№ 633 23.11.2012
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и трети октомври
две
хиляди и дванадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
П.Т.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 702 по описа за 2012 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.С.Д. против наказателно постановление № 37- 0000244/16.07.2012
г. на гл. инспектор в ОО
“КД – ДАИ” гр. Разград, с което за нарушение на чл.15 пар.7 б.а т. i от
Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на
основание чл. 93в ал.17 т.1 от Закон за автомобилните превози му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2012 г. служители на “КД –
ДАИ” гр. Разград,
в гр. Разград, на изхода за гр. Шумен, извършили проверка на управляван от
жалбоподателя товарен автомобил м. “Ивеко” с рег. № ******. Проверяващите
установили, че автомобилът е оборудван с аналогов тахограф Siemens VDO 1324.60 със сериен № 02332753 и
с него се осъществява превоз на товари за собствена сметка по маршрут Бургас –
Варна – Разград – Русе – В. Търново – Плевен - Враца. При проверка на изискуемите документи по
Регламент 3821/85 г., проверяващите установили,
че водачът не представя ръчен запис, удостоверение по образец, или тахографски
данни за пътуванията на 28.06.2012 г. за периода от 07,00 ч. до 19,00 ч., тъй
като представеното от него удостоверение за дейности от 28.06.2012 г. /според
което той е бил в отпуск по болест/ обхващало период до 07,00 ч. на същата
дата, а записът в тахографския лист в автомобила бил с начален час 19,00 ч. на
28.06.2012 г. Ето защо, актосъставителят приел, че посоченото представлява
нарушение на изискванията на чл.15 пар.7
б.а т. i от Регламента и съставила АУАН с бл. № 144949. Посоченият акт бил изготвен от св. М.,
в присъствието на разпитания в хода на съдебното производство М. И., в качеството му на свидетел на
установяване на нарушението. Последният обаче не положил подпис в акта. По –
късно, жалбоподателят представил ново удостоверение за дейности, изготвено на
01.07.2012 г., според съдържанието на което, той е бил в отпуск по болест до
19.00 ч. на 28.06.2012 г. и болничен лист за временна неработоспособност,
удостоверяващ че е в домашен режим на лечение до 06.07.2012 г., включително.
Независимо от така представените документи, административнонаказаващият орган
счел, че са налице предпоставките за това и на
16.07.2012 г. издал атакуваното НП, според съдържанието на което
осъщественото от жалбоподателя нарушение
се изразява в това, че при осъществената на 29.06.2012 г. проверка не
представил на контролните органи ръчен запис, удостоверение по образец, или
тахографски данни за пътуванията на 28.06.2012 г. за периода от 07,00 ч. до
19,00 ч. В НП са посочени за виновно
нарушени нормите на чл.15 пар.7 б.а т. i от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от
ЗАПревози и е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. на основание чл. 93в ал.17 т.1 от Закон за автомобилните превози с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1 500 лв.
В хода на съдебното производство е разпитан и св. К., според който за
посочения в акта и НП период – от 07,00 ч. до 19,00 ч. на 28.06.2012 г.,
автомобилът, с който се е движел жалбоподателя, бил управляван от свидетеля.
Смяната на шофьорите била извършена в гр. Бургас, където К. предал управлението
на Д., като самият свидетел не пазел тахографските записи за този период, тъй
като след това излязъл в отпуск.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна
следните съображения:
Като
издадено от компетентния за това орган по реда и във формата предвидени в
закона атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна. Материалната
компетентност на административнонаказващият орган се установява от
представената по делото заповед РД 08 452/26.09.2011 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която са определени
длъжностните лица, които могат да издават НП при установени нарушения на ЗАП,
като посочените правомощия са делегирани и на главните инспектори в областни
отдели «контролна дейност» ДАИ по реда на чл. 47 ал.2 от ЗАНН. Второто от
поддържаните от жалбоподателя възражения касаещо формалните изисквания в
производството по установяване на административно нарушение съдът също намира
за неоснователно. Действително в съставения АУАН липсва подпис на лицето,
посочено като свидетел по акта в графа «свидетел». Същевременно, съдът счита,
че посоченото обстоятелство не представлява такъв порок в производството по
установяване на административното нарушение, който да е довел до неговата
незаконосъобразност и да представлява самостоятелно основание за отмяна и на
атакуваното НП. Такива биха били липсата на подписи на актосъставителя, или на
жалбоподателя, доколкото с първия от тях се установява изготвянето на акта, с
който се поставя началото на административнонаказателното производство, като
документ, а оттук и като волеизявление изхождащо от конкретен автор, а с втория
се удостоверява предявяването на акта на нарушителя, което действие е пряко
свързана с гарантираното от закона право на защита на последния на този етап от
производството. В подкреп на този извод е и разпоредбата на чл. 53 ал.2 от
ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Освен изложеното
обстоятелството, че нарушението е установено и актът е съставен в присъствие на свидетел, при
спазване изискването за публичност, се установява и в хода на съдебното
производство при разпита на допуснатия свидетел М. И..
Що се отнася до това осъществено ли е
административно нарушение и извършено ли е то от жалбоподателя виновно, съдът
намира следното :
В атакуваното НП за виновно нарушени от
жалбоподателя са посочени нормите на 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози,
който препраща към Регламент (ЕИО) № 3821/85,
относно изискванията за контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, и чл.15
пар.7 б.а т. i от Регламента. Последната разпоредба, вменява в
задължение на водачите управляващи
превозни средства снабдени със записващо оборудване да представят при всяко поискване
на контролните органи регистрационните листове за текущата седмица и тези
използвани от водача през предходните 15 дни, а разпоредбата на т.iii вменява и задължението за представяне на всеки ръчен запис или разпечатка,
при условие че такива са извършвани. Изречение последно на б.а от пар.7 сочи,
че след 01.01.08 г. срока, за който следва да се представят такива данни е –
деня на проверката и предходните 28 дни. В случая представеното от водача към
момента на проверката удостоверение за дейности, издадено съгласно изискванията
на Решение на ЕК от 14.12.2009 г., с което е приет формуляр на същото, съдържа
информация досежно периода до 07.00 ч. на 28.06.2012 г. – деня предхождащ този
на проверката. Записът в тахографският лист е с начален час – 19,00 ч. на
посочената дата. В цитираното по – горе решение на ЕК се сочи, че основният
източник на информация при крайпътните проверки са записите направени в
тахографа. Липсата на такива следва да е оправдана, само ако по обективни
причини не е било възможно създаването на тахографски записи, вкл. ръчни
вписвания, в които случаи следва да се изготви удостоверение, потвърждаващо
тези причини. В самият формуляр пък, изрично е посочено, че същия се попълва на
машина и се подписва преди пътуване. Съдържанието на удостоверението
представено от жалбоподателя на
проверяващите, удостоверява невъзможността за създаване на тахографски запис до
07,00 ч. на 28.06.2012 г. По аргумент за противното, дейностите извършвани от
водача за периода от този час до началния час записан в тахографския лист - 19,00
на посочената дата, следва да бъдат установени или чрез тахографски запис, вкл.
и чрез ръчно вписване, при наличе на основания за такова. Представянето на ново
удостоверение, изготвено след извършване на порверката е ирелевантно при
преценка съставомерността на санкционираното нарушение, доколкото посочената за
виновно нарушена разпоредба, изисква представянето на данни обхващащи периода
на текущия ден и предходните 28 дни /съгласно изр. Последно от б.»а» на чл.15 пар.7 от Регламента/ да
бъдат представени при поискване – те. към момента на проверка.
Като не е представил на контролните
органи изискуемите според регламента записи за деня предхождащ проверката за
периода от 07,00 до 19,00 ч.,
жалбоподателят е нарушил изискването на посочения от
административнонаказващия орган чл. 15
пар.7 б.а т. i от Регламента. За така установеното нарушение
отговорността му е ангажирана на осн. чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАП. Този текст от
закона от своя страна предвижда вида и размера на следващите се административни
наказания на водач, който не представи тахографските листа от текущия ден,
както и тези от предходните 28 календарни дни. Ето защо и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по посочената
разпоредба. Що се отнася до наложеното на жалбоподателя наказание, доколкото
същото е определено в абсолютен размер от закона – 1 500 лв., в какъвто
провилно е определено и от
административнонаказващия орган, съдът е лишен от възможност за преценка дали
същото е индивидуализирано правилно. Не са налице и предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН. Напротив, съдът счита, че самото обстоятелство, че жалбоподателят е
управлявал превозното средство в период, в който е бил във временна
неработоспособност, само по себе си изключва извода за маловажност на
нарушението. В периода на проверката същия очевидно е представлявал опасност не само за себе си, но
и за останалите участници в движението, поради здравословното си състояние. Действително
периода, за който от жалбоподателя не са представени записи е едва 12 часов, но
ако се приеме /каквато е презумпцията на посочените по - горе разпоредби/, че той е управлявал
превозно средство, то последното също
налага извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното
НП следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление наказателно постановление № 37- 0000244/16.07.2012 г. на гл. инспектор в ОО “КД –
ДАИ” гр. Разград, с което за нарушение на чл.15 пар.7 б.а т. i от
Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на
основание чл. 93в ал.17 т.1 от Закон за автомобилните превози на Д.С.Д., ЕГН **********,***, ж.к. “Д.” № **, вх.*, ет.*,
ап.** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
1 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: