката със свид. М.С. е следвало да му върне велосипеда, след като закупи бира от намиращ се в близост на автогарата в гр.Р. магазин, като не е имало уговорка обвиняемият да държи велосипеда за по-дълго време, респ.да се предвижва с него до други населени места, а още по-малко да го продава на трети лица.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема и се разпорежда с вещи, които са чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите и да се разпореди с тях като със свои, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

Съдът не възприема становището на държавното обвинение и защитата за маловажност на случая по няколко съображения: видно от приложената по делото справка с осъжданията на подс. М., съдът намира, че личността на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност. Същият многократно е осъждан за извършени от него деяния от същият вид, като ефективно е изтърпявал наказание „ лишаване от свобода”, който факт обаче не го е превъзпитал и приучил да се съобразява със законите в страната. Налице е явна упоритост към извършване на престъпление от един и същ вид. Пред съда, подсъдимият демонстрира явна безкритичност към извършените от него деяния, проявява очевидна незаинтересованост от изхода на делото и собствената си съдба, счита, че това което върши е нормално с оглед тежкото му социално – битово положение – крайно неприемливо поведение.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът му да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от една година до десет години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия М., следва да определи размера на посоченото наказание малко над средния – шест години, при превес на отегчавашщите отговорността обстоятелства. Обремененото съдебно минало на подсъдимия, интензивността на посегателствата върху чуждото имущество, демонстрираното омаловажаване на стореното от страна на подсъдимия, чувството за безнаказаност и превъзходство над закона. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови по този пункт на обвинението подс. М. да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на 4 години, при първоначален „ строг „ режим в затворническо общежитие от закрит тип.

За престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от една година до шест години. По изложените вече съображения относно маловажност на случая, съдът намира, че определяне на наказанието в рамките посочени в закона, не би се явило несъразмерно тежко. Следва да се отбележи, въпреки ниската стойност на процесният предмет на престъпно посегателство и факта, че същият е върнат, благодарение на съдействието от страна на подсъдимия, то това не е станало доброволно от негова страна, тъй като предмета е иззет от трето лице – свидетел. Съдействието в случая оказано от подсъдимия е единствено с цел да избегне по – тежка наказателна отговорност, а не израз на искрено разкаяние и съжаление за стореното. Съдът намери като съразмерен и справедлив размер на наказанието „ лишаване от свобода „ – 2 години, който размер съобразно нормата на чл. 58а, ал.1 от НК, намали с 1/3 и постанови подс. М. да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи едно общо наказание на подс. К. И.М. в размер на най-тежкото от двете наложени, а именно: лишаване от свобода в размер на четири години при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата 45.00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 15.00 лева – разноски на съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: