МОТИВИ
към
Присъда № 626/18.10.2012г. постановена по ЧХНД № 737/2012 г. по описа на
Районен съд Разград
Производството е образувано по тъжба на И.Н.Й., ЕГН **********, с пост. адрес гр. *****, ул. ***** № ***, с която е обвинила :
- С.Х.Д., родена *** ***, ЕГН **********, с пост. адрес гр. Разград, жк “*******”, бл. ***, вх. ***, ет.***, ап. **, тел. ********, бълг. гражданин, неосъждана, неомъжена, със средно образование, безработна
И
- Д.И.С., родена *** г. в гр. ****** ЕГН **********, с пост. адрес гр. Разград, жк “*********”, бл. ***, вх. **, ет. ***, ап. ***, тел. *****, бълг. гражданин, неосъждана, разведена, със средно специално образование, безработна,
І. В това, че
в съучастие като съизвършители на 21.08.2012г. в гр. Разград са казали унизителни
думи за честта и достойнството на И.Н.Й.,
ЕГН **********, с пост. адрес гр. ****, ул. ****№ **,
в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148,
ал.1, т.1 НК във вр. с чл. 146, ал.1 НК във вр. с чл. 20, ал.2 НК.
Предявен е граждански
иск на осн. 45, във чл. 52 във вр. чл. 84, във вр. 86 ЗЗД, от тъжителя срещу двете подсъдими за заплащане
на сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от гореописаното деяние, ведно със законната лихва считано
от датата на деликта – 21.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
ІІ. Тъжителят И.Н.Й. е обвинил подсъдимите:
- С.Х.Д.,
И
- Д.И.С.,
И в това, че в
съучастие като съизвършители на 21.08.2012г., в гр. Разград, са причинил на И.Н.Й.,
ЕГН **********, с пост. адрес гр. *****, ул. **** № ***
-
кръвонасядания по лицето и дясната
странична област на шията
- охлузвания
по десния лакът и лява мишница
- участъци на
отпадане на кичури коса в дясната челна
област и зад лявата ушна мида
- линии на
просветляване в носните хрущяли, суспектни за фрактура /рентгенологично/,
което представлява лека телесна повреда изразяваща се във
временно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 130,
ал.1 НК, във вр. с чл. 20, ал.2 НК.
Предявен е граждански
иск на осн. 45, във чл. 52 във вр. чл. 84, във вр. 86 ЗЗД, от тъжителя срещу двете подсъдими за заплащане
на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от гореописаното деяние, ведно със законната лихва считано
от датата на деликта – 21.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се
деловодните разноски.
Гореописаните
граждански искове бяха приети за съвместно разглеждане по делото.
В открито
съдебно заседание тъжителя, заедно с повереника си адв. К. С. от АК – Разград, поддържат обвинението
и предявените гр. искове.
Защитникът на
подсъдимите – адвокат Ж. Ч. от АК – Разград, намира обвинението за
недоказано и моли за оправдателна присъда. Относно гражданските искове моли за
отхвърлянето им.
Подсъдимите се
присъединява към изложеното от защитника си. Твърдят, че не са извършвали
престъпленията по повдигнатото им обвинение. Сочат, че тъжителката ги е
обиждала и им е нанасяла удари, като те от своя страна й нанесли удари при
самозащита. Изразяват съжаление за случилото се.
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Тъжителката от една страна и двете подсъдими от друга страна били в много лоши отношения, тъй като тъжителката имала съмнения, че подсъдимите имат интимни отношения с фактическия й съжителник – св. Н. Н.
На 21.08.2012г. около 23 часа, тъжителката и фактическия й съжителник св. Н. Н., се намирали в бистро “Приста” в гр. Разград. Тогава там дошли двете подсъдими задно със Р.Й.К.. Двете подсъдими започнали да викат на тъжителката : “Курва”, “Проститутка”, “Върви да се ебеш с циганите”. Подсъдимите започнали да нанасят удари на тъжителката – подс. Д.С. я хванала за косата и й блъскала главата в масата и в пейката. Подс. С.Д. се опитала да прободе с нож тъжителката, но била спряна от св. Н., който успял да й отнеме ножа. Д. нанасяла удари в областта на лицето на тъжителката. Подсъдимите успели да съборят тъжителката на земята и я ритали. През това време св. Н. се опитал да ги разтърве. Служителите от заведението, като видели побоя натиснали паник - бутона, след което дошъл полицейски екип и конфликта бил преустановен.
По доказателствата.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на св. Н. Н., Д.К., С.И. и Д. Д., както и от частично от обясненията на подсъдимите – само досежно наличието на влошените отношения между тях и тъжителката с оглед предполаганите от тъжителката интимни отношения между подсъдимите и св. Н. /фактически съжителник на тъжителката/. Безспорни са влошените отношения между тъжителката от една страна и подсъдимите от друга. При извършения оглед в о.с.з. от 05.10.2012г. /л.73/, на представения от защитата мобилен телефон на подс. Д., на екрана на същия се намери съобщение с текст “Ша та убия курво, дано да пукнеш”, като същото е от 19.08.2012г. в 23.02ч. и е изпратено от № ********, който номер, при снемане самоличността на тъжителката, се установява че се ползва от същата.
Фактическата обстановка се подкрепя и от заключението на съдебно медицинската експертиза.
Съдът не
кредитира с доверие обясненията на подсъдимите в частта им в която сочат, че не
са обиждали и тъжителката, а й са нанасяли удари на тъжителката само за да
отблъснат нейното нападение. Това е така, тъй като в тези им части обясненията
на подс. са изолирани от събрания доказателствен материал. Така например, подс.
сочат, че тъжителката е била със спусната коса, за да прикрие травматичните
увреждания нанесени й от св. Н..
Св. Н. сочи, че не е
удрял тъжителката. Незаинтересования
свидетел – сервитьорката К. е категорична, че косата на тъжителката не е била
спусната, а е било вързана на опашка, като преди инцидента тъжителката не е
имала никакви белези и синини по лицето.
Свидетелят Н. Н. е категоричен, че именно подсъдимите са нападнали и удряли тъжителката, като и са я обиждали. Тъжителката единствено се е отбранявала. Действително, този свидетел, който е фактически съжителник на тъжителката е заинтересован от изхода на делото, но неговите показания съвпадат с останалия доказателствени материал по делото, поради което и съдът кредитира с доверие показанията му.
Незаинтересования от изхода на делото свидетел К. – сервитьорка в процесното заведение, сочи че е видяла как, подсъдимите са приклещили към пейката тъжителката, удряли са й главата в пейката, удряли са й шамари и са я обиждали. К. не е видяла началото на конфликта, тъй като е била в друга част на заведението и е чула шума, след което е и отишла на местопрестъплението. Същата е казвала на подсъдимите да престанат, но без резултат. Видяното и чутото от К. категорично опровергава обясненията на подсъдимите, че те са били нападнати от тъжителката и, че тъжителката ги е обиждала.
Другият незаинтересован от изхода на делото свидетел - бармана С.Й. също не е присъствал на целия инцидент, а след чутия шум е излязъл пред бара и е видял, че двете подсъдими удрят тъжителката. Това също опровергава обясненията на подсъдимите, че са били нападнати от тъжителката.
Свидетелят Д. Д., която е видяла тъжителя на следващия
ден след инцидента, в своите показания освен описание на травматичните
увреждания, сочи че тъжителката й се е оплакала че подсъдимите са я пребили, а
и са й викали курва, проститутка, да ходи да се ебе с циганите. Следва да се
изтъкне, че показанията на този свидетел, макар и неочевидец на деянието са
напълно допустими. В Решение
№ 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н. д. № 32/2006 г., II н. о., докладчик
съдията Елена Авдева, ВКС вече е имал повод да посочи, че законът не ограничава свидетелските показания единствено до пряко
възприетите факти, поради което няма забрана чрез тях да се установяват
изявления на други лица.
Фактическата обстановка се подкрепя и от заключението на СМЕ /л. 31-33/, което е категорично, че уврежданията на пострадалата могат да бъдат получени по време и начин, както се сочи по делото. Това опровергава твърденията на защитата, че процесните увреждания на тъжителката били причинени от св. Начев още преди 21.08.2012г., респективно не са причинени от подсъдимите.
Относно съдебното медицинско удостоверение на подс. С.Д. /л.57/, издадено въз основа на преглед от 20.09.2012г. /почти месец след инцидента/, дори и да се приеме, че уврежданията са й били причинени по време на инцидента от страна на тъжителката, то действията на тъжителката са правомерни по см. на чл. 12 НК.
По
възражението на защитата, че не били доказани точните думи, с които е била
обидена тъжителката.
Свидетелката К.
/сревитьорка/, сочи че подсъдимите са обиждали тъжителката, но не може да си
спомни точните им думи. Последното е житейски логично с оглед дългия период от
време от събитието. Св. Н.сочи,
че подсъдимите “обиждаха И., че била
проститутка, че ходела за пари” /л.75/. Свидетелката Д. Д., в своите показания сочи, че денят след инцидента пострадалата
й се е оплакала, че подсъдимите “са я
наричали – курва, проститутка, да ходи да са ебе с циганите”/л.78/. Ето
защо, съдът намира това възражение за неоснователно.
По възражението на защитата срещу
съдържанието на характеристичните справки на подсъдимите.
Справките представляват официални документи, тъй като са издадени по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. По делото липсват доказателства оборващи съдържанието на характеристиките.
По възражението на защитата, че подсъдимите
са удряли тъжителката само с шамари, поради което същите не се могли обективно
да й причинят процесните тежки увреждания.
Самите
свидетели И. и К. са категорични, че не са присъствали по време на целия инцидент,
а само на част от него, респективно не са могли да възприемат всички удари. Св.
К. е категорична, че не е видяла да удрят главата на тъжителката в масата, но е видяла че й УДРЯТ ГЛАВАТА В ПЕЙКАТА
/л. 104/. Показанията на този
незаинтересован свидетел и становището на ВЛ в о.с.з. /л.80-81/, според което “ВСИЧКИ УВРЕЖДАНИЯ СА С ЕДНАКВА ДАВНОСТ”
по категоричен начин опровергават твърденията на защитата, че подсъдимите са
удряли само шамари на тъжителката, а травматичните й увреждания са били
причинени предишни дни от св. Н.
От ПРАВНА
СТРАНА.
- По обвинението по чл. 148, ал.1, т.1 НК
във вр. с чл. 146, ал.1 НК.
Като са казали публично на тъжителката “Курва”, “Проститутка”, “Върви да се ебеш с
циганите”, подсъдимите са осъществили
състава на престъплението “обида” по смисъла на чл. 148, ал.1, т.1 НК във вр. с чл. 146, ал.1
НК, тъй като публично са нанесли на пострадалия
обида, като са са казали унизителни думи за честта и достойнството му в
негово присъствие. Обидните изрази в случая представляват неприлични думи, които
подсъдимите отправили към присъстващия тъжител и той непосредствено ги е
възприел. Така са засегнати честта и достойнството на тъжителя, разбирани като
представи на тъжителя - самооценка за качествата на своята личност. От
субективна страна подсъдимите е действали с пряк умисъл – съзнателно са обидили
пострадалата, точно това са целели. Същевременно и двете подсъдими са участвали
в изпълнителното деяние, което обстоятелство ясно са съзнавали – чл. 20, ал.2
НК
- По обвинението по чл. 130, ал.1 НК.
Телесната
повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В медицината с понятието
"телесна повреда" се означава всяко нарушение на анатомичната цялост
или физиологичните функции на тъканите и органите на човешкият организъм
вследствие въздействие на увреждащи фактори от външната среда. В медицински
аспект понятието "телесна повреда" съдържа медико-биологичната
характеристика на анатомични и функционални нарушения на организма, които той е
претърпял от външния вредоносен фактор. Правното понятие "телесна
повреда" съдържа в себе си освен медико-биологичната характеристика на
увреждането, така и социалния, общественоопасен характер на деянието, както и
субективния елемент /вината в съответен вид и форма/. Казано с други думи,
правното понятие "телесна повреда" е по-широкото и по- богато на
признаци в сравнение с чисто медицинското понятие за телесна повреда. Здравето
на човека се изразява в неговата телесна цялост и нормално функциониране на
органите му като конкретно състояние по време на посегателството. Към леките
телесни повреди се отнасят, както онези, които са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, така и онези, които са причинили
само физическа болка и страдание. Разграничителният критерий между двете форми
на леката телесна повреда е онова кратковременно разстройство на здравето на
пострадалия, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма
или тъканите, както и леки изменения във физиологичните функции извън болката и
страданието. За изясняване на вида и характера на причинените телесни
увреждания на тъжителя по делото бе назначена съдебно-медицинска експертиза. Съгласно
нейното заключение, съдът прие че подсъдимите са причинили на тъжителката :
- кръвонасядания по лицето и дясната странична област на шията
- охлузвания
по десния лакът и лява мишница
- участъци на
отпадане на кичури коса в дясната челна
област и зад лявата ушна мида
- линии на
просветляване в носните хрущяли, суспектни за фрактура /рентгенологично/.
Горното представлява лека телесна повреда изразяваща
се във временно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по
чл. 130, ал.1 НК.
Деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимите са
искали да причинят тази телесна повреда на тъжителя. Същевременно и двете
подсъдими са участвали в изпълнителното деяние, което обстоятелство ясно са
съзнавали – чл. 20, ал.2 НК
Съдът намира, че независимо от влошените отношения между
тъжителката от ден страна и подсъдимите от друга, не са налице предпоставките
за приложението на привилегирования състав на чл. 132, ал.1, т.4 НК /тел.
повреда при физиологичен афект/, поради следното:
За да е налице състояние на силно раздразнение и деецът да
действува в такова състояние - чрез внезапно вземане на решението и преминаване
към изпълнението му - съгласно трайната съдебна практика съзнанието на
извършителя трябва да е овладяно от чувствата в такава степен, в която
възможността му да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си, е
намалена значително, без той да е лишен от нея. Тази преценка на стеснение на
съзнанието се извършва на основание изводи, направени в психолого-психиатричен
аспект, а не единствено на основание казаното от дееца и видимите от очевидци
признаци, които биха могли да се трактоват като афектно състояние /те могат да
бъдат и имитационни/. Казаното е така, защото състоянието на силно раздразнение
по смисъла на наказателния закон се преценява на фона на психолого-медицинското
обмисляне на състоянието на физиологичен афект. Според настоящия съдебен
състав, подсъдимите не са действал в състояние на физиологичен афект, а на
обикновено ядосване породено от влошените им отношения с тъжителката, намерили
израз и в горецитирания СМС.
РРС прецени че не е необходимо назначаване на психолого –
психиатрична експертиза, относно наличието на физиологичен афект. Ако
обаче се приеме, че
първоинстанционния съд е допуснал процесуално
нарушение, като не е назначил такава експертиза, то това евентуално нарушение може да бъде отстранено от въззивната
инстанция, тъй като Законът не прави разлика между реда за събиране и
проверка на доказателствата на първата и въззивната инстанции /вж. Решение № 133 от 30.03.2001 г. на ВКС по н. д. № 30/2000 г., I н. о., докладчик съдията Евелина С. "Бюлетин на ВКС", бр. 1/2001
г., стр. 7/.
Върховният касационен съд,
вече е имал повод да посочи в Решение № 341/11.06.2004г. по н.д. № 1005/2003г.
І н.о., “Бюлетин на ВКС", бр.
6/2004 г., че ако за въззивния съд съществува съмнения за пълнотата на
доказателствената съвкупност, то с оглед дадените му от закона правомощия
следва сам да я попълни впоследствие и оцени, а не да връща делото в
първостепенния съд.
ВКС вече е посочил в Решение
№ 435 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 485/2009 г., II н. о., НК, че въззивния съд е инстанция, която не само
има право, но и е длъжна при необходимост да събира нови доказателства.
Както вече е посочено и в
Решение № 408 от 25.05.2004 г. на ВКС по н. д. № 1038/2003 г., II н. о.,
"Бюлетин на ВКС", бр. 6/2004 г., въззивната инстанция е втората,
по-висша съдебна инстанция, която има
правомощието да допълва доказателствените материали и да реши делото по
същество. Тя не може да се позовава
на липсата на достатъчно доказателства, събрани от първоинстанционния съд, за
да постанови отменително решение. Ако въззивната инстанция констатира,
че на досъдебното производство и в производството пред първоинстанционния съд
не са събрани достатъчно доказателства да разкриване на обективната истина, то
тази констатация го задължава да проведе съдебно следствие и събере липсващите
доказателствени средства, а не да отменя присъдата. Недопустимо е връщането на делото на досъдебното
производство или на
първоинстанционния съд, тъй като липсата
на достатъчно доказателства е отстранима с оглед широките правомощия на втората
инстанция, като решаващ съд по фактите.
В този смисъл, ако се приеме от въззивната инстанция, че доказателствените искания на страните неоснователно са били оставени без уважение от РРС /справка от “Глобул” за проведени разговори на св. Н. А. Н. за 21 и 22.08.2012г., повторен разпит на същия свидетел, разпит в качеството им на свидетели на лицата Р.К. и С.С., назначаване на СМЕ относно подсъдимите, изискване на дело м/у тъжителката и св. Н./, то тези доказателства няма пречка да бъдат събрани в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция.
По исканото от защитата приложение на реторсия
по чл. 148, ал.3 във вр. с чл.146, ал.2 НК.
Искането е
неоснователно. Единствено подсъдимите, сочат че тъжителката ги е обидила. Нещо
повече – подсъдимите въобще отричат те да са обидили тъжителката, а сочат че
само тъжителката е обиждала тях. Както вече се посочи по- горе, съдът не
кредитира с доверие обясненията на подсъдимите в тази им част, тъй като същите
са изолирани от останалия доказателствен материал по делото, в т.ч. и
показанията на незаинтересованите свидетели от изхода на делото – сервитьорката
К. и бармана И..
По исканото от защитата приложение на
реторсия по чл. 130, ал.3 НК.
Относно
твърдяното увреждане на подс. Д. С., не са налице никакви други доказателства освен обясненията на
подсъдимите, които както вече се посочи съдът не кредитира с доверие. Т.е. в
случая реторсията е неприложима.
По наказанията.
При индивидуализацията на наказанията, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, чистото съдебно минало на подсъдимите, предшестващия им конфликт с тъжителя, тежкото им имотно положение, изразената самокритичност. Като смекчаващо отговорността обстоятелство относно подс. С.Д. съдът отчете младата й възраст, а относно подс. Д.С. – тежкото й семейно положение. Съдът отчете и изразеното от подсъдимите в последната им дума съжаление.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете несъставомерните последици
от деянието – с действията си подсъдимите са нарушили обществения ред. Относно
подс. С.Д. съдът отчете използването нож. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете интензивността на процесните деяния – множеството
обидни изрази и множеството удари. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете и обстоятелството, че процесните престъпления са били извършени от
подсъдимите при условие на съучастие – съизвършителство. Съучастието винаги
разкрива по- висока обществена опасност на деянието.
Относно наказанието по чл. 130, ал.1 НК.
За това престъпление се предвижда наказание лишаване
от свобода до две години или пробация.
С оглед горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери че и за двете подсъдими по - подходящо се явява по - лекото наказание, а именно – Пробация и наложи такова на всяка една от подсъдимите, включващо следните пробационни мерки
1.
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години и 6 месеца, с
периодичност два пъти седмично
2. задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 2 години и 5 месеца
3. включване в курсове за професионална квалификация и
програми за обществено въздействие за срок от 2 години и 8 месеца
4. безвъзмезден труд в полза на обществото - 320 часа
годишно за срок от три поредни години.
С оглед горецитираните отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът определи наказанието пробация към максималния размер. Следва да се изтъкне отново, че смекчаващите отговорността обстоятелства вече се отчетоха и при избора измежду двете алтернативни наказания, като съдът определи по - лекото, а именно Пробация и не може същите тези смекчаващи обстоятелства да се отчитат повторно и да се определи наказание Пробация около минимума.
Съдът намери,
че така определеното наказание се явява съответно на престъплението по см. на
чл. 35, ал. 3 НК и е съобразено с нормата на чл. 54 НК. РРС в този си състав
намира, че едно по - леко наказание не би могло да постигне целите на чл. 36
НК.
Относно наказанието по чл. 148, ал.1, т.1 НК
във вр. с чл. 146, ал.1 НК.
За това престъплението се предвижда наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.
При превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намери, че наказанието Глоба следва да бъде около минимума, но предвид наличието и на гореописаните отегчаващи обстоятелства, то не следва да бъде в абсолютния законов минимум. Ето защо, съдът определи на всяка една от подсъдимите наказание Глоба в размер на 3 846 лв. и наказание Обществено порицание.
На осн. чл. 23,
ал.1 НК, за горецитираните две престъпления, съдът наложи на всяка една от
подсъдимите по едно общо наказание в размер на най – тежкото, а именно
наказанието Пробация включващо следните пробационни мерки
1.
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години и 6 месеца, с
периодичност два пъти седмично
2. задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 2 години и 5 месеца
3. включване в курсове за професионална квалификация и
програми за обществено въздействие за срок от 2 години и 8 месеца
4. безвъзмезден труд в полза на обществото - 320 часа
годишно за срок от три поредни години,
като на осн. чл. 23, ал.2 НК, ПРИСЪЕДИНИ към така
наложеното най- тежко наказание И НАКАЗАНИЕТО ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, за всяка
една от подсъдимите.
Съдът намери,
че така наложеното най - тежко наказание се явява съответно на престъпленията в
съвкупността и би постигнало целите на чл. 36 НК, поради и което НЕ присъедини
към него наказанието Глоба, за никоя от подсъдимите.
По гражданските искове.
ВКС вече
е имал повод да посочи, че вредните последици при престъплението обида и
клевета съставляват една необорима законова презумпция и не подлежат на
доказване /вж. Решение № 21 от 2.02.1995г. по н.д. 557/94г., ІІІ н.о./.
След като противоправното поведение на подсъдимите е
безспорно доказано, то съдът приема, че са налице и твърдените от ГИ вреди. В
този смисъл се е произнесъл и Европейският
съд по правата на човека в Страсбург, с Решение от 2 февруари 2006г. по делото
Георги Йовчев срещу България.
Гражданската отговорност е
функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само
наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму,
доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие
за възникване на задължението за поправяне на вредите. Съгласно чл. 45 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В чрез
процесното деяние подсъдимите са нанесли вреда на гражданския ищец. Постоянна и
непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на гражданския иск в
наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението.
Става въпрос за деликтна
отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на
гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният
причинител им дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това
задължение той дължи обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата.
И тъй като задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане.
Вредите, претърпени от пострадалите в резултат на престъпление, представляват
парично задължение от непозволено увреждане, което виновният причинител дължи.
По делото е
установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с
извършените от подсъдимите процесни престъпления, поради което е налице
основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на
тяхната отговорност по отношение настъпилите вреди.
В горния смисъл вече се е произнесъл и
ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД в Решение № 6
от 22.02.2012г. по ВНОХД № 343 по описа
за 2011г.
- относно репарирането на вредите от деянието по
чл. 148, ал.1, т.1 НК във вр. с чл. 146, ал.1 НК
Поради
гореизложеното, съдът намери за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетението
в размер на сумата от 3000 лева, за репариране на причинените с обидата неимуществени
вреди на тъжителя. Съдът присъди тази сума, да му бъде заплатена от подсъдимите
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 21.08.2012г. до
окончателното изплащане на сумата.
-
относно репарирането
на вредите от деянието по чл. 130, ал.1 НК
Съдът намери
за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетението в размер на сумата
от 5 000 лева, за репариране на
причинените с телесната повреда неимуществени вреди на тъжителя. Съдът присъди
тази сума, да му бъде заплатена от подсъдимите, ведно със законната лихва, считано
от датата на деликта – 21.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Размерът на
присъденото обезщетение е съобразено и със съдебната практика. Така например в Решение № 176 от 24.11.2008г. в. гр.д. № 351/2008г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД, за причинена средна телесна повреда, е прието за справедливо обезщетение в
размер на 12 000 лева.
По разноските.
На основание
чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди всяка една от подсъдимите, с
оглед изхода от делото, да заплати на тъжителя за разноски по делото следните суми:
- 6 лева -
представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото
- 120 лв. -
представляващи внесен депозит за експертиза и свидетели
- 150 лв. -
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на повереника
Съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на РРС сумите от 120 лв. и 200 лв. /общо 320 лв./, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, съгласно чл.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
/Атанас Христов/