Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер  689                    09.11.2012 година                     Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                                    наказателен  състав

На   08.11.                                                               Година 2012

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател: Атанас Христов

           

             Секретар:  Г.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно дело номер 646 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Постъпила е жалба от В.М.Ф., против наказателно постановление № 260/12 от 23.05.2012г. на началник РУП  Разград при ОДМВР Разград, с което на жалбоподателя на основание чл. 315, ал.1, т.1 КЗ, е наложена глоба в размер на 400 лв.

Жалбоподателят намира горецитираното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание, при редовност в призоваването, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

АНО при редовност в призоваваните не изпраща представител. В придружителното писмо с което и изпратил преписката, сочи, че НП следва да бъде потвърдено.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не взема становище.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна:

Срещу жалбоподателя е съставен АУАН, от полицейски служител при РУП - гр. Разград, за това, че на 04.05.2012г. около 18.50 часа в градския парк на гр. Разград, в близост до тенис кортовете управлява  мотоциклет Хонда 250 без рег. номер, за който не е сключена задължителна застраховка гражданска отговорност.

Актосъставителят квалифицирал това деяние по чл. 259, ал.1, т.1 КЗ.

Жалбоподателят подписал акта без да впише възражения.

Отразените в АУАН констатации са изцяло възприети от наказващия орган и с процесното наказателно постановление на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ на жалбоподателя  е наложена глоба в размер от 400 лв.

По доказателствата:

В подкрепа на издаденото НП са представени заверен препис на процесния АУАН  /л.6/. Съгласно, чл. 189, ал.2 ЗДвП “Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”.

Актосъставителят и свидетелят по акта, дават показания, които изцяло потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Техните показания са пълни, логични, последователни и съвпадат в детайлите поради което съдът ги кредитира с доверие.

От ПРАВНА страна:

Нормата на чл. 315, ал. 1 от КЗ предвижда два отделни състава на административни нарушения. В първото предложение е предвидено наказание за лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2.  Задължителните застраховки по чл. 249 т. 1 и 2 са съответно: застраховка "Гражданска отговорност" по раздел II, буква "А", т. 10.1 от приложение № 1 и застраховка „Злополука" по раздел II, буква "А", т. 1 от приложение № 1. Кои лица са задължени да сключат тези два вида задължителни застраховки, посочват други текстове от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:  т. 1 - притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение; т. 2 - управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Следователно субекти на нарушението по чл. 315, ал. 1, предл. 1 могат да бъдат само физическите и юридически лица,  притежаващи  МПС, регистрирани на територията на Република България и които не са спрени от движение по реда на чл. 40, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях ( ДВ бр. ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г.) и физическите лица, които управляват МПС при влизане в територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. 

Второто предложение на чл. 315, ал. 1 от КЗ предвижда наказание за лице, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Субект на отговорността по това предложение е всяко физическо лице, което управлява  МПС, независимо дали е притежател на МПС или е само негов ползвател, т.е. изпълнителното деяние тук е управление на МПС за което няма сключена гражданска отговорност. Разликата между предложение 1 и предложение 2 на чл. 315, ал. 1 от КЗ е, че наказанието по първото предложение се налага  за това, че лицето не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, когато то има такова задължение, а наказанието по второто предложение се налага за това, че лицето управлява МПС, за което не е сключена гражданска отговорност /така  и Решение № 36 от 01.03.2011г. Разградският административен съд по КНАХ дело № 8/2011г./.

Именно в качеството си на водач, който не е представил валидна застраховка ГО и на посоченото съответно правно основание – 315 ал.1 пр.2 КЗ е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Действително чл. 315 ал.1 КЗ е санкционна норма, но тя съдържа в себе си препратка към чл. 249 т.1 и т.2, отнасящ се за задължителността на застраховките ГО и злополука на пътниците, а самото нарушение се съдържа в същата разпоредба, защото тя казва, че отговорност за неизпълнение на това задължение носи както лицето, което не е изпълнило задължението си да сключи задължителната застраховка, така и водачът, който управлява МПС. Така и Решение № 516 от 11 Октомври 2011 г. Административен съд – Плевен, втори касационен състав,  КАНД № 642/2011г.

Правилно АНО не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН. Преценката на наказващият орган по приложението на чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС. Тази проверка включва в обсега си обективните и субективните признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези, съдебното минало и административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от административнонаказателна отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на извършителя. Конкретиката на случая сочи, че не се касае за маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така поради следните съображения: Извършеното от жалбоподателя нарушение е формално, поради което за съставомерността му вредни последици,  не са необходими. В сравнение с други сходни и типични да деянието хипотези, степента на обществена опасност на деянието и дееца не е незначителна.

Действително, АНО не е изложил съображения относно дали деянието е маловажен случай, но доколкото в разглеждания случай не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, необсъждайки дали деянието е маловажен случай, АНО не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.  В този смисъл  е налице константна съдебна практика – Решение от 11.03.2010г. на Добричкият Административен съд по к.а.д. № 62/2010 год; Решение № 244 от 28.12.2010 г. на Административен съд – Сливен по КАНД 227/10г.

По размера на наказанието.

За това нарушение разпоредбата на чл. 315, ал.1, т.1 КЗ предвижда административно наказание глоба в размер от 400 до 600 лв., а наложената глоба е в абсолютния законов минимум.

Искрено недоумение буди обстоятелството, защо АНО е наложил наказанието в абсолютния законов минимум, при положение, че видно от справката за нарушител от региона, жалбоподателят многократно е извършвал административни нарушения /л.12/. Така наложеното наказание, поради своята заниженост, се явява определено в разрез с нормите на чл. 12 и чл. 27 ЗАНН. Този фрапиращ пропуск на АНО не може да бъде саниран в настоящото производство, образувано по жалба на нарушителя. Ако АНО бе изискал справка за нарушител относно жалбоподателя, каквато служебно изиска съдът, едва ли би допуснал този съществен пропуск.

Водим от гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,

 

 

Р      Е      Ш     И      :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 260/12 от 23.05.2012г. на началник РУП  Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        Районен съдия: