В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на петнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №668 по описа за 2012 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата дължи сумата от 1 843,66 лева за консумирана топлинна енергия/1 531,97 лева за отопление и 311,69 лева-сградна инсталация/ за периода от 05.11.2008г. до 27.06.2011г., както и сумата 629,43 лева обезщетение за забава, считано към 01.02.2012г., ведно със законна лихва върху главницата до окончателното плащане и разноски по делото.

Ответницата в писмения си отговор оспорва размера на иска, заявява, че от момента на придобиване на жилището -31.05.2007г., тя не е живяла в него и не го обитавала, счита че дължи само такса сградна инсталация в размер на 311,69 лева и само върху тази сума дължи лихва за забава.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че ответницата Р.М.Ч. *** е собственик на ап.3 в жилищен блок в ж.к.”О.”№** в гр.Р. При ищеца ответницата е записана с абонатен номер 14359.

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№335/2012г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за сумата 1 843,66 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 05.11.2008г. до 27.06.2011г. и за сумата 629,43 лева лихва за забава за периода 01.12.2008г. до 01.02.2012г. и 49,46 лева разноски по производството.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че процесното жилище се намира в сграда етажна собственост и за процесния период е доставена топлинна енергия на абонатната станция №202, находяща се в ж.к.”О.” №** на гр.Р, видно от протокол за отчетена топлинна енергия, приложение №1 и №2 от заключението. Извършвано е измерване, дялово разпределение и начисление на доставената топлинна енергия за процесния периода-от 05.11.2008г. до 27.06.2011г. от „Бруната България”ООД-Русе в края на всеки отоплителен сезон. За отоплителен сезон 11/2008г.-03/2009г. служебно е начислена енергия за всички отоплителни тела в имота и то като тела без уред, поради неосигурен достъп до жилището за отчет. За отоплителен период 2009-2010г. партидата при ищеца все още е на името на предходния собственик, данните от представения с отговора от ответницата „Формуляр за отчет” от 17.05.2010г. са отразени в индивидуалната справка за абонатен №14359 и съгласно изчисленията е намалена начислената топлоенергия. Вещото лице обяснява в съдебно заседание, че пред вид именно този отчет за отоплителен сезон 2009-2010г.-сметката на ответницата е била коригирана като сумите за отопление са приспаднати. Съгласно заключението, за следващия отоплителен сезон 11/2010-04/2011г. е начислена топлинна енергия само за щранг в банята без уред и загуба сградна инсталация-приложение№6 от заключението, като за този период вече партидата е сменена на името на ответницата. Вещото лице уточнява още, че изтеклата лихва до 01.02.2012г. е в размер на 515,71 лева, изчислена върху главницата от 1843,66 лева пред вид приспаднатите суми за отопление за сезон 2009-2010г. и че не са й били предоставени молби за преустановяване на топлоподаването към жилището на ответницата.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка В.Г., действително от 2007г. до настоящата 2012г. в жилището не е живял никой, във входа, обаче, топлоснабдяване е имало, а дъщерята на ответницата е депозирала молба за спиране на отоплението в жилище едва през 2010г. Свидетелката заявява още, че при поставени бележки за отчитане на топлоенергията от „Бруната” тя се е обаждала на дъщерята на ответницата и тя е идвала и „отключвала жилището един или два пъти”, но не може да уточни за и през кои отоплителни сезони е било това.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.142 ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя на 1.топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, 2.топлинна енергия за отопление на общите части и 3. Топлинна енергия за отопление на отделните жилища. А съгласно чл.11 ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия, всеки купувач-потребител, присъединен към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение има право да се откаже от ползване на топлинна енергия за отопление, за което обаче, следва да подаде писмено заявление до продавача-„Топлофикация Разград”ЕАД, но този потребител остава клиент на топлинната енергия отдавана от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата-чл.153 ал.6 от ЗЕ. В случая, ответницата не представи доказателства, че писмено е поискала преустоновяване на топлоподаването в жилището си, факта че за процесния период жилището не е било обитавано не е достатъчен за да се приеме, че тя не е получавала енергия за отопление. Установи се, че представяйки „формуляр отчет” от 17.05.2010г. ищецът е приспаднал от партидата дължимите суми за отопление за втория отоплителен сезон-2009-2010г. По делото не се събраха доказателства, че за предходния отоплителен сезон-2008-2009г., е бил осигурен достъп до жилището на представителите на топлинния счетоводител, затова и начисляването е било извършено служебно задължавайки ответницата с енергия за отопление на база преходен период, така както изисква и Наредбата за топлоснабдяването.

Ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111 от ЗЗД, пред вид това че се касае за периодично плащане. Действително търсените суми са периодично плащане и се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок, но възражението е направено едва в устните състезания по делото, а не с отговора на исковата молба, така като задължава чл.133 от ГПК. Възражението е преклудирано и съдът не го взема пред вид.

Съгласно чл.32 ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят, като при неизпълнение в ал.6 на същия текст е предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва. В заключението си вещото лице сочи, че законната лихва от датата на падежа-един месец след издаване на фактурата до 01.02.2012г. е в размер на 515,71 лева. Ищецът претендира лихва в размер на 629,43 лева, явно без да съобрази извършеното приспадане на суми за втория отоплителен сезон. Затова следва да се приеме, че лихвата за забава дължима от ответницата е в размер на 515,71 лева и иска до 629,43 да се отхвърли.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело, които изчислени съразмерно уважената част от иска са в размер на 468,85 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Р.М.Ч. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес гр.Р., ул.”Р” №*, бл.С-партер, кантора адв.С.С., че съществува вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-****** с адрес: гр.Р., ул.”Ч”, представлявано от М. К. по заповед за изпълнение на парично задължение №544/09.03.2012г. по ч.гр.д.№335/2012г. по описа на РРС и че първата дължи на втория сумата от 1 843,66 лева за ползвана топлинна енергия за периода 05.11.2008г.-27.06.2011г., ведно със законна лихва, считано от 07.03.2012г. до окончателното плащане, и сумата 515,71 лева обезщетение за забава, считано към 01.02.2012г. и 49,46 лева разноски по заповедното производство и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД до 629,43 лева.

ОСЪЖДА Р.М.Ч. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес:гр.Р., ул.”Р.” №*, бл.”С-партер” кантора адв.С.С. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД-гр.Разград сумата 468,85 лева разноски по делото, изчислени съразмерно уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: