№ 666 30.11.2012
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 796 по описа за 2012 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р.И.И., ЕГН **********,***
против наказателно постановление № *** г.
на началника сектор ПП, към ОД на
МВР Р., с
което за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв. и за нарушение
на чл. 174 ал.3 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.3 от ЗДвП са му наложени
административни наказания “глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 18 месеца.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като алтернативно прави искане за намаляване размера на
наложените му наказания .
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На *** г. в гр. Р.,
при управление на МПС – л.а. “О. К.” с
рег. № ***, по ул. “К. М.”,
поради несъобразена с пътните условия скорост, Р. И., изгубил контрол върху
управлението на автомобила и излязъл в ляво от пътното платно. След пристигане
на место на контролните органи, същите установили самоличността на водача - Р.И..
Той бил поканен от проверяващите да му извършат проверка за употреба на алкохол
с “Алкотест Дрегер 7510, което отказал. Издаден бил и талон за медицинско
изследване с бл. № ***,
който жалбоподателят подписал с отбелязване, че отказва да даде кръвна
проба. За така установеното, като приел,
че са извършени нарушения на чл. 20 ал.2 и чл. 174 ал.3 от ЗДвП,
актосъставителят – св. К., съставил АУАН с бл. № ***. Въз
основа на него по късно било издадено и атакуваното НП, в което е посочено че
на посочената по – горе дата и място, жалбоподателят управлявайки л.а. л.а. “О. К.” с рег. № ***, по ул. “К. М.”
на дясна крива, поради несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над
автомобила и излиза вляво от пътното платно и при извършената проверка водачът
категорично отказва да бъде пробван за употреба на алкохол. При така
извършеното описание, административнонаказващият орган е посочил за виновно
нарушени за първото от нарушенията разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и е
санкционирал жалбоподателя на основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП, налагайки му
административно наказание “глоба” в размер на 150 лв., а второто от нарушенията
е квалифицирано, като такова по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и на основание същия текст
са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 800 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 18 месеца.
В хода на съдебното производство,
като свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява
идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка, като сочи че
автомобилът е бил излязъл от пътното платно и се е бил ударил в дърво находящо
се на тротоара, ограничаващ платното за движение. Свидетелят сочи oще,
че водачът силно е лъхал на алкохол и е заявил пред свидетеля, че е употребил
такъв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.57 от ЗАНН
един от задължителните реквизити на наказателното постановление е посочване
законните разпоредби, които са били виновно нарушени, както и описание на
извършеното нарушение. В настоящия случай на жалбоподателя за първото от
осъществените нарушния е наложено наказание на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, като за виновно нарушен
е посочен чл.20 ал.2 от ЗДвП. Същевременно разпоредбата на чл. 179 ал.2 от
Закона гласи: “Който
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.» . Следователно при преценка
съставомерността на нарушение по този текст, като негов признак от обективна
страна, законодателят е посочил причиняването на пътнотранспортно произшествие.
Легалната дефиниция на този термин е дадена в пар. 6 т.30 от ДР на ЗДвП, според
който ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Защо
актосъстъвителят, а по – късно и административнонаказващия орган са приели, че
в случая се касае за причинено от
жалбоподателя пътно транспортно произшествие от съдържанието, нито на акта,
нито на издаденото въз основа на него наказателно постановление не е видно. Не
става ясно и дали с описаното излизане от пътното платно на
автомобила управляван от жалбоподателя, според административнонаказващият
орган, е причинено пътно-транспортно произшествие, поради липсата на такава
дефиниция в НП при описание поведението на жалбоподателя. Изискването за пълна
и точна индивидуализация на нарушението от фактическа и правна страна, вменено
в задължение на административнанаказващият орган цели да обезпечи и гарантира
правото на защита на субекта на административно нарушение и неизпълнението му
води винаги до такова съществено нарушение на изискванията на закона,
обуславящо незаконосъобразност на наказателното постановление от формална
страна, която изключва и произнасянето по същество. Ето защо и в посочената
част атакуваното НП, като незаконосъобразно от формална страна, следва да бъде
отменено.
По
отношение второто от двете санкционирани нарушения. В посочената част
атакуваното НП е законосъобразно от формална страна. В съдържанието на същото
са описани всички признаци на санкционираната нарушение по посочения текст от
закона. Що се отнася до това осъществено ли е нарушението от жалбоподателята
виновно, следва да се отбележи, че в хода на производството безспорно бе установен
отказа на последния от извършването на
проверка за употреба на алкохол с техническо средство, както и даване на кръвна
проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Последното представлява нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от
ЗДвП и като е квалифицирал деянието по посочения текст от закона и е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по същия,
административнонаказващят орган е издал законосъобразно наказателно
постановлеине. Несъстоятелни са твърденията на защитата в тази насока, досежно
изменението на посочената разпоредба. То е последващо на извършеното нарушение
/ извършено с ДВ бр. 60/2012 г. в сила от 07.08.2012 г./ и при определяне на
наложените санкции, административнонаказващият орган е приложил по –
благоприятния за нарушителя закон – този преди посоченото изменение. Що се
отнася до размера на наложените наказания, обаче, съдът счита, че същите не са
индивидуализирани правилно. Съобразно предвидените в чл. 174 ал.3 минимуми и
максимуми на двете наказания, към момента на осъществяване на нарушението - за глобата от 500 лв. до 1000 лв. и за лишаването от право
да управлява МПС от 12 до 18 месеца, необяснимо защо административнонаказващият
орган е наложил второто от тях в максималния му размер, а първото около
средния. Като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът счита
конкретните обсктановка, при които е осъществено нарушението. От друга страна от
представената справка за наложени наказания на жалбоподателя е видно, че той е
правоспособен водач от *** г. и до момента на
издаване на настоящото НП, други наказания за нарушения на ЗДВП не са му
налагани. Липсват и доказателства установяващи останалите обстоятелства по чл.
27 от ЗАНН, вкл. и имотното състояние на
нарушителя. Ето защо, при относителната равностойност на отегчаващи и
смегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира за съответни на тежестта
на нарушението административни наказания определени в размери между минимума и
средата, а именно – глоба от 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 16 месеца.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № *** г.
на началника сектор ПП, към ОД на
МВР Р., в
частта, в която на Р.И.И., ЕГН **********,*** за нарушение на чл.20 ал.2 от
ЗДвП на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв.
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № *** г. на
началника сектор ПП, към ОД на МВР Р., в
частта, в която на Р.И.И., ЕГН **********,*** за нарушение на чл. 174 ал.3 от
ЗДвП, на осн. чл. 174 ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 800 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от
18 месеца, като намалява размера на наказанието глоба от 800 лв. на 700 лв. и
на наказанието “лишаване от право да управлява МПС” от 18 на 16 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: