Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер  646         01.11.2012г.     Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                               наказателен  състав

На  двадесет и пети октомври                                       Година 2012

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател: Атанас Христов

Секретар: В.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно дело номер 759 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т.И.К., ЕГН  **********,***, против наказателно постановление №  746 от 05.09.2012г. на Директор на Регионална дирекция по горите  Русе, с което за нарушение по чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 ЗЛОД, му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв., а на основание чл. 94, ал.1 ЗЛОД жалбоподателя е лишен от право на ловуване за срок от три години.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят при редовност в призоваването не се явява. Явява се защитника му адв. Р. К. от АК - Разград, който поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи.

Административно наказващият орган, представляван от свой юрисконсулт намира жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна:

Срещу жалбоподателя на 02.08.2012г. е бил съставен АУАН от Д. Й. Й. – гл. специалист  “горски инспектор”  в РДГ Русе, за това на 22.07.2012г. в “с. Стражец до гробищен парк в лек автомобил Ситроен  с № ****** е извършил следното нарушение : “ловува без писмено разрешително, изразяващо се в носене на сглобено и снарядено с патрони ловно оръжие  автомат “Стожер” в автомобила”.

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 84, ал.1 ЗЛОД.

 Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, като посочил че жалбоподателят : “ловува без писмено разрешително за лов, изразяващо се в носене на сглобено и снарядено с патрони ловно оръжие, автомат “Стожер” в автомобила си. Нарушението е извършено на 22.07.2012г. до гробищния парк в с. Сражец в лек автомобил “Ситроен” с рег. №******”.

Съдът намери, че при съставянето на АУАН и издаването на НП,  са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, което води до отмяна на НП.

Чл. 84, ал.1 ЗЛОД сочи, че:

 Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч”.

Легалната дефиниция за Ловуване се съдържа, в чл. 43, ал.2 и 3 ЗЛОД.

Съгласно, чл. 43, ал.2 ЗЛОД: “Ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов.”

Съгласно, чл. 43, ал.3 ЗЛОД:

 Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със:

1. извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не;

2. стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча.

 

Т.е. за да е налице “ловуване” по см. на чл. 43, ал.3, т.1 ЗЛОД, за което е наказан жалбоподателя, деянието следва да е извършено “извън населено место. Както в  АУАН така и в НП е посочено че деянието е извършено в “с. Стражец”, т.е. в населено место.

На следващо место, изпълнителното деяние на ловуване по чл. 43, ал.3 ЗЛОД, се изразява в “престой” или “движение”. Както в АУАН, така и в НП се сочи че ловуването извършено от жалбоподателя се е осъществила в “носене” оръжието “в лек автомобил Ситроен с рег. № *****”. Така не става ясно, с кое от двете изпълнителни деяния - “престой” или “движение” с оръжие, жалбоподателя е осъществил фактическия състав на вмененото му нарушение, тъй като в процесния автомобил деянието може да бъде осъществено с всяко едно от двете изпълнителни деяния.

На следващо място, самият  актосъставител в своите показания в с.з. сочи, че причината да не състави АУАН в момента на констатиране на нарушението, а едва в последствие е била, че самият той не е знаел дали местото където е бил установен жалбоподателя се намира в населеното место – с. Стражец или извън него. Както е посочил актосъставителят в доклада си до Директора на РДГ Русе /л.25/  едва на следващия ден – “на 23.07.2012г. в разговор с кмета на с. Стражец се оказа, че гробищния парк, не е в регулация на населеното място”. По делото не са налице никакви доказателства, че жалбоподателят е знаел, че въпросното место е извън границите на населеното место. Разбира се липсата на умисъл, е ирелевантна за съставомерността на нарушението, тъй като съгласно чл. 7, ал.2 ЗАНН “Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.” Обстоятелството обаче, че дори контролният орган - актосъставителя гл. специалист “Горски инспектор”, в момента на проверката не е знаел дали въпросното место е извън населеното место или не, представлява смекчаващо обстоятелство, относно отговорността на жалбоподателя, тъй като не следва на гражданите да се вменяват по-големи задължения от колкото на контролните органи. Това смекчаващо отговорността обстоятелство, заедно с останалите в т. ч., че жалбоподателят до момента не е извършвал нарушения по ЗЛОД, както и каквито и да е било други нарушения на законодателството ни сочат, че са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН. Настоящия съдебен състав не споделя становището на представителя на АНО, че преценката на АНО за маловажност по см. на чл. 28 ЗАНН не подлежи на съдебен контрол. Съгласно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на Закона с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК, докладчик съдията Блага Иванова “Преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по  чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.”

 

Горепосочените нарушения в своята съвкупност, са достатъчни да обосноват незаконосъобразността на наказателното постановление.

 

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно, като постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 ЗАНН, съдът,

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №  746 от 05.09.2012г. на Директор на Регионална дирекция по горите  Русе.

 

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        Районен съдия: