Р Е Ш Е Н И Е

№ 322, 12.11.2012 г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На деветнадесети октомври две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар В.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 962 по описа за 2012г.

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Е.С.Й. в която се твърди, че в резултат на нанесеният му от ответника удар с вила е претърпял неимуществени вреди- болки и страдание и временно разстройство на здравето, в размер на 3000лв. Претендира и разноски.

Ответникът Е.Н.М. твърди, че е нанесъл удара защитавайки се от ищеца. В условията на евентуалност изтъква доводи за справедливост на иска до размера на 1500 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: В РРС са били образувани две НЧХД №***г. с подсъдим Е.Й. и №***г. с подсъдим Е.М.. И по двете дела пострадалите са предявили граждански искове. Производството по второто дело е прекратено с разпореждане от *** г., вкл. и спрямо гражданския иск. С присъда № г. по НЧХД №***г. на РРС, съдът е признал Й. за виновен в това, че на *** г. в землището на гр. Ц. К. е причинил лека телесна повреда на М., изразяваща се в хематом в лявата половина на лицето- от скуловата област на ръба на долната челюст, дълбоко Г-образно охлузване на кожата в лявата скулова област, разкъсно-контузна рана по лигавицата на лявата буза и счупен на нивото на венеца 5-ти горен зъб вляво, насиняване на кожата на предностраничната част на лявата мишница, охлузвания на задната повърхност на лявото рамо, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл.130 ал.1 НК, като М. е отвърнал веднага със също такава телесна повреда, а именно причинил е на Й. лека телесна повреда по чл.130 ал.1 НК , изразяваща се в две разкъсно-контузни рани в лявата окосмена част на главата, с оток на меките тъкани и кръвонасядане около същите, насинявания по кожата с оток на меките тъкани над лявата ушна мида, лявата половина на шията и върху извивката на лявата раменна става, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, поради което и на основание чл.130 ал.3 НК и двамата са освободени от наказание. Й. е осъден да заплати на М. сумата от 1500 лв. по предявеният от него иск по чл.45 ЗЗД. Присъдата е потвърдена с решение № *** г. по внчхд № *** г. на РОС.

По делото е назначена СМЕ, според заключението на която ищецът е получил описаните наранявания. Срокът на оздравителния процес за разкъсно-контузните рани, при първично заздравяване, както и за кръвонасяданията е две седмици.

По делото са разпитани двама свидетели, роднини на страните. Св.Й.Й., брат на ищеца твърди, че ответникът пръв е ударил ищеца с вила. Започнало да му тече кръв. Свидетелят се вмъкнал между двамата, като се опитал да изтегли вилата от ръцете на ответника. Той отишъл да вземе втора вила и се опитал да удари свидетеля. В този момент се намесил ищеца и ударил ответника със сопа. От удара на ищеца му прилошало и се наложило да отидат в „спешната“. Там го превързали и спрели кръвта. Два дни след инцидента лежал на легло. Раните му заздравели за около 20 дни. Изпитвал болки. Ищецът бил силно притеснен за евентуални усложнения от удара в главата.

Св. Н. Я., баща на ответника описва приетата от наказателния съд фактическа обстановка, а именно че сина му е нападнат и бит от ищеца, а той защитавайки се, леко го е лизнал с вилата.

Ответникът представя съдебно-медицинско удостоверение за нанесените му от ищеца наранявания, които съответстват на установените по НЧХД.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът

намира следното: Искът за причинени неимуществени вреди е частично основателен.

Налице са законово изискуемите предпоставки за неговата основателност, а именно: Предпоставките за възникване на отговорността за непозволено увреждане са следните: а) противоправно деяние; б) вреди; в) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите; г) вина.

За тяхното наличие, се е произнесъл наказателният съд с присъдата по НЧХД *** г. на РРС, прилагайки института на реторсията. За да прецени наличието на законовите изисквания за приложението на  чл. 130, ал. 3 НК, съдът е задължен да провери не само съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т. е. с ответното поведение на самия тъжител, независимо от факта, че в това производство срещу последния не е подадена насрещна тъжба. В това се състои всъщност и едно от процесуалните изключения при реторсията. В настоящия случай районният съд е обсъдил всички доказателства за съставомерността на деянията, осъществени от тъжителя и от подсъдимия, и обосновано е приел, че и двамата са осъществили престъплението по чл. 130, ал. 1 НК и поради еднаквото по степен телесно увреждане е приложил  чл. 130, ал. 3 НК, като е освободил и двамата от наказателна отговорност. Постановената присъда е влязла в сила и съгласно чл. 372, ал. 1 НПК е задължителна за всички учреждения, организации и физически лица относно въпросите - извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. При реторсията задължителният характер на присъдата се разпростира еднакво върху деянието, предмет на частната тъжба и насрещно извършеното деяние. Затова този съдебен акт представлява процесуална пречка по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 6 НПК за образуване и провеждане на ново наказателно производство спрямо същите лица и за същите деяния.

Искът е доказан по основание, но следва да се ангажират и ценят доказателства за неговия размер.

Свидетелят Й., брат на ищеца твърди, че първите няколко дни е бил на легло, тъй като му се виело свят. Имал болки в главата. Раните му зараснали за около 20 дни. Ищецът бил притеснен от евентуални последствия от удара в главата. На базата на тези показания съдът следва да оцени причинените на ищеца неимуществени вреди. Посоченият в чл. 52 ЗЗД критерий е справедливостта. Тя в случая изисква да се съобрази протеклия оздравителен процес, наличната реторсия и присъдените на ответника неимуществени вреди. От боя на *** г. сa пострадали и двете страни. Нараняванията им са сходни по вид, довели са до един и същ краен резултат- временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният процес и за двамата е протекъл между 14-20 дни. Ето защо, справедливостта изисква съответната репарация също да е еднаква и за двамата. На ищеца следва да се присъди размер на обезщетението в размер на 1500 лв. За размера до 3000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Ответникът дължи разноски, съобразно уважената част от иска.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Е.Н.М. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.Й. от с.гр., ЕГН ********** сумата от 1500 лв./хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.45 ЗЗД за размера над 1500 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Е.Н.М. да заплати по сметка на РРС сумата от 60лв. държавна такса и на Е.С.Й. сумата от 160лв. за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: