МОТИВИ към Присъда № 642/25.10.2012г.

по НОХД № 785/2012г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу С.Ю.М., роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, В ТОВА, ЧЕ, За времето от 19.06.2012г. до 03.07.2012г. в гр.Р., в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – 1 брой ел.удължител с дължина 15 метра на стойност 35 лева от владението на М.Х.В. *** и отпадъчно желязо с тегло 29,5 кг. на стойност 11,80 лева от владението на „Д.” ЕООД-гр.С. З. с управител М. Д. А. от с.М. общ.С. З., всичко на обща стойност 46,80 лева, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.

Производството се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание РРП поддържа повдигнатото обвинение.

Защитата намира деянието за несъставомерно от субективна страна, тъй като подсъдимият не е съзнавал че осъществява престъплението кражба, тъй като предмета на престъпление е отпадъци. На следващо място сочи, че деянието представлява маловажен случай предвид изключително ниската стойност на предмета на престъплението, връщането на отнетото с протоколи за доброволно предаване, доброто процесуално поведение и др. смекчаващи отговорността обстоятелства. При условия на евентуалност, в случай, че съдът признае подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение, то счита че наложеното наказание ЛС следва да бъде за срок от 4 м., на осн. чл. 58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК.

Подсъдимия изразява съжаление за случилото се.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

С Присъда № 41/29.01.2010г. по НОХД № 87/2010г. на РС-Р. обв.С.М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.18, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода” при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата е изменена с Решение на РОС-Р. от 30.03.2010г, като на основание чл.55 от НК е потвърдено наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода”.

Присъдата е влязла в сила на 30.03.2010г.

С Присъда № 55/13.02.2012г. по НОХД № 459/2011г. на РС-Р. обв.С.М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, като му е било наложено наказание 1 година „Лишаване от свобода” при първоначален строг режим на изтърпяване.

Присъдата е влязла в сила на 29.01.2012г.

Тези осъждания обуславят квалификацията „Опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК на новото деяние, извършено от обвиняемия.

Обв.С.Ю.М. е осъждан многократно. Същият живее в гр.Р. на ул.”Б.” № **. На 09.03.2012г. обвиняемият С.М. е освободен от затвора-гр.Б.

На 19.06.2012г. обв.М. влязъл в спортен комплекс „Л”-гр.Р, находящ се на пътя гр.Р.-гр.Т., над бившия ТЕЦ. В спортния комплекс се извършвали строително-ремонтни дейности от фирма „С. РМ” ЕООД, с управител свид.М.В., като за целта работниците на фирмата ползвали няколко удължителя, посредством които включвали различни машини към двете ел.табла, намиращи се на обекта. Обв.М. използвал това, че в обекта имало много работници, които извършвали различни дейности и без да го забележат взел един от удължителите с дължина 15 метра, който кабел бил изолиран в средата с бял изолирбанд. След това обв.М. отишъл в близост до моста на р.Б. Л., до автогара Р., където започнал да изгаря обвивката на други кабели, като имал намерение да обгори и отнетия от фирма „С. РМ” ЕООД удължител. Същевременно в РУП-Р. било получено съобщение за това, че неизвестно лице изгаря кабели в близост до автогара Р. и на място бил изпратен свид.М. Т., който бил на смяна, като автопатрул, заедно със ст.полицай А. К. Двамата установили, че лицето, което изгаря обвивките на кабелите е обв.М., когото познавали от предишните му осъждания. За намерените в него кабели обв.М. първоначално заявил, че ги е намерил в контейнери, но по-късно признал пред свид.Т., че същия ден е отнел намерения в него удължител от базата на спортен клуб „Л.”, находящ се в близост до ТЕЦ-а. Същия ден свид.В., след приключване на работното време установил липсата на удължителя, но не съобщил в РУП-Р., тъй като помислил, че е възможно някой от работниците да го е взел за временно ползване.

С протокол за доброволно предаване от 19.06.2012г. С.М. е предал на служител от РУП-Р. 1бр.кабел, с дължина около 15 метра, бял на цвят /удължител/, като с разписка от 20.06.2012г. същият е върнат на пострадалия М.Х.В..

Свид.Н. А. работел като технически ръководител в „Д.” ЕООД-гр.С. З. Собственик на „Д.” ЕООД-гр.С. З. била М. Д. А., като свид.А. е упълномощен да представлява А. пред органите на МВР и досъдебното производство. Фирмата извършвала дейности по разрушаване на сгради и съоръжения на територията на бившия ТЕЦ, като съгласно договора добития метален скрап е собственост на изпълнителя – „Д.” ЕООД. Към фирмата работел свид.В. А. На 03.07.2012г. около 13ч. свид.А забелязал неизвестен мъж да излиза от територията на която „Д„ ЕООД извършвала дейността си и бягайки да пресича пътя гр.Р.-гр.Т. Свид.А. настигнал този мъж – обв.С.М., тъй като видял, че същия носи чувал, в който явно имало метални отпадъци. Свид.А. попитал обв.М. от къде е взел металните отпадъци, тъй като видял, че същите представляват ламарини, части от дограма, манометри и др., каквито често се срещали на обекта. Първоначално обв.М. заявил, че е взел желязото от старите гробища, но след това признал, че го е взел от строителната площадка, на която фирмата извършвала дейността си. Свид.А. се обадил на телефон 112 и на место бил изпратен свид.П. Д., който бил назначен в наряд като автопатрул, заедно със ст.полицай Н. Н.

Свид.Д. установил, че лицето отнело металните отпадъци е обв.С.М., когото познавал с прякора му „К.”, като и пред него обв.М. признал, че е събрал металните отпадъци от обекта на фирма „Д.” ЕООД-гр.С. З. Отнетото количество било претеглено в зърнобазата на фирма „С. 2” ЕООД-гр.Р., като било установено, че същото е с тегло 29,5 кг.

С протокол за доброволно предаване от 03.07.2012г. С.М. е предал на служител от РУП-Р. отпадъчно желязо с тегло 29,5кг., което е върнато с разписка от 06.07.2012г. на В.А.-работник в „Д.” ЕООД-гр.С. З., с управител М. Д. А. от с.М. общ.С. З.

Видно от изготвената оценъчна експертиза стойността на отнетите вещи възлиза на 46,80 лева.

Деянието на обв.М. е довършено, тъй като на практика обвиняемият е установил трайно владение върху отнетите вещи, напуснал е територията на обекта, пресичайки пътя Р.-Т. и е бил задържан от свид.А. до входа на учебния полигон, в близост до завод „Х.”.

Съгласно дадените с Тълкувателно решение № 54 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 49/89 г., ОСНК указания по тълкуване и прилагане на Закона, Отпадъците от производствения процес, които имат стойност, могат ли да бъдат предмет на кражба. Ето защо, процесното отпадъчно желязо, находящо се взето от обекта на бившия ТЕЦ се явява предмет на кражба.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите и да се разпореди с тях като със свои, като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

Деянията на обв.С.М. са извършени за времето от 19.06.2012г. до 03.07.2012г., т.е. същите представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Така с деянията си при пряк умисъл обв.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство, както и от - разписка /л.7, 34/, протокол за доброволно предаване /л.9, 30/, характеристична справка /л.10/, кантарна бележка /л.33/, показанията на свидетелите М.В. /л.66-68/, Н.А. /л.69-71/, В.А. /л.80-81/, М.Т. /л.82-83/, Пл.Д. /л.84-85/, оценъчна експертиза /л.93-95/.

По възражението, че подсъдимият мислел че процесните вещи са изоставени, поради което не е считал че противозаконно ги отнема.

Видно от показанията на св. В. Г. А. – служител в “Д.” ЕООД, който е заловил подсъдимия заедно с процесното отпадъчно желязо, първоначално подсъдимият е отрекъл че взетото желязо от ТЕЦ-а, а е заявил че го е взел от старите гробища. Едва в последствие подсъдимият е заявил, че е взел желязото от ТЕЦ-а. Това сочи, че подсъдимият ясно е съзнавал, че желязото в ТЕЦ-а не е нито изоставено, нито непотребно за собственика му, и ясно е осъзнавал че го отнема противозаконно, поради и което е излъгал че го е взел от съвсем друго място. Видно и от обясненията му дадени в о.с.з. /л. 19/ е, че подсъдимият сочи, че “малкият ме издаде”. Това по несъмнен начин сочи, че подсъдимият е осъзнавал противообществения характер на деянието си, както и че отнема чужди движими вещи от владението на другиго без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Следва да се посочи, че сред предмета на престъплението освен отпадъчно желязо, е и напълно годен ел. удължител с дължина 15 метра, който е бил включен в ел. мрежата /вж. показанията на св. В. л. 76 ДП/, поради което няма как да се приеме че подсъдимият е считал, че това е негодна изоставена вещ.

По възражението, че деянието представлява маловажен случай, по см. на чл. 93, т.9 НК, респективно е налице нарушение на материалния закон тъй като деянието не следва да се квалифицира като такова по чл. 196 НК.

В чл. 196 НК не е предвиден леконаказуем състав при "маловажен случай", поради което преценка на тази плоскост дефинитивно е изключена от законодателя, без оглед на стойността на предмета на посегателството и другите обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Или иначе казано, при рецидивната кражба, в хипотезата на опасен рецидив (чл. 29 от НК), "маловажен случай" не е възможен. Привилегировани състави при "маловажен случай" на кражба са предвидени само спрямо основния състав на чл. 194, ал. 1 от НК и спрямо съставите на чл. 195, ал. 1, т. 2 (кражба на вещ без постоянен надзор) и т. 6 (кражба от длъжностно лице) от НК /вж. Решение № 101 от 23.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 56/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка К./.

Налице е константна съдебна практика, че при кражба извършена при условие на опасен рецидив “маловажен случай” е невъзможен. Така и :

- Решение № 115 от 06. 01. 2011 г. на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по внох дело № 307 по описа за 2011 г. /за извършено престъпление по 196, ал. 1, т. 2 НК - кражба на стойност 36 лева и РОС е определил 3г. ЛС /

- Решение № 45 от 10.02.2004 г. на ВКС по н. д. № 655/2003 г., I н. о., докладчик съдията Ружена Керанова

- Решение № 300 от 17 август   2009 година ВКС,   ІІІ н.о. дело № 325/2009 година кражба по чл.196, ал.1, т.2 НК /за кражба на 5 м. мостов кабел на стойност 10,50 лева от стълб за улично осветление е оставена в сила присъда наказание - осем месеца лишаване от свобода ефективно/

- Решение № 387 от 18 октомври 2010 година на ВКС, І н.о. по н.д. № 382/2010 година – ОПИТ за кражба по чл. 196, ал.1, т.1 НК на стойност 41 лв.

-  Решение № 348 от 22.06.2010 г. ВКС , І н.о. наказателно дело   № 296/2010 г.

- Решение № 302 от 19 юни 2012 година ВКС, ІІІ н.о. наказателно дело № 913/2012 г.

Следва да се изтъкне, че предвид високата обществена опасност на дееца, в случая не намира приложение и нормата на чл. 9, ал. 2 НК.

Действително са налице протоколи за доброволно предаване с които подсъдимия е предал вещите предмет на престъплението на органите на полицията, но следва да се изтъкне, че това е станало след като е бил заловен с желязото от работещия в “Д.” ЕООД св. В.А. / л. 80 ДП/, както и след установяването му с кабела от органите на полицията /л. 82-83 ДП/ .

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 196, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да се вземат предвид многобройните осъждания спрямо подсъдимия /л.19 - л. 24 ДП/ извън необходимия минимум за квалифициране на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Подсъдимият е изтърпял наказания ЛС на 09.03.2012г. и само няколко месеца след това е осъществил процесното престъпление, което сочи че същият е личност с трайно установени престъпни навици, проявяващ престъпна упоритост и системно незачитащ обществения ред. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете, и че престъплението е осъществено с повече от едно деяние, сочещо на престъпна упоритост. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явяват и лошите му характеристични данни - видно от характеристичната справка подсъдимият злоупотребява с алкохол.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете направените самопризнания още на ДП, с които подсъдимият е съдействал на органите на ДП за разкриване на обективната истина, лошото имотно състояние на подсъдимия, невисоката стойност на предмета на престъплението, както и връщането на вещите на собствениците им, изразената самокритичност. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите. /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Съдът, с оглед превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, определи наказание “Лишаване от свобода” за срок само от 3 години /при среден размер на предвиденото наказание - 6 г./, което е около минималния размер и се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Съдът намира, че едно по - ниско наказание от така определеното, не би постигнало целите на чл. 36 НК.

На основание чл. 58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК, РРС намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване съгласно чл.60, ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС следва да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим.

По исканото от защитата приложение на чл. 55, ал.1, т.1 НК.

Съдът намира, че горецитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК, но дори и да се приеме, че същите са такива, то разпоредбата на чл. 55 НК отново би се явила неприложима, тъй като не е налице една от кумулативните й предпоставки – а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко /така и Решение № 35 от 10.02.2003 г. по н. д. № 628/2002 г., ІІ н. о. на ВКС/. Ето защо, исканото приложение на нормата на чл. 55 НК се явява неоснователно.

По разноските по делото:

На основание чл. 189, ал.3 във вр. ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Републиканския бюджет направените на досъдебното производство разноски в размер 45,00 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Атанас Христов/