В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№979 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от П.И.Г., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр. С. за заплащане на сумите 9270,24 лв, явяваща се дължимо обезщетение в размер на 12 брутни месечни заплати за прослужено време, 800 лв, явяваща се дължимо вещево доволство, 2879,11 лв парично обезщетение като компенсация за неползван отпуск, както и лихва върху дължимите суми, считано от 02.04.2012г. до завеждане на иска в размер на 321,10 лв . Претендира и законната лихва от предявяване на иска, както и разноски. Твърди, че е бил в служебно правоотношение с ответната страна, което правоотношение било прекратено, но не му били изплатени дължимите обезщетения.

Ответникът оспорва исковете. Чрез представителя си сочи и представя доказателства, че след завеждане на иска на ищеца са заплатени претендираните суми за обезщетение за прослужено време, вещево доволство, както и обезщетение за неползван отпуск.

Ищецът признава, че е получил тези претендирани плащания, при което в тази част изявленията му потвърждават твърденията на ответника. Ищеца остава да претендира сумата 321, 10 лв - лихва за забава от 02.04.2012г. до предявяване на иска, както и законната лихва до окончателното плащани и разноски.

Съдът установи следните обстоятелства: Ищецът е бил в служебни отношения с ответната страна. На 02.03.2012г. служебното му правоотношение е било прекратено по негово желание. Не е спорно между страните, че на ищеца са били дължими претендираните от него обезщетения. В самата заповед за прекратяване на правоотношението е посочено, че на същия следва да се изплатят дължимите обезщетения. Със заявление от 30.03.2012г. ищецът е поискал от ответната страна да му заплати дължимите обезщетения. Вече след завеждане на иска и получаване на исковата молба от ответната страна на ищеца е преведена сума /на 24.07.2012г./ от 12950,11 лв, с което, както и ищецът сочи са погасени претенциите му за заплащане на обезщетения в размер на 12 брутни месечни заплати за прослужено време, дължимо вещево доволство и обезщетение за неползван отпуск.

По делото е назначена експертиза, според заключението на която лихвата дължима на ищеца за забава, считано от 02.04.2012г. /датата на която ответната страна е получила искането му за заплащане на обезщетения до 28.06.2012г./датата на предявяване на иска/ е в размер на 321,10 лв.

Съдът намира от правна страна следното: Ищецът е имал право на претендираните обезщетения по силата на чл.252, ал.1 и чл.212, ал.4 от ЗМВР. Правото му да ги получи възниква от прекратяването на служебното му правоотношение, но доколкото срок за изпълнение на тези задължения не е установен, то тогава дължащият изпълнение изпада в забава от поканата за изпълнение. Не е спорно, че поканата за изпълнение е получена от ответната страна на 02.04.2012г., но изпълнение тогава не е последвало. Изпълнението е извършено на 24.07.2012г. – след завеждане на делото. В този смисъл доколкото съдът следва да съобразява и фактите настъпили в течение на процеса, то претенциите на ищеца за заплащане на 12 брутни заплати, вещево доволство и обезщетение за неползван отпуск следва да бъдат отхвърлени, тъй като тези вземания на ищеца са погасени чрез изпълнение, както самият ищец признава /исковете не са оттеглени/. Ищецът обаче има право на обезщетение за забава, тъй като ответникът неоснователно е допуснал такава забава в плащането. Това, че ответникът е второстепенен разрпоредител на бюджетни средства е въпрос който не касае отношенията му с ищеца. Липсата или неотпускането на средства не оневинява ответника. Правото на ищеца да получи изпълнение е било възникнало, при което липсата на изпълнение води до виновна забава. При това в полза на ищеца следва да се присъди претендираната мораторна лихва в размер на 321,10 лв., а също и законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане, настъпило в хода на процеса.

С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски, а именно 750 лв за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно искането на ответната страна за намаляване на адвокатското възнаграждение. Изтъква се, че делото е с ниска сложност, касаещо само лихва, доколкото основните претенции на ищеца не са били спорни и са били погасени. При преценка на сложността на делото обаче следва да се изхожда от момента на завеждане на иска, а към този момент задълженията на ответната страна не са били изпълнени и са били в големи размери, което е обуславяло и съответна сложност на делото с оглед задачите на защитата. Плащането също следва да се разглежда като следствие на завеждане на иска и в този смисъл като следствие от дейността на осъществяващия правна помощ адвокат и това, че в крайна сметка е останал несложен за разрешаване въпрос се дължи и на активността на тази дейност. Ето защо дължимото адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалявано.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр. С. да заплати на П.И.Г. *** сумата от 321, 10 лв, като дължимо обезщетение за забава върху сумата от общо 12950,11 лв /обезщетение за прослужено време, вещево доволство и обезщетение за неползван отпуск/ за периода от 02.04.2012г. до 28.06.2012г., както и законната лихва върху сумата 12950, 11 лв за времето от завеждане на иска до окончателното изплащане на посочената сума – 24.07.2012г.

ОТХВЪРЛЯ исковете на П.И.Г. *** срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр. С. за заплащане на сумите 9270,24 лв, явяваща се дължимо обезщетение в размер на 12 брутни месечни заплати за прослужено време, 800 лв, явяваща се дължимо вещево доволство, 2879,11 лв парично обезщетение като компенсация за неползван отпуск, като неоснователни поради погасяване на същите задължения в хода на процеса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр. С. да заплати на П.И.Г. **** лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмицен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: