Мотиви към Решение № 614/12.10.2012г., постановено по АНД № 744/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура, е внесла постановление по реда на чл.375 НПК, срещу обвиняемия Д.Н.Х. ***, за това, че за периода от ***г. до *** г. в с. Я., общ. Р., като пълнолетно лице без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол – Г. С. Д. от гр. Ш. ненавършила 16-годишна възраст – престъпление по чл. 191 ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС, представителят на РРП поддържа постановлението, предлага обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде определено административно наказание към минимума на основание чл.78а от НК както и наказание обществено порицание.

Защитникът на обвиняемия в с. з. пледира за налагане на наказание в минималния размер.

Обвиняемият Х. поддържа казаното от защитника.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият Д.Н.Х. е роден на ***г***. Същият е неженен, с основно образование, неосъждан безработен.

Обв. Х. и св. Д., която била на 14 години, се запознали на *** г. по Интернет. По това време тя живеел при баба си в гр. Ш. – св. К. и била ученичка в СОУ “Т. С.” гр. Ш.. На *** г. св. Д. за първи път отишла на гости на обв. Х. ***. Тогава той я запознал с родителите си и с близки роднини, които я посрещнали с желание и я харесали. Връзката им продължила и след тази среща като разтоваряли по “скайп” и по мобилните си телефони. Три – четири пъти се срещали в гр. Ш.. Междувременно родителите на обвиняемия и бабата на св. Д. се запознали и решили да ги оженят. Според етническите обичаи и на двете семейства, женитбата за тях означавало момичето да отиде да живее в къщата на момчето. Така на *** г. св. Д. отишла в дома на обв. Х., където заживели като мъж и жена. Тя преустановила посещенията си в училището, където учела. От там сигнализирали отдел “Закрила на детето” при ДСП гр. Ш., тъй като разбрали, че е напуснала дома на баба си и е заживяла на семейни начала. На *** г. св. Д. била в дома на обв. Х. ***, откъдето била отведена и била наложили мярка “полицейска закрила”, като била настанена в центъра за спешен прием при КСУДС гр. Ш.. След изтичането на тази мярка, била издадена заповед от ДСП гр. Ш., за продължаване на настаняването и за срок от един, а след това за още един месеца. След което била настанена в дома на С.А.А от гр. Ш. по реда на чл. 26 от ЗЗД.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Д., Н. Х., Г. Х., Г., К., обясненията дадени от обвиняемия на досъдебното производство, справка за съдимост, декларация и останалите писмени доказателствени материали по ДП. Спор относно фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема обстоятелствата изложени в постановлението на прокурора, за безспорно доказани.

Така с деянието си обвиняемият Д.Н.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 191 ал. 1 от НК, тъй като за периода от ***г. до ***г. в с. Я., общ. Р., като пълнолетно лице без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол – Г. С. Д. от гр. Ш. ненавършила 16-годишна възраст. В случая обвиняемият е знаел, че св. Д. не е бил навършила 16 години, знаел е на каква възраст е тя и независимо от това в процесния период в дома си в с. Я., е съжителствал фактически с пострадалата, без сключен граждански брак. Обвиняемият е действал с пряк умисъл – съзнавал е обществената опасност на деянието това че пострадалата не е навършила 16 години, предвиждал е неговите последици установяването на фактическите отношения с нея и ги желаел.

При определяне на наказанието на обвиняемия, съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК, с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление, се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. В този случай чл.78а от НК, предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000лв. При индивидуализацията на наказанието съдът отчита, превес на смекчаващите вината обстоятелства - това че обвиняемия няма други противообществени прояви, добрите му характеристични данни, младата му възраст, направените признания, това, че е безработен, като намира, че на същия следва да се наложи наказанието в размер на минималния, а именно глоба в размер на 1000 лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето му и съответен на извършеното.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: