Р Е Ш Е Н И Е

Номер 307 02.11.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На трети октомври две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№209 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от “Деа”ООД със седалище гр.Шумен, с която са предявени обективно съединени искове срещу Н.С.В. за заплащане на сумата 440 лв. обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ и сумата 28,40 лв. обезщетение за забавено плащане на периода 28.06.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба и разноските по делото. Сочи, че ответникът е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество, че е поискал трудовото му правоотношение да бъде прекратено без да спази тридесетдневния срок за предизвестие, че на 28.07.2011 г. бил поканен да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а на 12.09.2011 г. бил поканен да заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие.

Ответникът оспорва иска. Заявява, че не е депозирал предизвестие за прекратяване на договора, а само молба за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие. С оглед неуважаването на молбата счита, че прекратяването на трудовото правоотношение не е станало по негова инициатива. Оспорва получаването на писмата. В срока за отговор ответникът предяви срещу ищеца насрещен иск за заплащане на сумата 1500 лв. обезщетение за времето, през което ответникът останал без работа поради задържането на трудовата му книжка от ищеца. Твърди, че е представил трудовата книжка на работодателя за оформяне заедно с молбата за прекратяване на трудовото правоотношение и че многократно искал връщане на същата от представители на работодателя, но тя все още се намира у последния. На 21.10.2011 г. се снабдил с нова трудова книжка и започнал работа.

В отговор на насрещния иск работодателят заявява, че същият е неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните по делото е имало трудово правоотношение, учредено с трудов договор от 30.05.2011 г. С този договор ищецът е възложил на ответника и последният е приел да изпълнява длъжността експедитор логистичен център за срок от три години до 29.05.2014 г. с трудово възнаграждение 440 лв., като е уговорен шест месечен изпитателен срок. В т.3 от договора е уговорен срок на предизвестие 30 дни. С молба, подписана от ответника на 27.06.2011 г. ответникът е поискал да бъде освободен от работа, считано от 27.06.2011 г. На молбата няма входящ номер, поради което не е ясно кога същата е депозирана при работодателя – ищец. В горния десен ъгъл на молбата е сложена резолюция “да на основание чл.326 ал.2 от КТ от 27.06.2011 г. Да се направят удръжки на основание чл.220 ал.1 от КТ в размер на една брутна заплата за неспазен срок за предизвестието”. На същата дата – 27.06.2011 г. е издадена заповед №15, с която управителя на дружеството-ищец е прекратил трудовото правоотношение на Н.С.В. , считано от 27.06.2011 г. на основание чл.326 ал.1 и ал.2 от КТ и чл.220 ал.1 от КТ – неспазено предизвестие. Това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е вписано и в трудовата книжка /л.61/.

С декларация от 30.05.2011 г. / л.75/ ответникът е заявил съгласие трудовата му книжка да се съхранява в офиса на работодателя му – “Деа”ООД.

Разпитана по делото свидетелката Д. – К. съобщава, че тя е приела молбата на ответника за прекратяване на трудовото му правоотношение. След като видяла, че датата, от която се иска прекратяване на трудовото правоотношение е същата, тя обяснила на ответника, че след обяд трудовата му книжка ще бъде оформена, както и че ще дължи обезщетение. В този ден ответникът не са явил. След това в продължение на две седмици свидетелката канила ответника по телефона да се яви, за да си получи трудовата книжка, но той не се явил, поради което тя написала писмо, с което го поканила писмено. Ответникът не се явил както след получаването на писмото, така и след проверката от Д”ИТ”.

С писмо от 21.07.2011 г. дружеството – ищец е уведомило ответника, че трудовото му правоотношение е прекратено , трудовата му книжка – приключена и се намира в офиса на фирмата с посочване на адрес. Това писмо е изпратено с известие за доставяне на 28.07.2011 г. В известието е положен подпис, за който ответникът твърди, че не е негов.

С ново писмо от 08.09.2011 г. ищецът е уведомил ответника, че му дължи сумата 440 лв. и го кани да плати доброволно сумата. И това писмо е доставено с известие обратна разписка/12.09.2011 г./, като за получател се е подписало лицето С. С..

Според представената служебна бележка /л.104/ препоръчаната пратка с обратна разписка с №PS970100193S3 от гр.Шумен за гр.****, ул.”***”, №**, вх.**, ап.** за Н.С. е доставена на 25.07.2012 г. на адреса без забележки.

С уведомително писмо трето, неучастващо по делото лице – “Аргос” със седалище гр.Разград е уведомил ответника, че няма да сключи трудов договор с ответника за длъжност “растениевъд” за периода 01.07.2011 г. – 10.10.2011 г. , тъй като не е представил редовно оформена трудова книжка с нанесен трудов стаж в нея. Екземпляр от това писмо е връчен на ответника на 05.07.2011 г. Според представената служебна бележка от Агенция по заетостта последният период, в който ответникът е бил регистриран като безработен е 28.03.2011 г. – 30.05.2011 г.

На 21.10.2011 г. е регистрирано трудово правоотношение на ответника с “Кенар” според данни на НАП /л.108/.

По повод жалба от ответника на ищцовото дружество е извършена проверка от Д”ИТ” Шумен. Същата е завършила с констатация, че ответникът е канен да получи книжката си и с препоръка да се яви лично или да изпрати представител за получаване на книжката.

По делото е представен протокол и за друга проверка на Д”ИТ” Шумен. Констатираните в него нарушения и дадените предписания не касаят ответника.

По повод откритото производство по оспорване истинността на известието за доставяне са назначени две експертизи. Според първата подписа в известие PS970100193S 3 не е положен от ответника. Същият е изпълнен от лицето, подписало известие ИД PS 970 0085MC 8. Посочената в последното С. С. е майка на Н.С.В. /удостоверение за родствени връзки – л.117/ и е с постоянен и настоящ адрес гр.****, ул.”*****”, №**, вх.**, ап.**.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Първият от предявените искове – за заплащане на обезщетие по чл.220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие е основателен и доказан. В настоящото производство не се оспорва законността на уволнението, нито се иска поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в длуги документи. Липсват доказателства и за наличие на паралелни производства с такъв предмет. Ето защо на основание чл.347 от ГПК съдът следва да приеме, че вписаните в трудовата книжка като официален удостоверителен документ обстоятелства са верни, респ. че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.326, ал.1 и ал.2 от КТ. Това кореспондира и с поведението на ответника, който след подаването на молбата е спрял да идва на работа, без да изчака отговора на работодателя, който отговор последният може да даде в 7-дневен срок. След като същият е заявил ясно и недвусмислено, че иска да бъде освободен, при това от датата, на която е подадена молбата, това е дало основание на работодателя да реши, че същият иска прекратяване на трудовото правоотношение независимо от основанието за това. Въпреки че КТ не ограничава работника/служителя в основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. същият би могъл да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, без да има законови причини за това, за разлика от работодателя, но законът не му дава основание да направи това незабавно и без последици.

Обезщетението по чл.220 от КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието – в случая уговореното от страните възнаграждение от 440 лв.

Покана за заплащане на това обезщетение е изпратена на ответника и получена от неговата майка на 12.09.2011 г. Тъй като се касае за задължение без срок за изпълнение работникът изпада в забава след покана. Ето защо обезщетение за забава следва да се присъди за периода 12.09.2011 г. – 15.02.2012 г. в размер на 19,58 лв. В останалата част искът за заплащане на обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предявеният насрещен иск, чието правно основание е чл.226 ал.2 от КТ е за заплащане на обезщетение за вредите, които работника/служителя е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка от работодателя или виновните длъжностни лица след прекратяването на трудовото правоотношение. В случая отговорността на работодателя и длъжностните лица е регламентирана като солидарна, но право на правоимащия – в случая ищеца е да прецени от кого ще търси обезщетение, което в случая ищецът е решил в полза на първата алтернатива – работодателя. За да възникне право на такова обезщетение е необходимо да има задържане на трудовата книжка, това задържане да е незаконно и от него да са настъпили вреди за работника/служителя. Размерът на тези вреди е фиксиран в разпоредбата на чл.226 ал.3, изр.второ на КТ.

Разпоредбата на чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж регламентира задължението на работодателя в случая, когато трудовата книжка не бъде получена от работника-служителя на последния да му се съобщи с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Разпоредбата регламентира и възможността трудовата книжка да бъде изпратена по пощата или да бъде предадена на определено от работника/служителя лице, ако за това има писмено съгласие. В случая на ответникът е изпратено писмо с обратна разписка на адреса, който е вписан и в трудовия договор и въпреки че обратната разписка не е оформена по съответния ред – не е посочено кой е получил пратката, заключението на вещото лице е категорично, че това е била майката на ответника, която пък според удостоверението от Община Разград живее на този адрес.

Решение №553/15.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№206/2009 г., ІV г.о., ГК дори сочи, че задължение на работодателя да кани работника/служителя за получаване на трудовата книжка възниква само ако е предадена на работодателя за оформяне, но не е върната веднага , а в случаите, в които се съхранява у работодателя /какъвто е и настоящия/ задължение на работодателя е да го покани, само ако вече работникът/служителя я е потърсил и работодателя е изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението за предаване.

Ето защо искът за заплащане на обезщетение с правно основание чл.226 от КТ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на твърдението за неавтентичност на известието за доставяне същото е основателно, тъй като подписа не е на получателя, така както е посочено в известието. Ето защо съдът следва да признае неавтентичността на документа. Това обаче не противоречи на направените по-горе изводи, че пратката е връчена на майката на ответника и тя се е подписала за това.

Ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 390 лв. на основание чл.78 ал.1 от КТ. Сумата е такава, тъй като депозита за вещо лице е 80 лв. , а не 150 лв., както е внесъл ищеца. Разликата би могда да бъде върната след поискване, тъй като на вещото лице е заплатено възнаграждение от 80 лв.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н.С.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Деа”ООД, ЕИК 127074403 със седалище гр.Шумен и адрес на управление ул.”Цветан Зангов”, №12 сумата 440 лв. / четиристотин и четиридесет лева/ обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2012 г. до окончателното изплащане и обезщетение за забава в размер на 19,58 лв. /деветнадесет лева и петдесет и осем стотинки/ за периода 12.09.2012 г. – 15.02.2012 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за забава в останалата му част до размера на 28,40 лв., респ. за периода 28.06.2011 г. – 12.09.2011 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.С.В., ЕГН ********** *** срещу “Деа”ООД, ЕИК 127074403 със седалище гр.Шумен и адрес на управление ул.”Цветан Зангов”, №12 за заплащане на сумата 1 500 лв. обезщетение с правно основание чл.226 ал.2 от КТ за задържане на трудовата му книжка в периода 27.06.2011 г. – 21.10.2011 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.С.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Деа”ООД, ЕИК 127074403 със седалище гр.Шумен и адрес на управление ул.”Цветан Зангов”, №12 сумата 390 лв. /триста и деветдесет лева/ разноски по делото.

ПРИЕМА ЗА ДОКАЗАНО, че известие за доставяне ИД PS 9701 00193S 3 обратна разписка е неистинки документ – не е подписана от лицето Н.С.В., което се сочи за неин автор.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: