№654 15.11.***г. град Разград
Разградският районен съд
на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: В.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №777 по описа за ***г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от А.Д.А. ***, срещу
Наказателно
постановление № *** г. на директор офис Р. при ТД на НАП гр.В., с което на същата за нарушение на чл.125 ал.5 във вр.
с ал.4 от ЗДДС, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв на основание чл.179 от ЗДДС. В жалбата
се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли
същото да бъде отменено.
В съдебното
заседание на РРС а жалбоподателя лично поддържа жалбата. Моли НП да бъде
отменено, поради допуснати процесуални нарушения, намира, че не е субект на вмененото му нарушение, излага доводи за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Представителят
на наказващия орган, изразява становище за неоснователност на жалбата, а НП
като законосъобразно моли да бъде потвърдено.
За РРП не се
явява представител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка
на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена
в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното
Наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл.125 ал.5 във вр.
с ал.4 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба от 500 лв на основание чл.179 от ЗДДС. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение *** г., съставен от инспектор по приходите в ТД на НАП – В. офис Р. В НП нарушението е
описано по следния начин – «На *** г. в ТД на НАП – В. офис Р., е установено,
че А.Д.А. с ИН по ЗДДС..., като данъчно задължено лице съгласно чл.3 от ЗДДС не
е подало в ТД на НАП-В., офис Р. справка-декларация по ЗДДС за данъчен период ***
г в законоустановения срок до *** г.... Справка декларация е подадена на ***г.
след изтичане на законоустановения срок.” Прието е че е нарушен чл.125 ал.5 във вр. с ал.4 от ЗДДС
По делото е разпитана
свидетелката М.Х. - актосъставител. Същата потвърждава изложените в акта
обстоятелства. При извършена от нея проверка, установила, че лицето не е подало
справка - декларация за месец април *** г. На ***г. изпратила покана на жалбоподателката,
а на *** г. е била подадена процесната справка декларация по ДДС от последната, като регистрацията
по ЗДДС била на ЕТ, който е заличен през месец април ***г., не била подала
заявление за дерегистрация по ЗДДС. Съставила АУАН за
неподаване в срок на такава декларация.
По изложените
обстоятелства не се спори, поради което съдът намира за доказана фактическата
обстановка отразена в акта и НП.
Изложените
фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
Акта и
НП са издадени от компетентни органи по
предвидения в закона ред и форма, като в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати сочените от жалбоподателя процесуални нарушения.
Съдът намира,
че жалбоподателя не е субект на вмененото нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл.125 ал.5 от ЗДДС, декларациите по ал.1 и 2 се подават до 14-то число на
месеца следващ данъчния период, за който се отнасят, като за това е задължено регистрираното лице, съгласно
санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС. Няма спор по делото относно
неподаването на справка-декларация за процесния период в изискуемия срок. В
случая обаче, не жалбоподателката, а ЕТ «К.-А.-А.А.» е бил регистриран по ЗДДС
видно от писмените и гласни доказателства по делото. ЕТ е бил заличен с решение
на ОС гр. Р. влазло в сила на ***г., с което е било прекратено производство по
несъстоятелност отрито с решение на същия съд
№ *** г, като е постановено заличаване на търговеца и същия ден е
изпратено за вписване в ТР. Това се установява от служебна справка в ТР, където
на *** г. търговеца е бил заличен. След
което като регистрирано по ЗДДС в масивите на НАП, явно се води физическото
лице – жалбоподател. Съдът намира, че липсват доказателства жалбоподателката
А.Д.А. да е регистрирана по ЗДДС чрез способите предвидени в ЗДДС, а също и
като лице по чл.3 от ЗДДС, в качеството на какъвто субект е санкциониран. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДДС данъчно задължено
лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, която е
уредена в ал.2. Няма доказателства жалбоподателката да е била регистрирана по
закона като лице осъществявало независима икономическа дейност, а само като ЕТ,
което е различен субект. Видно от §1 ал.4 от ДР към ППЗДДС - Когато физическото
лице получи при регистрацията си идентификационен номер по ДДС в качеството си
на едноличен търговец/какъвто е случая/ и впоследствие се заличи от търговския
регистър и за него са налице основанията за регистрация по закона, лицето е
длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационния номер по ДДС е
единният граждански номер. Т.е. ако ЕТ е заличен от ТР, лицето е длъжно да се
пререгистрира, ако са налице основанията за регистрация по закон, а не става автоматично
задължено физическото лице – в случая жалбоподателя. Регистрацията съгл. чл.106
ал.2 ЗДДС се прекратява по инициатива на регистрираното лице, когато е налице
основание за дерегистрация-задължителна или по избор на лицето и по инициатива
на органа на приходите, в случая когато е установил основание за задължителна
дерегистрация. Органът по приходите е следвало да извърши задължителна
дерегистрация по ДДС, след като лицето не е сторило това, а не да вписва като
регистрирано лице жалбоподателя. Заличаването на ЕТ е основание за задължителна
дерегистрация съгласно чл.107 т.3 от ЗДДС, освен ако лицето подлежи на
задължителна регистрация по реда на чл.96 ал.1 за облагаемия оборот за
извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност
или ако са налице основанията на чл.108 ал.2. В случая наказващият орган в
чиято тежест е да докаже нарушението, не установява да са били налице
предпоставките на чл.96 ал.1 от ЗДДС за жалбоподателя или основанията на чл.108
ал.2, поради което в случая жалбоподателя не е било регистрирано по ДДС лице,
за осъществявана от него независима икономическа дейност, а регистрацията му
произтича от това, че е бил собственик на заличения ЕТ. Явно, че същия не се е
пререгистрирал и липсват доказателства, че са налице основанията на закона,
т.е. лицето да осъществява независима икономическа дейност по смисъла на чл.3
ал.2 от ЗДДС, което води до извода, че жалбоподателя не е субект в случая на
вмененото нарушение. Разпоредбата на чл.110 ал.1 т.2 от ЗДДС предвижда органа
на приходите, да прекрати регистрацията по своя инициатива с издаване на акт за
дерегистрация. Съгласно ал.2 на този текст в случаите на ал.1 и 2 актът за
дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата на
възникване на съответното обстоятелство по чл.107. Независимо, че жалбоподателят
като собственик на заличения ЕТ не е изпълнил задължението си да подаде
заявление за дерегистрация/което е състав на друго нарушение/ органът по
приходите е бил длъжен да прекрати регистрацията му служебно, като за дата на
същата се счита именно датата на заличаването на ЕТ. След като жалбоподателят
не е бил регистриран по ДДС като физическо лице за извършване на независима
икономическа дейност, няма задължение да подава справка-декларация по чл.125
ал.5 от ЗДДС.
На следващо
място съдът намира, че наказващия орган не е изложил съображения за
неприложението на чл.28 от ЗАНН. Явно, че ЕТ е бил заличен от ТР, във връзка с
производство за обяваване в несъстоятелност. Освен това, подадената справка –
декларация за периода е с нулеви стойност, поради което деянието представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи на
нарушения от този вид.
Поради
изложените съображения НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Изложените
основания обуславят отмяната на НП, поради което, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №***г. на директор офис Р. при ТД на НАП гр. В., с което на А.Д.А. *** за нарушение на чл.125 ал.5 във вр. с ал.4 от ЗДДС, е наложено административно наказание глоба
в размер на 500 лв, на основание чл.179 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: