Мотиви към Присъда №576/02.10.2012г., постановена по НОХД №649/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Г.С.С. ***, за това, че на 29.03.2012г. около 20.00 часа в град Разград се е заканил на П.И.П. *** с убийство /изразяващо се в отправените думи “Абе ти какво си мислиш, ще те унищожа”. “Ще разбереш, кой се обажда, до три дни да си напуснал Разград, иначе става лошо/ като заканата е възбудила основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Представителят на РРП поддържа обвинението намира го за доказано и пледира за определяне на наказанието в размер на 6 месеца лишаване от свобода. Алтернативно моли, съдът да се произнесе, ако деянието е престъпление по чл.144 ал.1 от НК т.е. от частен характер, да се произнесе с присъда, като и за това престъпление на подсъдимия да се наложи наказание в същия размер.

Като граждански ищец и частен обвинител е конституиран пострадалият П.И.П., предявил граждански иск в размер на 10000лв срещу подсъдимия за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното и изплащане. Повереникът на същия намира обвинението за доказано, пледира за налагане на наказание към средния предвиден в закона размер и за уважаване на гражданския иск в пълен размер.

Защитникът на подсъдимия, намира, че е доказано деяние съставляващо престъпление по чл.144 ал.1 от НК, а не по ал.3 от същия текст, а размерът на гражданския иск като прекомерно завишен.

Делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия С., за когото са налице предпоставките на чл.269 ал.3 т.1 и т.4 от НПК, тъй като неявяването няма да затрудни разкриването на обективната истина, има данни, че е напуснал адреса , който е посочил на органите на ДП/в този смисл Р-е №1/02.02.2011г. на ВКС по н.д. №621/10г. І н.о., р-е №344 от 22.06.10г. на ВКС н.д. №291/10г/, а също така има данни, че е напуснал пределите на Р Б.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.С.С. е роден на ***г. в гр.Р., живее в с.П. к. Същият е български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан.

Подсъдимият живеел в с.П. к. Същият се запознал със св.П., който работел за няколко медии и покрай излъчван репортаж по Нова телевизия във връзка с зачестили кражби в с.П. к. през 2011г., се сдобил с номера - ********** на мобилният телефон на последния. На 29.03.2012г., подсъдимият бил на село и след като употребил алкохол в 20ч, решил да се обади на св.П. с цел да го заплаши. За това скрил своя номер. Когато св.П. отговорил на обаждането, подсъдимият му казал “абе какво си мислиш, ще те унищожа”, като св.П. попитал кой се обажда, но подс. С. отвърнал ”ще разбереш кой се обажда, до 3 дни да си напуснал Разград иначе става лошо”, след което затворил. Св.П. се притеснил сериозно от отправените към него заплахи, а също така и за семейството си, независимо, че не разбрал тогава кой точно се обажда. Бил “изваден от равновесие”, тъй като подобна заплаха можела ”да стигне доста далеч”, предвид и зачестилите в момента прояви от такъв род. Обаждането приел като много заплашително и категорично. Замислил се във връзка с професията, която упражнява, кой би могъл да е този мъж. Незабавно се обадил на директора на ОД на МВР, който го посъветвал да подаде жалба, за да се установи номера, от който е получено обаждането. По-късносъщата вечер св.П. се обадил и на колегата си – св.Л. П., с който споделил за случилото се. Веднага отишъл в полицията и подал жалба в ТЗ БОП при ОД на МВР Р., където работел св.В., който извършил проверка и от получените разпечатки от мобилен оператор, установил, че обаждането е направил именно подсъдимия С.. При разговор с него, последният не отрекъл, че се е обаждал на св.П., когото познавал покрай репортаж за кражби в неговото село, но отрекъл, че е употребил посочените по-горе изрази.

Така изложената фактическа обстановка обуславя от правна страна следното: Предвид изразеното от страна на повереника на частния обвинител и представителя на РРП становище, за произнасяне с присъда и по отношение на деяние представляващо такова от частен характер и след като не е изтекъл срокът по чл.81 ал.3 от НПК, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление от частен характер, а именно по чл.144 ал.1 от НК, тъй като на 29.03.2012г. в гр. Разград се е заканил на П.И.П. *** с престъпление против неговата личност /изразяващо се в отправените думи “Абе ти какво си мислиш, ще те унищожа”. “Ще разбереш, кой, кой се обажда, до три дни да си напуснал Разград, иначе става лошо/ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването й. Подсъдимият е отправил устно по телефона към св.П. закана с престъпление против неговата личност като употребил изразите “ще те унищожа до три дни да си напуснал Разград, иначе става лошо” с които е обективирано намерение у подсъдимия за престъпление срещу пострадалия, в случая че ще пострада като бъде “унищожен”, ако не напусне града до три дни, която закана е била напълно реална, предвид и упражняваната от св.П. професия. Изразът “ще те унищожа”, съдът намира и тълкува като заканване срещу личността, личната свобода на пострадалия, тъй като явно подсъдимият е искал да му внуши да предприеме действия извън свободната си воля, а именно да напусне града, като в противен случай ще пострада по някакъв начин, без да е уточнил по какъв. Това от своя страна е възбудило у пострадалия основателен страх от възможността нещо да му случи – засягане на физическата неприкосновеност, подтикван за промяна на поведението и действията против волята си /в какъвто смисъл е И. Ненов нак. право ос. част, ТР №53/18.09.1989г. ОСНК, Р-е 10-85-І/. Същият е възприел заканата, която е стигнала до съзнанието му като действителна и той веднага е сигнализирал органите на полицията.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, независимо от това го е извършил, като е целял настъпването на общественоопасните последици, а именно че заканата се възприема от пострадалия и че ще породи страхови изживявания у него.

Съдът намира, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144 ал.3 от НК, а именно, че същият ден и по същото време, се е заканил с убийство на св.П.. За осъществяване на този състав на престъплението е необходимо отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот. От показанията на свидетелите П. и В. и П. се установява, че подсъдимият е употребил израза, че пострадалия ще бъде унищожен. Характеристиката и начина на изказване не разкрива закана за убийство. Освен че в случая не са употребени изрази и поведение за закана за убийство, самия пострадал ги е възприел като заплаха за личната си свобода и се е притеснил за семейството си, но не и като закана, че ще бъде лишен от живот, за което говорят и последващите събития. Явно, че и самия подсъдим не е имал такова отношение към отправените изрази /Р-е №455/26.10.2010г ВКС н.д.№442/1-г Ін.о./. Без обективиране с думи или действия на закана с убийство спрямо пострадалия, която да е възприета от него, не е налице състава на престъплението по чл.144 ал.3 от НК, /ТР №53/18.09.2989г н.д. №47/89г ОСНК/ поради което подсъдимият бе признат за невиновен и оправдан по това обвинение.

При определяне на наказанието на подс. С. за извършено престъпление по чл.144 ал.1 от НК, съдът намира, че същото следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице предпоставките на чл.55 от НК. Съдът намира, че обществената опасност на дееца в случая е по-висока, предвид предишно осъждане и не-добрите му характеристични данни. Съдът отчита и високата обществена опасност на деянието, изразяващо се в целеното въздействие върху свободата на волята на пострадалия. Предвид наличието и на смекчаващи обстоятелства – съдействието на подсъдимия за разкриване на деянието на ДП, съдът намира, че определяне на наказанието лишаване от свобода към средния размер, е адекватно на извършителя и деянието. Поради което на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. В случая не може да се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е осъждан като му е налагано такова наказание. Така определеното наказание съдът намира за съответстващо на целите посочени в чл.36 от НК.

Предвид разпоредбата на чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, наложеното наказание следва да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Налице са предпоставките на чл.68 ал.1 от НК, поради което съдът постанови изтърпяване на отложеното наказание в размер на една година, определено по нохд №***/****г. на РС-Р., в чийто изпитателен срок, е извършеното и процесното. Това наказание следва да бъде изтърпяно при условията на чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Основателен е предявения от П.И.П. граждански иск. От неправомерното и виновно извършено деяние на подсъдимия пострадалият е понесъл неимуществени вреди – причинени са му страдания, поради което и деецът дължи обезщетение на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. Очевидно, че е изживял тежко случилото се, както свидетелства и св. Петков, предвид продължилата известно време състояние на стрес и уплаха, причинения дискомфорт. Съдът, като изхожда от критерия за справедливост, установен с нормата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че за обезщетяването на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати сумата от 3000лв, който размер съдът намира за справедлив. В останалата му част до 10000 лв гражданският иск се явява неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Подсъдимият следва да заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: