РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ....................... състав

на тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 788 по описа за 2010 година

Делба ІІ фаза.

С влезло в сила на 12.08.2011 г., решение по делото, съдът е допуснал до делба между Н.К.П. ЕГН **********,*** и С.П.П., ЕГН **********,***, при права – по ЕДНА ВТОРА идеална част за всеки от съделителите, следните недвижими имоти : 1. Самостоятелен обект – жилище, прадеставляващо апартамент № 6, находящо се на втори етаж в монолитна жилищна сграда, с административен адрес на имота: гр. И, общ. И., ул. “Ц. О” № *, ет.*, ап.*, със застроена площ на жилището 58,57 кв.м., състоящо се от: спалня, дневна, кухня, сервизни помещения, ведн с прилежащите към жилището: избено помещение № 6, с полезна площ от 12,60 кв.м. и таванско помещение № 6, с полезна площ от 10,56 кв.м., ведно с 8,08 % ид. части от общите части на сградата и 6, 37 кв.м. ид. части от правото на строеж върху мястото от 69,94 кв.м., при граници и съседи на жилището: ляво - жилище № 8, дясно- жилище № 5, горе – жилище № 9, долу – жилище № 1, при граници и съседи на избеното помещение7 ляво – изба № 10, дясно – изба № 5, горе – жилища на първи етаж, при грани и съседи на таванското помещение: ляво – таванско помещение № 12, дясно – таванско помещение № 7, долу – жилища и 2. Гараж № 2, застроен в парцел № І – 1386, в кв. 66, по регулационния план на гр. Исперих, общ. Исперих, при отстъпено право на строеж, със застроена площ от 19,76 кв.м., ведно с 25,48 % ид. части от общите части на сградата, представляваща групов строеж от четири гаража и отстъпеното право на строеж върху мястото от 20,37 кв.м. , при съседи: гараж № 1, гараж № 3 и имот пл. № 1387 в кв. 66 по плана на гр. Исперих.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата са приети за съвместно разглеждане искове по сметки, с които ищецът претендира ответницата да му заплати сумата 1 860 лв. /по 60 лв. месечно/ - обезщетение за времето през което е бил лищен от ползването на имота за периода 01.01.2009 г. до 01.08.2011 г. и 210 лв. /по 70 лв. месечно/ - обезщетение за времето през което е бил лишен от ползването на имота за периода 01.08.2011 г. до 30.10.2011 г., както и сумата 500 лв., представляваща обезщетение за времето през което е бил лишен от ползването на движими вещи придобити по време на брака, предмет на договор за доброволна делба на движими вещи от 29.09.2009 г. за периода м. 10.2008 г. – до 29.09.2009 г.

Във връзка с посочените претенции е представена нотариална покана до ответницата, връчена на същата на 15.07.2011 г., с която е отправено искане за заплащане на суми за минал период от време и занапред.

Направена е и възлагателна претенция по реда на чл.349 ал.1 от ГПК от ответницата, която макар и не заявена в първото по делото заседание, съдът намира за своевременна. Съдът счита, че бе установено, че неспазването на преклузивния срок по 349 ал.4 от ГПК се дължи на обективни причини – нарушаване на правото на участие на страната в делбеното производство, поради неуведомяването й за дата и час на съдебно заседание. Приложеното по делото съобщение до повереника на страната, според отбелязването в същото, е връчено на сътрудник на адвоката, който към този момент, вече не е заемал такава длъжност и на място различно от адвокатската кантора. По тези съображения, съдът счита и искането за своевременно.

Във втората фаза на делбеното производство по делото е назначена съдебно- техническа и оценъчна експертиза, заключенията по които, са приети от съда. Според първото от тях, пазарната стойност на допуснатото до делба жилище е 39 800 лв., а на гаража - 4 800 лв., като заключението е изготвено от експерта без оглед на втория от имотите на место и без съобразяване на жлищната площ на апартамента в резултат на извършено преустройство на същия с приобщаване на тераса. Според допълнителното заключение, изготвено вече след оглед и при съобразяване на действителната жилищна площ, вещото лице сочи, че пазарната стойност на апртамента е 42 870 лв., а тази на гаража – 5650 лв. Съдът счита, че заключението по втората от двете експертизи следва да бъде съобразено при постановяване на съдебния акт по същество, доколкото същото е обективно и пълно и изготвено при съобразяване на обективното състояние на имотите при съблюдаване на всички подобрения извършени в тях, към момента на изготвяне на експертизата.

Според заключението допуснатите до делба имоти са реално неподеляеми съобразно признатите с решението за допускане на делбата права на съделителите.

Според заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, стойността на месечният наем на допуснатия до делба жилищен имот за периода 01.01.2009 г. – 01.08.2011 г. , съответстващ на ½ идеална част от жилището, възлиза на 55 лв., а месечният наем съответстващ на ½ ид. част от собствеността на движимите вещи предмет на договора за доброволна делба за периода от 01.01.2009 г. до 21.09.09 г. , възлиза на 25 лв. Размерът на претендираната законна лихва при определен месечен наем за жилището от 55,00 лв., възлиза за периода от 01.01.2009 г. до 27.10.2011 г. на 278,89 лв., а размерът на законната лихва върху дължимия наем за движимите вещи при цена 25,00 лв. месечно възлиза на за периода 01.01.09 г. до 21.09.09 г. на 57,93 лв. и на 59,36 лв. до 29.09.09 г.

Като съобрази изложеното от фактическа страна, съдът намира за установено отправна страна следното:

По отношение на възлагателната претенция на ответницата, макар същата да не се поддържа в последното по делото заседание, съдът намира, че следва да бъде отбелязано само, че не се твърди и не се установява наличие на една от задължитените предпоставките по чл. 349 от ГПК – към момента на извършване на делбата, страните да имат родени непълнолетни деца. Видно и от решението по бр. Дело № 253/2008 г. по описа на РРС, предоставеното ползване на семейното жилище на ищцата, не е било свързано с предоставяне упражняването на родителски права по отношение на родени от брака деца. При това положение и съобразно т.5 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че искането е неоснователно, макар и жилището да е била съпружеска имуществена общност, прекратена с развод.

В случая въпреки, че частите на съделителите са равни, а делбените имоти съответстват на броя на съделителите, налице са съществени различия в цените на последните – апартамент и гараж, както и в предназначението им - първия с жилищно такова, а втория за нежилищни нужди. При това положение не може да се възприеме способ за за извършване на делбата по реда на чл. 347 и чл. 352 от ГПК, тъй като посочените различия по отношение на имотите са значителни. Предвидената в чл. 353 ГПК възможност за ликвидиране на съсобственост без теглене на жребий е едно изключение, което е отразено в самия текст, при което съдът разпределя дяловете без жребие, само в случаите, когато това се окаже невъзможно или много неудобно. В настоящия случай обаче, както вече бе посочено по-горе, двата имота, предмет на делбата освен, че се различават значително по стойност, са и с различно предназначение и характер, при това положение, макар че правата на страните са равни, не следва да се приложи този способ на извършване на делбата. . Същевременно в случая невъзможно се оказва всеки от съделителите да получи своя дял в натура, посредством обособяване на два отделни дяла от двата имота, които са реално неподеляеми. Във връзка с това и с оглед на фактически установеното по делото, че по отношение на никой от съделителите не са налице предпоставките за възлагането му в дял на жилищния имот, то следва да се приложи предвидения в 348 ГПК способ за ликвидиране на съсобствеността, като допуснатите до делба имоти, бъдат изнесени на публична продан. Получените при продажбата на недвижимите имоти суми, следва да бъдат разпределени между съделителите съобразно признатите им с решението по допускане на делбата квоти.

По отношение на претенциите по сметки предявени от ищеца, намиращи своето основание в чл. 31 ал.2 от ЗС. Тези касаещи движимите вещи са недопустими. Такива искания могат да бъдат разглеждани и разрешавани с решението по делбеното производство, само ако са свързани със съсобствената вещ, предмет на същото. В случая производството по отношение на движимите вещи е прекратено още в първа фаза на делбата – с протоколно определение от 08.12.2009 г. и понастящем делбата продължава само по отношение на съсобствените на страните недвижими имоти.

Що се отнася до другата претенция по сметки – за ползването на семейното жилище, то същата се явява частично основателна. Правното основание на този иск, както бе посочено и по – горе, е чл. 31 ал.2 от ЗС. За да възникне правото на обезщетение за съсобственика, който е бил лишен от ползване на общата вещ, необходимо , съгласно посочения текст от закона, е той да е отправил покана към другия съсобственик в този смисъл. В настоящото производство се установява, че ищецът е отправил такава нотариална покана до ответницата и същата й е била връчена на 15.07.2011 г. Това е началната дата, от която вземането е възникнало. Не се спори между страните, че имотът е бил ползван изцяло от ответницата и преди посочената дата, по силата на постановените в хода на брачното производство привременни мерки /29.12.2009 г./ . Крайният срок, до който се дължи обезщетението е датата, на която искът е приет за разглеждане в делбеното производство – първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата – 27.10.2011 г. При това положение и съобразно установения от заключението на вещото лице, месечен наем на жилището, съответстващ на правата на ищеца в съсобствеността в размер на ½ от 110 лв. – 55 лв., то посочената претенция за този период се явява частично основателна до 190,66 лв., като върху нея се дължи и законовата лихва, считано от 27.10.2011 г. В останалата му част искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати и следващата се държавна такса от 4% върху стойността на дела си.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И :

НА ОСНОВАНИЕ чл.348 от ГПК ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, следните недвижим имоти: 1. Самостоятелен обект – жилище, представляващо апартамент № *, находящо се на втори етаж в монолитна жилищна сграда, с административен адрес на имота: гр. И., общ. И., ул. “Ц. О” № *, ет.*, ап.*, със застроена площ на жилището 58,57 кв.м., състоящо се от: спалня, дневна, кухня, сервизни помещения, ведн с прилежащите към жилището: избено помещение № 6, с полезна площ от 12,60 кв.м. и таванско помещение № 6, с полезна площ от 10,56 кв.м., ведно с 8,08 % ид. части от общите части на сградата и 6, 37 кв.м. ид. части от правото на строеж върху мястото от 69,94 кв.м., при граници и съседи на жилището: ляво - жилище № 8, дясно- жилище № 5, горе – жилище № 9, долу – жилище № 1, при граници и съседи на избеното помещение7 ляво – изба № 10, дясно – изба № 5, горе – жилища на първи етаж, при грани и съседи на таванското помещение: ляво – таванско помещение № 12, дясно – таванско помещение № 7, долу – жилища, при първоначална пазарна цена 42 870 лв. / четиридесет и две хиляди осемстотин и седемдесет лева/ и 2. Гараж № 2, застроен в парцел № І – 1386, в кв. 66, по регулационния план на гр. Исперих, общ. Исперих, при отстъпено право на строеж, със застроена площ от 19,76 кв.м., ведно с 25,48 % ид. части от общите части на сградата, представляваща групов строеж от четири гаража и отстъпеното право на строеж върху мястото от 20,37 кв.м. , при съседи: гараж № 1, гараж № 3 и имот пл. № 1387 в кв. 66 по плана на гр. Исперих, при първоначална пазарна цена 5650 лв. /пет хиляди шестотин и петдесет лева/, като получените от проданта суми се разпределят между съделителите, както следва: по една втора идеална част за всеки от Н.К.П. ЕГН **********,*** и С.П.П., ЕГН **********,***.

ОСЪЖДА на осн. чл. 31 ал.2 от ЗС С.П.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Н.К.П. ЕГН **********,*** сумата 190,66 лв. представляваща обезщетение за времето през което последният е бил лишен от ползване на съсобствения недвижим имот – апартамент, за периода 15.07.2011 г. – 27.10.2011 г., ведно със законовата лихва върху сумата, считано от 27.10.2011 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер и първоначално претендирания период, като неоснователен и недоказан.

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на иска от Н.К.П. ЕГН **********,*** срещу С.П.П., ЕГН **********,*** за осъждане на последната да заплати сумата 500 лв., представляваща обезщетение за времето през което ищецът е бил лишен от ползване на съсобствени движими вещи /предмет на договор за доброволна делба от 29.09.2009 г./ за периода м. 10.2008 г. – до 29.09.2009 г., поради недопустимост.

ОСЪЖДА Н.К.П. ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 970,40 лв.

ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 970,40 лв.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: