РЕШЕНИЕ

№ 651 15.11.2012г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на двадесет и шести октомври две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар: Ж.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията анд №776 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от «****» ООД гр.Разград, срещу Наказателно постановление №25-2502156/28.08.2012г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”–гр. Търговище, с което на жалбоподателя в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.128, т.1 във вр. с чл.244 ал.1 от КТ. В жалбата се изтъкват основания за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде отменено или наказанието намалено.

В съдебното заседание на РРС за жалбоподателят не се явява представител.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

За РРП не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С Наказателно постановление на жалбоподателя в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.415в ал.1 от КТ за нарушение на чл.128, т.1 във вр. с чл.244 ал.1 от КТ. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №25-2502156 от 20.07.2012г., съставен на обжалващото дружество от гл. инспектор при Д «ИТ» - Търговище в резултат от извършена проверка, като в акта от фактическа страна е отразено следното: «При проверка на 18 и 19.07.2012г. в ДИТ Търговище отдел гр.Разград, се установява, че работодателят в разчетно-платежна ведомост за м. юни 2012г. е начислил трудово възнаграждение на лицето Р.Р.А. в размер на 270лв, което е по-малко от минималната работна заплата за страната 290лв приета с ПМС №300/10.11.2011г. в сила от 01.05.2012г. Нарушението е квалифицирано в акта като такова по чл.128 т.1 във вр. с чл.245 ал.1 от КТ. Наказващият орган е отразил същите обстоятлества в НП, с изключение на правната квалификация на деянието, а именно прието е, че е нарушен чл.128 т.1 във вр. с чл.244 ал.1 от КТ, квалифицирал е деянието като маловажен случай на основание чл.415в ал.1 от КТ, тъй като на 20.07.2012г. е било начислено и изплатено трудово възнаграждение в размер на 290лв на работника, с което нарушението е отстранено и не са настъпили вредни последици за работника е наложил наказание имуществена санкция в размер на 300лв на жалбоподателя.

Като свидетел по делото е разпитан служителят при Д «ИТ»-Търговище А.С. - актосъставител, която установява, че при извършена проверка на 18 и 19.07.2012г. на дейността на жалбоподателя, установила, че на работника Р.Р.А. е било начислено трудово възнаграждение за месец юни в размер на 270лв, а от 01.05.2012г. минималната работна заплата за страна е 290лв. Съставил процесния АУАН, за това, че на работника не е начислено за м. юни 2012г., минималното трудово възнаграждение определено за страната. Постъпили възражения след съставянето на акта, като жалбоподателят представил документи – допълнително трудово споразумение и фиш за начислени и изплатени заплати за м. юни 2012г. в размер на 290лв

Съдът намира изложената фактическа обстановка за установена предвид събраните писмени и гласни доказателства, а и същата не се оспорва.

Изложените фактически обстоятелства, обуславят от правна страна следното:

АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Нормата на чл.128 т.1 от КТ въвежда обща задължимост в установените срокове за начисляване във ведомости за заплати трудовото възнаграждение на работниците и служителите от работодателя, за положения труд. В случая работодателят е начислил уговореното възнаграждение на този работник в размер на 270лв в разчетно платежна ведомост за месец юни 2012г. Т.е. работодателят е изпълнил задължението си визирано в чл.128 т.1 от КТ, тъй като е начислил трудовото възнаграждение на работника във ведомост за заплати за този месец. Според посочената от наказващият орган нарушена разпоредба на чл.244 т.1 от КТ, която е отразена в НП във връзка с чл.128 т.1 от КТ - Министерския съвет определя минималната работна заплата за страната. Задължението за изплащане на гарантирания минимум трудово възнаграждение на работника, което е в размер на минималната работна заплата е разписано не в чл.244 т.1 от КТ, а в разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ, съгласно която при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в р-р на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от нинималната работна заплата за страната. При така отразените обстоятелства в НП, е неправилно посочената нарушената разпоредба - чл.244 т.1 от КТ, която освен това не вменява задължения за работодателя. Налице е нарушение на закона допуснато при изготвяне на НП, а именно на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, поради неправилно посочване на нарушената правна норма несъответстваща на отразените в него фактически обстоятелства. Налице е освен това разминаване на посочените за нарушени разпоредби в акта и НП, което от своя страна също е основание за отмяна на НП, тъй като нарушава правото на защита на наказаното лице, да разбере за нарушение на коя разпоредба е обвинено.

Дори да не е налице горното нарушение съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, за което няма изложени мотиви от страна на наказващия орган в НП. Не са налице данни за други извършени нарушения от жалбоподателя по КТ, нарушението е отстранено веднага на следващия ден след проверката, без вредни последици за работника, не са изследвани причините посочени във възражението от жалбоподателя. Касае се за начислено възнаграждение за един месец, а не за по-продължителен период, поради което съдът намира, че нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от съответния вид.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено, без спорът да бъде разглеждан по същество.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-2502156/28.08.2012г . на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда”–гр. Търговище, с което на «******»ООД гр.Разград, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 300лв. на осн. чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.128 т.1 във вр. с чл.244 т.1 от КТ.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия:

Денка Георгиева Тодорова	118.09	53.02
Неджван Закир Мехмед	42.17	185.57	7.20
Неделчо Димитров Георгиев	107.99	296.96	118.78
Айсел Гюнаева Ибрахимова		185.57	185.57	150.22
Нела Георгиева Ненова		246.65	246.65	246.65
Светлана Димитрова Димитрова		100.03	210.07	210.07

№ Имена на работника начислено трудово възнаграждение

1 Айгюл Хюсеинова Мехмедова 308

2 Айлин Джеват Исмаил 228,57

3 Бедиха Ахмедова Юсуфова 240

4. Ведиха Юмерова Ибрямова 240

5. Гюлбие Хасанова Мехмедова 102,86

6. Гюлнур Хикметова Ефраимова 182,86

7. Джемиле Юсеинова Вурал 241,44

8. Медиха Юмер Шукри 114,29

9. Мехмед Алиев Бозев 240

10 Мехрибан Сали Нуриева 241,44

11 Мюхтебяр Алиева Ибраимова 80

12 Невджан Закир Мехмед 194,29

13 Неждие Еюб Мустафа 247,20

14 Неждие Хайредин Ебазер 219,75

15 Пенка Йорданова Ангелова 273,12

16 Сехаре Акифова Мехмедова 219,75

17 Стела Веселинова Ангелова 228,57

18 Ислямова Алибашева 240

19 Фатме Насуф Ахмед 171,43

20 Фатме Салиева Башова 241,44

21 Халиме Ибрахим Селимова 242,88

22 Хафизе Мехмед Махмуд 57,14

23 Шенай Фикрет Азмиева 240

24 Юнгюсюн Горанова Етемова 91,43

ОБЩО 4886,46

Нарушението е констатирано при проверка на разчетно-платежна ведомост на дружеството за м. август 2009г., в която не е удостоверено изплащане на трудово възнаграждение на посочениет лица. При проверката не са представени други документи, удостоверяващи плащането на такова.»

Нарушението е констатирано при проверка на разчетно – платежните ведомости на дружеството за посочения период, в които не е удостоверено изплащане на трудово възнаграждение на посочените по-горе лица. При проверката не са представени други документи, удостоверяващи изплащането на такова».

Като свидетели по делото са разпитани служителите при Д «ИТ» - Разград Минка Иванова /актосъставител/ и Катя Филипова, които установяват, че посочените в наказателното постановление суми са били дължими на посочените там 38 работници, но не са им изплатени. Не е спорен въпросът, че действително тези суми не са изплатени на посочените в НП работници за посочения период. Приложена е и справка за неизплатените заплати на работниците в дружеството /цитираните лица и суми в НП/.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

При ангажиране на административнонаказателната отговорност на обжалващото дружество са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставения акт за установяване на административно нарушение очевидно не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН. В същия акт на практика няма изложена фактическа обстановка, тъй като не са посочени нито поименно работниците на които не са изплатени трудови възнаграждения, нито от същия акт е ясно за какви суми става дума. Действително чл.53, ал.2 от ЗАНН допуска наказателното постановление да се издаде и при незаконосъобразност в акта, но разпоредбата поставя съответни ограничения на тази възможност – «стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина». Съдът не намира, че тези изисквания в случая са спазени и всъщност намира, че от съдържанието на акта не следва извод, че нарушението е установено по категоричен начин, защото липсват фактите в които се изразява същото нарушение. Съдът намира за недопустимо препращането относно тези обстоятелства към други писмени документи /в случая в АУАН се визира справка, издадена от санкционираното лице, която според акта е неразделна част от него/, които могат да бъдат единствено доказателствени средства в подкрепа на съдържащи се в акта констатации, но не и неразделна част от него. Съдът намира, че е недопустимо в акта да не се посочат обстоятелствата обуславящи и характеризиращи нарушението, а същите обстоятелства да се посочват едва в НП. При това положение съдът намира, че АУАН е лишен изцяло от установителната си функция, защото в него по никакъв начин не се сочи към кои работници и в какъв размер не е изпълнено задължението на дружеството, които факти биха обусловили нарушението. При това положение на първо място се зясягат правата на обжалващото дружество. При положение, че в акта не са посочени конкретните факти обуславящи нарушението, то наказателно постановление не би могло да бъде издадено, защото Наказателното постановление може да бъде издадено само на основа на фактите изложени и установени в акта. Като акт, с който административнонаказателното производство започва, АУАН следва да очертава от фактическа страна по един ясен начин деянието, което е преценено като административно нарушение. Разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН не може да се приложи, когато съдържанието на АУАН е такова, че поради непълнотата си създава реална неяснота относно фактическите констатации на актосъставителя. Следва да се каже, че и НП не е достатъчно ясно. В същото се цитират работниците и неизплатените им суми. Нито от текста на НП, нито от таблицата обаче става ясно дали все пак в тези случаи са налице извършени някакви частични плащания, т.е. не е ясно дали посочените суми са цялостното дължимо, но неплатено възнаграждение от работодателя на посочените работници за посочените месеци или всъщност става дума само за съответна част от месечното възнаграждение, която не е платена на съответния работник, поради което полученото от същия за месеца е по - малко от установената за страната минимална работна заплата. Именно защото от НП не е ясно дали става дума за пълно или частично неизпълнение на дължимото възнаграждение, то и съдът не може да прецени доколко е нарушена нормата на чл.245, ал.1 от КТ, която е посочена като нарушена в НП. Поради всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено на основание посочените формални нарушения допуснати в административнонаказателното производство, без въпросът да се разглежда по същество.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17 -1700092/26.08.2008г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда” –гр. Разград, с което на «Жи Ес Ел» ООД - гр. Разград в качеството му на работодател е наложена глоба от 1500 лв на осн. чл.416, ал.2 от КТ във вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128, т.2 във вр. с чл.245, ал.1 от КТ.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: