МОТИВИ
към
Присъда № 667/01.11.2012г. постановена
по НОХД № 768/2012г. по описа на Районен съд Разград
РРП е внесла
обвинителен акт против К.М.К., роден на ***г. в гр.Търговище, живущ ***,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН **********, В ТОВА, ЧЕ: За времето от 11.12.2011г. до 13.12.2011г. в
гр.Л., обл.Р. и в гр.В. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у Л.А.Г. ***, че ще замени мобилен телефон „НОКИА Е 61И”
с мобилен телефон „САМСУНГ” S5230
и с това му е причинил имотна вреда в размер на 90 /деветдесет/ лева и деянието
е маловажен случай - престъпление по чл.209, ал.3 във вр.с ал.1 от НК.
Производството пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимият се призна за виновен, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
РРП в о.с. з. поддържа обвинението.
Защитникът
счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 9, ал.2 НК, поради
което моли за оправдателна присъда. При условие на евентуалност моли за
минимално наказание.
Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитника си. Изразява съжаление за стореното.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено
следното:
Свидетеля Л. Г.
***. На 11.12.2011г. свид.Г. посетил интернет сайт за покупко-продажба, с цел
да закупи мобилен телефон. Същият
попаднал на обява за продажба на мобилен телефон „Нокиа Е52”, която се
продавала за сумата от 120 лева. Установил, че собственика на обявата е бил
регистриран с никнейм „феномен”. Заинтригуван от обявата, той написал съобщение
до този абонат, при който си разменили скайповете с обв.К.К.. В процеса на
проведения чат помежду им, обв.К. предложил на свид.Г., вместо да му заплати
цена в размер на 120 лева, за колкото е обявил своя телефон за продажба, да го
замени с неговия личен телефон „Самсунг” S5230. Свид.Г. се съгласил, като се уговорили с обв.К., да му
изпрати своя личен телефон на адреса на обв.К. ***.
Със
съзнанието, че въвежда в заблуждение свид.Г., че ще му изпрати своя личен
телефон „Нокиа Е52”, обв.К. мотивирал свид.Г. да му изпрати своя личен телефон
„Самсунг” S5230 на
адрес в гр.Лозница.
Действително
на 12.12.2011г. чрез V-ти клон на „Български пощи” от гр.В., свид.Г. изпратил
на горепосочения адрес, посочен от обв.К. личния си телефон „Самсунг” S5230, ведно със зарядното
устройство. Непосредствено след, като изпратил телефона, свид.Г. се свързал с
обв.К. по скайп и му предал номера на пощенската записка на пратката. По скайп
обв.К. го уверил, че по-късно същия ден ще му изпрати своя личен телефон.
На
13.12.2011г. в пощенската станция на гр.Л., обв.К. се явил и получил пощенската
пратка с телефона. Непосредствено след това той блокирал като абонат в скайпа
си свид.Г. и преустановил всякакви контакти с него.
От
заключението на назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че
стойността на вещта, предмет на посегателство – мобилен телефон „Самсунг” S5230 е в размер на 90,00
лева.
Така с деянието си при пряк умисъл обвиняемия К.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.3 във вр.с ал.1 от НК.
По доказателствата.
Горната
фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия, както и от показанията
на свидетелите Г., Н.Н. и В.К., оценъчна експертиза и др.писмени документи.
По възражението на защитата, че деянието
само формално осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна, поради което са налице предпоставките за
приложението на чл. 9, ал.2 НК.
Съдът не приема,
че деянието не е обществено опасно нито, че обществената му опасност е явно
незначителна. Следва да се изтъкне, че измамата е осъществена относно сделка в
интернет, а е ноторно известно огромният брой подобни измами в интернет. Същите
са трудни за разкриване поради голямата анонимност в интернет пространството,
поради и което измамите в интернет се отличават с много по- висока обществена
опасност от обикновените такива. Поради високата
динамика на този вид престъпления не може да се приеме че обществената
опасност е явно незначителна, още по малко – че въобще липсва обществена
опасност. Винаги при висока динамика на даден вид престъпления, следва да се
прилагат по-строги санкции /в този смисъл вж.Решение № 272 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009г., III н. о.,
НК, докладчик съдията Павлина Панова, Решение № 55 от 2.04.2008 г. на ВКС по к. н.
о. х. д. № 279/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров/.
Относно наложеното наказание.
За съжаление, за пореден път РРС се натъква на съществени пропуски в
работата на органите на досъдебното производство изразяващи се в несъбиране на
данни за личността на подсъдимите, които данни са изключително важни за
определяне на справедливо наказание. /Вж. Постановление № 3 от 14.XII.1953 г., Пленум на
ВС, изм. с Постановление № 7/87 г., Постановления и тълкувателни решения на ВС на
РБ по наказателни дела - 1953 -
За правилното
определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо
индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които
ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно
въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция /вж. Решение от
18.05.2007 г. на ВКС по к. д. № 65/2007 г., II н. о.; Решение № 59 от
25.03.1993г. по н.д. № 59/1993г., ВК, съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ,
кн. 12/1993г., стр. 6/.
Горепосочените
пропуски на органите на досъдебното производство бяха отстранени от РРС, който служебно събра доказателства за
личността на подсъдимия /характеристика от РУП МВР по местоживеене и справка от
ОСО-РОП относно неприключили наказателни производства срещу подсъдимия/.
За процесното
престъпление законодателят е предвидил наказание до една година или пробация.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия съдът отчете начина на извършване
– използване на интернет пространството, масовостта на тези престъпления и
лошите характеристични данни на подсъдимия.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства представляват направеното самопризнание още пред
органите на ДП, с което подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната
истина, лошото семейно положение,
изразената самокритичност тежкото имотно състояние. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално
състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по
недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д.
по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
По арг. на чл. 56 НК, не представляват
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, ниската стойност
на предмета на престъплението и младата възраст на подсъдимия, тъй като тези
обстоятелства са взети при квалифициране на деянието по привилегирования състав
на чл. 209, ал.3 НК /маловажен случай/.
С оглед наличието на горецитираните отегчаващи отговорността обстоятелства, от двете алтернативно предвидени наказания за процесното престъпление, съдът предпочете по- тежкото, а именно лишаване от свобода.
Съдът, с оглед
превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства, определи наказание “Лишаване
от свобода” за срок само от 4 месеца и половина, което е далеч под средния
размер, и се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35,
ал. 3 НК. Съдът намира, че едно по - ниско наказание от така определеното, не
би постигнало целите на чл. 36 НК.
На основание
чл. 58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК, РРС намали така определеното
наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.
За наказанието лишаване от свобода съдът счете, че не се налага реалното
му изпълнение. Подсъдимият до този момент не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, поради което е оправдано очакването целите по
чл. 36 от НК да се изпълнят, без да се налага ефективно изпълнение на
наказанието лишаване от свобода. Налице са и обективните предпоставки за
приложение на института по чл. 66, ал. 1 от НК, поради което съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от
три години.
По разноските:
С оглед изхода
от делото, на основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимия,
да заплати в полза на Държавния бюджет сумата 25 лв. за разноски по делото
направени на досъдебното производство.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
/Атанас Христов/