Р Е Ш Е Н И Е

№ 665 30.11.2012 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

на тридесет и първи октомври 2012 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 803 по описа за 2012 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.М.С. против наказателно постановление № 17-040Б/01.09.2012 г. на началник сектор в териториален сектор “Рибарство и контрол” РЦ “Рибарство и контрол – Северозточна България”, ГД “Рибарство и контрол” в ИАРА, с което за нарушение на чл.17 ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 56 ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Административнонаказващият орган изразява становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.08.2012 г., около 00,05 ч. контролните органи по ЗРА, в изпълнение на своите правомощия по закона, осъществили проверка в землището на с. Бели Лом. Установили, че във водите на находящия се там язовир “Бели Лом”, жалбоподателят извършва улов на езерен рак, с робиловен уред – влачка. В момента на проверката С. и друго лице /св. Т./, издърпвали влачката към берга, където ги чакал техен приятел - св. И. Проверяващите замерили уловеното до момента количество раци, които се намирали в живарник, като ги претеглили и установили теглото им – 8 420 кг. Раците били върнати във водата. Приели, че по този начин С., осъществява стопански риболов в нарушение на разпоредбата на чл. 17 ал.1, като извършва такъв при забрана посочена в този текст от закона без разрешително и в акватериторията на обекти извън посочените в чл. 17 ал.1 и съставили АУАН с бл. № 0014408/17.08.09 г. Въз основа на акта, на 01.09.2012 г., било издадено и атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 17 ал.1 от ЗРА – за това, че 17.08.09 г., жалбоподателят е извършвал стопански улов на езерен рак, с риболовен уред – влачка, потопен във водите на язовира, в работно положение, в нарушение на забраната за извършване на стопански риболов без разрешително и в акватериторията на обектите извън посочените в чл. 17 ал.1 от ЗРА, била ангажирана административнонаказателната отговорност на С. на осн. чл. 56 ал.1 от ЗРА с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. За същото нарушение било издадено и НП срещу лицето, с което жалбоподателят теглел влачката, като неговата административнонакзателна отговорност била ангажиране също с налагане на глоба в размер на 1 500 лв.

Безспорно установено е и, че жалбоподателят не притежава разрешително за стопански риболов.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, против акт подлежащ на съдебен контрол от лице имащо право на жалба, жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

В разпоредбата на пар.1 т.28 от ДР на ЗРА е дадена легална дефиниция на понятието стопански риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 2 количества. Нито в АУАН, нито в наказателното постановление обаче, са посочени обстоятелствата мотивирали мотивирало актосъставителя, а по – късно и административнонаказващият орган да приеме, че риболова е стопански такъв. За да е осъществена разпоредбата на чл. 56 ал.1 на основание на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя обаче, от обективна страна следва осъществавания риболов да е именно стопански, а не любителски. Действително това обстоятелство декларативно е залегнало в съдържанието на атакуваното НП, без обаче да е посочено коя от хипотезите на чл. 26 е налице – дали се извършва улов на риба в определени за това обекти с разрешени уреди и средства със специална цел - стопанска дейност и реализиране на доходи, или риболова се извършва с уреди различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 2 количества. Дори да се приеме, че описанието на нарушението отговаря на изискванията на чл. 57 ал.1 т.4 от ЗАНН, тъй като не е посочено улова да се извършва със специална цел, то отново не става ясно защо проверяващите са приели, че е налице втората от хипотезите. В АУАН, а по – късно и в НП, никъде не е отбелязан броя на уловените раци, а единствено тяхното тегло – 8 420 кг. За квалифициране на улова, като стопански по втората от хипотезите обаче на т.28 от пар.1, законът препраща изрично към разпоредбата на чл. 24 ал.2, която обаче не определя допустимото количество улов. В този смисъл е разпоредбата на чл. 24 ал.3, който си служи с понятието брой, а не килограм. Едва в хода на производството, при разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, бе установено че 8 420 кг. съответстват приблизително на 120 бр. раци, тъй като тежестта на един рак е средно между 50 – 70 гр. Последното обаче, не променя извода, че като не е посочил всички признаците на нарушението от обективна страна, административоннаказващият орган не е изпълнил вменените му от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН задължения да извърши такова описание на нарушението по начин позволяващ на субекта на същото да знае какво конкретно му е вменено в отговорност, а оттам и да реализира адекватно правото си на защита.

Дори и да се приеме, че НП отговаря на изискванията на закона и е законосъобразно от формална страна, то по същество недоказано остава санкционираното нарушение. Това е така, тъй като чл. 56 ал.1 от ЗРА гласи- Който извършва стопански риболов без разрешително, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв. Разпоредбата на чл. 17 от ЗРА пък пряко обвързва извършвания стопанския риболов с издавание на разрешителни за извършване на такъв, за кораби или специализирани уреди. Разпоредбата на чл. 56 от Закона, не препраща към чл. 24 ал.3 от Закона, който определя максимално допустимото количество на улов при любителски риболов и неизпълнението, на която би могло да представлява нарушение различно от санкционираното. Тълкуване различно от посоченото, би довело до извод за еднаква степен на обществена опасност на извършване на стопански риболов с кораби и специални уреди без разрешителни и любителски риболов, при който с разрешен за такъв риболовен уред са уловени количества над разрешените. Не такава обаче, съдът счита, че е била волята на законодателя. А евентуалната съставомерност на нарушението по текста от закона, по който е квалифицирано от административнонаказващият орган, би поставил въпросът за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото за едно и също количество раци са наложени наказания на две лица, които са извършвали улова и при това положение при максимално допустим улов от 50 рака за човек, то евентуалните 120 бр. биха надхвърляли с 10 бр. полагащите се на всеки от санкционираните.

Последно изложеното обаче, касае съставомерността на деянието, а както бе посочено по – горе, съдът намира, че атакуваното НП не отговаря на формалните изисквания на закона, досежно съдържание, поради което и същото следва да бъде отменено именно на това основание, без да се дължи произнасяне по същество.

Воден от изложеното до тук и на осн чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-040Б/01.09.2012 г. на началник сектор в териториален сектор “Рибарство и контрол” РЦ “Рибарство и контрол – Северозточна България”, ГД “Рибарство и контрол” в ИАРА, с което за нарушение на чл.17 ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 56 ал.1 от ЗРА на С.М.С., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: