Р Е Ш Е Н И Е

№ 352, 27.11.2012г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и седми ноември две хиляди и дванадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Д.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 646 по описа за 2012г. на РРС

Предявени са искове по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК от “Транскарт файнейшъл сървисис“ЕАД, с която моли съда да приеме за установено по отношение на отв.М.Г.И., че е налице вземане по договор за предоставяне на кредит-Транскарт на физическо лице от 19.12.06г. и анекс към него от 10.06.08г. в размер на 874.27лв.-главница, 296.27лв. лихви за периода 31.01.10г.-31.10.11г., 288.10лв.- договорни такси по кредита, ведно с разноските.

Ответникът М.Г.И. призован по реда на чл.47 ал.6 ГПК не се явява. Назначеният му особен представител изтъква доводи за неоснователност на иска поради нищожност на договора, като противоречащ на закона, тъй като към момента на сключването му ищцовото дружество – кредитополучател не е притежавало лицензия за Банка.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Установява се от приложеното ч.гр.д. № 2419/2011 г. на РРС, че същото е образувано на 19.12.2011 г. въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Транскарт Файнешъл Сървисис “ ЕАД, гр. София против М.И. за присъждане на следните парични суми: 874.27лв.-главница, 296.27лв. лихви за периода 31.01.10г.-31.10.11г., 288.10лв.- договорни такси по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски. Видно от заявлението, че сумите се дължат съгласно договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице, сключен на 19.12.06 г.

Установява се от представения договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице, че същият е сключен между ищцовото дружество от една страна и от друга от ответника, в качеството на кредитополучател, който е включен в програма КЛАСИК. Видно от чл. 1 ал. 1 и 2 на договора за кредит, че кредитополучателя е получил кредит в размер на сумата от 300 лв., като целта на кредита е плащане на стоки и услуги в оторизирани търговски обекти на издателя чрез кредитна карта Транскарт. Видно от чл. 3 на кредитополучателят има право да тегли еднократно или на части кредитния лимит в рамките на договора в оторизирани от издателя за целта обекти. Видно от чл. 2 на договора и чл.2 на ОУ кредитната карта ТРАНСКАРТ е предназначена за ползване на територията на РБ, като с нея може да се извършва: безналично плащане на стоки и услуги при търговци, обозначени със знака на Транскарт чрез терминално устройство ПОС или импринтер; безналично плащане на стоки и услуги през интернет, теглене и внасяне на пари в брой в оторизирани за целта обекти чрез терминално устройство ПОС, теглене на пари в брой чрез импринтер, други платежни, неплатежни и справочни операции. Видно от чл. 3 на договора, че страните са договорили условия за усвояване и обслужване на кредита, а в чл. 4 от него са договорили, че крайният срок до който кредитът може да се револвира е 24 месеца. През 2008г. страните са сключили анекс към договора, като са увеличили кредитния лимит на 900лв. Ответникът е ползвал редовно картата за периода от издаването й до 2010г.. Правил е вноски по нея до 22.01.10г. Поради невнасяне на минималните погасителни вноски кредитната карта е била блокирана. Предвид липсата на плащане от страна на ответника ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПк. Образувано е ч.гр.д.№2419/11г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №4170/21.12.11г.. Ответникът е възразил в срок и на ищеца е предоставена възможност да упражни правата си по чл.415 ал.1 ГПК. В едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск, въз основа на който е образувано настоящото дело. Съгласно назначената ССЕ дължимата главница е 874.27лв., обезщетението за забава-296.27лв., а дължимите такси-30лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът се явява неоснователен. Съдът обсъди доводите на ответника за нищожност на договора между страните, като сключен в противоречие на закона, тъй като към момента на сключването му ищцовото дружество – кредитополучател не е притежавало лицензия за Банка. Към датата на сключване на договора между страните – 19.12.2006 г. съгласно разпоредбата на чл. 1 ал. 2 ЗБ /отм./ Банката може да извършва освен посоченото в ал. 1 и изрично посочени търговски сделки, сред които по т. 10 издаване и управление на банкови карти. Съгласно разпоредбата на т. 1 ал. 4 на чл. 1 ЗБ /отм./ (4) сделките по ал. 1 и 2, т. 3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък "банкова дейност", може да извършва само лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка. С оглед така установената нормативна уредба, действаща към момента на сключване на договора между страните от значение за спора е дали картата Транскарт, чрез която на ответника безспорно е предоставен кредит с лимит 900 лв. съставлява банкова карта по силата на закона, тъй като между страните е безспорно, че ищеца не е Банка и не е имал лицензия за Банка и към 01.09.2005 г.. Към посочения момент до 11.10.2011 г. е в сила НАРЕДБА № 16 от 2.03.1995 г. за плащанията с банкови карти, в която е дадена и легална дефиниция за банкова карта. Съгласно чл. 2 на тази Наредба банковата карта е електронен платежен инструмент и представлява пластмасова карта, върху която е записана информация по електронен начин и която се използва многократно за идентификация на картодържателя, отдалечен достъп до банкова сметка ***: 1. теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ; 2. плащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез терминални устройства ПОС; 3. плащане на стоки и услуги чрез виртуални терминални устройства ПОС; 4. превод между сметки чрез терминални устройства АТМ; 5. плащане на услуги чрез терминални устройства АТМ; 6. справочни и други платежни и неплатежни операции. Съгласно чл. 4 на тази Наредба издател на банкова карта може да бъде само Банка. При съпоставка на операциите, които могат да се извършват с кредитната карта Транскарт в рамките на кредитният й лимит, подробно изброени по – горе съгласно Общите условия и операциите, които по смисъла на закона се извършват с банкова карта, съдът приема, че кредитната карта Транскарт има качеството на банкова карта по смисъла на закона, тъй като тези операции в голямата си част съвпадат. С оглед гореизложеното съдът приема, че са основателни доводите на ответника за нищожност на договора за предоставяне на кредит чрез кредитна карта Транскарт при условията на чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 1 ал. 4 ЗБ /отм./ и договорът не е породил валидно правно действие между страните, тъй като към момента на сключването му дружеството кредитодател, съответно издател на банковата карта не е имало право да извършва банкова дейност по смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 10 ЗБ /отм./. Обстоятелството, че през 2009 г. ищцовото дружество е вписано като финансова институция в регистъра на кредитните институции по чл. 3 ал. 2 от Закона за кредитните институции е ирелевантно към предмета на спора, тъй като тази правна възможност не е съществувала за същото към момента на сключване на договора между страните.

При тези правни изводи следва да се приеме, че отношенията между страните следва да се уредят при условията на чл. 34 ЗЗД, а не на договорно основание, поради което предявения иск за установяване на съществуване на вземането на ищеца към ответника, произтичащо от сключения между тях договор за кредит чрез издаване на кредитна карта Транскарт се явява недоказан по основание и поради това неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда без да се обсъждат събираните по делото доказателства относно размера на вземането.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Транскарт файнейшъл сървисис“ЕАД против М.Г.И. установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: