Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На 25.10. Година 2012
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Христов
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно
дело номер 724 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от С. Ст. Л. против
наказателно постановление № 115-114 от 22.08.2012г. на Зам. Кмет на Община
Разград, с което за извършено нарушение на чл. 4, ал.1 от Наредба N 1
за обществения ред на територията на Община Разград, на осн. чл. 54, ал.1 от същата Наредба, му е наложено наказание Глоба
в размер на 100 лв.
Жалбоподателят намира НП за
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. При условие на евентуалност моли
за намаляване размера на глобата.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява заедно със защитника си М.Р.
*** и поддържат жалбата, като се излагат подробни съображения.
АНО, представляван от свой юрисконсулт намира жалбата за неоснователна.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
От фактическа страна:
Обжалваното
НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от
24.07.2012г., съставен на жалбоподателя, че за това че на 14.07.2012г. около
15.00 часа в гр. Р. в жилището което обитава с адрес ж.к. ***** пуска силно музика, с което
нарушава спокойствието на гражданите.
Гореописаното
деяние било квалифицирано от актосъставителя по чл. 4, ал.1 от Наредба N 1
за обществения ред на територията на Община Разград.
Същият
ден жалбоподателят депозирал възражение срещу акта /л.8/ с което поискал от Кмета
на общината да ликвидира акта, поради факта че не може да плати каквато и да е
сума предвид тежкото си имотно положение, като в замяна обещал да спазва от тук
нататък спокойствието на съседите си.
Въз основа на съставения
акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в цитирания
АУАН правни норми, и наложил горепосочените санкции.
Гореизложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – показанията на
св. С.С., В.К., и Ц.Ц.. Като логични пълни, последователни и съвпадащи в
детайлите, съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели. Като
изолирани от доказателствения материал съдът не кредитира с доверие обясненията
на нарушителя в частта им в която отрича да е осъществил процесното деяние, тъй
като силната музика се чувала не от неговия апартамент, а от съседен
апартамент.
От ПРАВНА страна, съдът
намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган е спазил изискването за
индивидуализация на конкретните административни нарушения като задължителен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима
предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното
производство. Нарушенията са описани, посочени са датата и мястото на
извършването и установените обстоятелства, при които са извършени.
Посочените като извършени от
жалбоподателя нарушения са съставомерни, т. е. съставляват фактическия състав
на визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази
разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не
е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в
пределите, предвидени от закона.
В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че констатираните в АУАН нарушения са
консумирани виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е
налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление
касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по
същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства
административните нарушения и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя
извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на материалния
закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за
реализирането на административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна страна,
осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение на
законодателството, съгласно Наредба N 1 за обществения ред на територията на
Община Разград.
Видно от заключението на
Съдебно психиатричната експертиза /л.43-45/, нарушителят страда от лека
умствена изостаналост със значително нарушение в поведението, изискващо
внимание или лечение. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното
ида ръководи постъпките си, както към датата на нарушението, така и към
настоящия момент. Заболяването му не пречи правилно да възприема фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях.
По възражението, че не е спазен срока по чл. 34 ЗАНН за
издаването на АУАН.
Нарушението е извършено на
14.07.2012г., а акта е съставен на 24.07.2012г. – т.е. в три месечния срок по
чл. 34, ал.1 ЗАНН. НП е издадено на 22.08.2012г. – т.е. спазен е и 6 месечния срок по чл. 54,
ал.1 ЗАНН.
По възражението, че е недоказано че нарушителят е
извършил процесното нарушение във времето визирано в АУАН и НП - на
14.07.2012г. около 15.00 часа.
Актосъставителят разпитан в
качеството си на свидетел, сочи че е посочил в АУАН, че нарушението е извършено
14.07.2012г. около 15.00 часа, въз основа на свидетелски показания /л.36/. Безспорно,
с оглед дългият период от време от датата на нарушението – 14.07.2012г. до
провеждането на о.с.з. – 26.09.2012г., е напълно нормално свидетелите очевидци
да не помнят точния момент на нарушението. В своите показания обаче свидетелят К.
сочи : “Във С. денонощно, всяка секунда постоянно работи телевизор и радио – в банята,
кухнята, спалнята и то страшно силно”/ л.36/. Свидетелят Ц.Ц. сочи : “На 14.07.12г. имаше гюрултия”. Ето
защо, съдът намира горепосоченото възражение на защитата за неоснователно.
По възражението, че липсата на мотиви в НП дали
деянието не представлява маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН, представлява
съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на НП.
Действително, АНО не е изложил съображения
относно дали деянието е маловажен случай, но доколкото в разглеждания случай не
са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, необсъждайки
дали деянието е маловажен случай, АНО не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. В този
смисъл е налице константна съдебна
практика – Решение от 11.03.2010г. на Добричкият Административен съд по к.а.д.
№ 62/2010 год; Решение № 244 от 28.12.
Процесното деяние не е
маловажен случай поради следното: Видно от жалба с вх. № 94-00-519 от
19.03.20102г. до Община Разград подадена от живущи във входа на жалбоподателя
/л. 22-25/, е че процесното деяние не е изолиран случай в поведението на
жалбоподателя. Нещо повече – на нарушителя преди процесното деяние му е било
връчено Предписание № 7 от 08.05.2012г. /л.27/, с което му е било предписано да
не предизвиква шум в жилищната си сграда и да не нарушава спокойствието на
гражданите. Нарушителят обаче не се е съобразил и с това Предписание. Както от
горецитираната жалба, така и от показанията на свидетелите в о.с.з. се
установява, че освен общината за проблема със силната музика нееднократно е
била сезирана и полицията, но при посещенията от органите на реда, нарушителят
въобще не е отварял вратата на апартамента си, а разговорите които провел с
него районния инспектор били безрезултатни.
По размера на наказанието.
Чл. 54, ал.1 от Наредба N 1
за обществения ред на територията на Община Разград предвижда за процесното
нарушение наказание Глоба от 50 до 1 000 лв. Процесното наказание е близко
до минималния размер. Действително е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – изключителното тежко здравословно и имотно
положение на нарушителя. Наличието обаче и на отегчаващи отговорността
обстоятелства – упоритостта му при извършване на нарушението, извършването на
същото след дадените предписания да не предизвиква шум и да не нарушава
спокойствието на гражданите, незачитането на установения правов ред принудил
живущите във входа да пишат колективни жалби до Община Разград и нееднократно
да сезират полицията, категорично изключват възможността за налагане на
наказанието в абсолютния законов минимум. Съдът намира, че така наложеното от
АНО наказание на жалбоподателя е съобразено с изискванията на чл. 12 и 27 ЗАНН.
По разноските.
С
оглед изхода на делото, на осн. чл. 189, ал.3 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на районен съд –
Разград сумата от 60 лв. представляваща направени по делото разноски за
заплащане на възнаграждение на вещото лице.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 115-114 от 22.08.2012г. на Зам. Кмет на Община
Разград.
ОСЪЖДА
С. Ст. Л., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд – Разград
сумата от 60 лв. /шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски
за заплащане на възнаграждение на вещото лице
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: