РЕШЕНИЕ

№ 644, 07.11.2012г., град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

На двадесет и пети октомври 2012година

в публичното заседание в следния състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: В.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията АНД № 783 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Биокомпост БГ ООД гр. Разград, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Р. *******, представлявано от С. Ал. Ар. ЕГН ********** против НП № 535-170138556/ 18.01.2012г. на Директор на офис - Разград при ТД на НАП гр.Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.2, ал.2 вр. чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ вр. чл.5, ал.4 и чл.7 от КСО е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00лева на основание чл.355, ал.1 от КСО.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и се моли същото да бъде изцяло отменено.

В съдебното заседание, при редовност в призоването, не се явява представител на жалбоподателя.

Представителят на наказващия орган, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП при редовност в призоваването не се явява представител.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

«Биокомпост БГ» ООД гр. Разград, ЕИК *****, в качеството си на задължено лице, като осигурител по см. на чл.5, ал.1 от КСО и имащ задължение при условията на чл.5, ал.4,т.1 от КСО и чл.3, ал.3,т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ да предоставя периодично в НАП данни за осигурителния доход и съответните осигурителни вноски е следвало да подаде декларация обр.6 по см. на Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ за м. Април 2011г. не по-късно от последния работен ден на календарният месец, през който са дължими осигурителните вноски за м. Април 2011г. - до 31.05.2011г.

На 13.05.2011г. жалбоподателят изпратил по интернет до НАП Декларация обр. 6 м. Април 2011г. подписана с универсален електронен подпис. Същата обаче била отхвърлена от системата, като автоматично от системата бил генериран протокол с № 17403113008812/13.05.2011г., който веднага бил изпратен на електронната поща на жалбоподателя. С протокола жалбоподателят бил уведомен, че декларацията му е отхвърлена.

На 02.09.2011г. актосъставителят констатирал, че горепосочената декларация не е подадена, поради което до жалбоподателя била изпратена Покана /л. 27 от АНД 127/12/ в 14 дневен срок да подаде Декларация Обр. 6 за м. Април 2011г.

Поканата била получена лично от представляващия дружеството С. Ар. /л. 28 от АНД 127/12/

На 07.09.2011г. от страна на жалбоподателя била подадена Декларация обр.6 за м. Април 2011г.

На 31.10.2011г., актосъставителят констатирал, че въпросната декларация е подадена на 07.09.2011г., т.е. много след крайната дата – 31.05.2011г., поради което изпратил до жалбоподателя покана да се яви за съставянето на АУАН /л. 14 от АНД 127/12/.

Поканата била получена от управителя на дружеството жалбоподател /л. 15 от АНД 127/12/. В НАП обаче се явила Н. Сл. Д., в качеството си на пълномощник на жалбоподателя. Същата представила пълномощно /л. 12 от АНД 127/12/ с рег. № 1279/04.05.2011г., вписано от Нотариус Р. К. № 380 на НК и район на действие РС – Разград. В нейно присъствие актосъставителя съставил АУАН /л. 13 от АНД 127/12/ срещу жалбоподателя за нарушение на чл.2, ал.2 вр. чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ вр. чл.5, ал.4 и чл.7 от КСО. Препис от акта бил връчен на Д..

Въз основа на така съставения АУАН АНО издал обжалваното НП на 18.01.2012г. /л. 10 от АНД 127/12/ в което изцяло възприел констатациите в АУАН. На 21.02.2012г. НП било връчено на жалбоподателя, чрез пълномощника му Н. Сл. Д.. На 27.02.2012г. е подадена процесната жалба срещу НП.

По доказателствата.

Горната фактическа обстановка е безспорна, а и се потвърждава от показанията на актосъставителя разпитан в качеството му на свидетел, протоколи, покани, пълномощно и справки.

Безспорно се установява по делото, че е осъществен от обективна и субективна страна съставът на административно нарушение по чл.2, ал.2 вр. чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ вр. чл.5, ал.4 и чл.7 от КСО.

По възражението на жалбоподателя, че АУАН е съставен и връчен на лице без представителна власт.

Както вече се посочи, търговецът е упълномощил Н. Сл. Д. с пълномощно с нотариално заверен подпис /л. 12 от АНД 127/12/ да извършва от името и за сметка на упълномощителя : “ да ме представлява пред ТД на НАП Разград”. Издаденото нотариално заверено пълномощно от търговеца прави упълномощения негов търговски пълномощник по чл. 26, ал. 1 ТЗ /така и Решение № 354 от 13.ХI.1991 г. по гр. д. № 413/91 г., Vг.о., Съдебна практика на ВС на РБ по ТЗ, УСД и ЗК "Търговско право", 1993 г., стр. 38, като и Решение № 441 от 23.04.2009 г. на АдмС - Бургас по ч. к. н. а. х. д. № 149/2009 г., 13-ти с-в/. Пълномощникът черпи своята представителна власт от упълномощителната сделка, която е едностранна и определя обхвата на неговата власт спрямо трети лица. В случая тази сделка е материализирана в представеното нотариално заверено пълномощно. Съгласно чл. 26, ал.1 ТЗ “При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца.” Действително съгласно текста на чл.26, ал.1 ТЗ се дължи възнаграждение на търговския пълномощник, но то се оформя с договор между него и търговеца, който може да бъде както трудов, така и граждански и засяга само отношенията между тях, но не и представителната му власт спрямо трети лица. В този смисъл е и съдебната практика - Решение 16 март 2009 год. на Административен съд – Разград, по кнахд № 23/2009г.

За приложението на чл. 28 ЗАНН.

Действително, АНО не е изложил съображения относно дали деянието е маловажен случай, но доколкото в разглеждания случай не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, необсъждайки дали деянието е маловажен случай, АНО не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл е налице константна съдебна практика – Решение от 11.03.2010г. на Добричкият Административен съд по к.а.д. № 62/2010 год; Решение № 244 от 28.12.2010 г. на Административен съд – Сливен по КАНД 227/10г. Следва да се изтъкне, че закъснението при подаване на декларации не е изолиран случай при жалбоподателя. Така с НП № 1522-0138922/18.02.2011г. /л. 10 от АНД 783/12/ , влязло в сила на 15.03.2011г., жалбоподателят е бил наказан за подаване със закъснение от 9 месеца и 19 дни на декларация по чл. 92 ЗКПО.

Само за пълнота на изложението следва да се подчертае, че АНО, който носи доказателствената тежест, следва да представя СЛУЖЕБНО справки за издадени НП срещу жалбоподателите, а не да чака същите да се изискват служебно от съда.

Досежно възражението на жалбоподателя, че е подал процесната декларация по електронен път, чрез УЕП, то видно от писмените доказателства по делото, същата е отхвърлена поради грешка във формата на файла, грешка която е извършена от подаващото лице. За отхвърлянето още в деня на подаването жалбоподателя е бил уведомен с автоматично генерирания и изпратен на ел. пощата му протокол № 17403113008812/13.05.2011г. В този смисъл е неоснователно и възражението за неспазен 7 дневен срок за подаване на нова декларация, тъй като е изминало време не само 7 дни, а повече от няколко месеца до новото вече редовно подаване на Декларация обр.6 за м. Април 2011г. – едва на 07.09.2011г., и то след получаване на поканата изпратена до жалбоподателя на 02.09.2011г. от данъчния орган. Ирелевантно за съставомерността на деянието е обстоятелството, че жалбоподателят е бил подал в срок Декларациите обр.1.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

В този смисъл като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП № 535-170138556/18.01.2012г. на Директор на офис - Разград при ТД на НАП гр.Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: