Мотиви към Присъда №735 от 30.11.2012г., постановена по НОХД №885/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу К.П.К. и М.А. ***, за това, че на 27.08.2008 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършители са повредили противозаконно чужда движима вещ – счупили челно стъкло и увредили преден капак и таван на л.а. “Алфа Ромео 145” с рег. № ******, на обща стойност 370.00 лева, собственост на Б.Б.А., като подс.М.А. макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК за двамата подсъдими, а по отношение на подс. М.И. и във вр. счл.63 ал.1 т.4 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимите, счита го за доказано и предлага на съда да наложи наказание, при условията на чл.54 НК, лишаване от свобода в минималния размер предвиден в закона, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години за пълнолетния подсъдими и за срок от една година за непълнолетния подсъдим.

Защитника на подс. К. се солидаризира със становището на представителя на РРП.

Защитникът на подс.И. намира, че обвинението не е доказано спрямо подзащитния му, алтернативно предлага да бъде приложен института на чл.61 от НК, или да му бъде наложено минимално наказание според НК.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.П.К. е роден на *** ***, с постоянен адрес гр. Разград. Същият е с основно образование, безработен, женен, неосъждан.

Подсъдимият М.А.И. е роден на ***г***. с основно образование, неженен, неосъждан.

Св.Б.А. през м. август 2008г. работел като полицай “Постова дейност” в РУП-Разград. На 26.08.2008г. св.А. се прибрал от работа и паркирал автомобила си – “Алфа Ромео 145” С ДК № ****** пред дома си в гр.Разград, на ул.”Д. С.” №*.

Двамата подсъдими живеели в гр.Разград и се познавали. На 26/27.08.2008г. след полунощ се намирали в района на старите гробища в гр.Разград. Подс.И. споделил на подс.К., че негов съсед полицай – св.А., го е спирал за проверки и е извършвал такива на личните му документи. Двамата били употребили алкохол и били в близост до дома на св.А.. Решили да увредят автомобила, като взели тухли от близката камара и хвърлили върху автомобила. В резултат на ударите им се счупило предното стъкло, и се появили деформации по лявата част на предния капак и тавана на МПС-то, след което си тръгнали. На следващата сутрин св.А. като видял пораженията по автомобила сигнализирал органите на полицията и бил извършен оглед на местопроизшествие. В процеса на издирване на автора на деянието св.Ц. разговарял с подс.К., който живеел в обслужвания от него район. Този подсъдим му разказал, как заедно с подс.И. са увредили автомобила, по който са хвърляли тухли. Като причина за това, била извършена преди това проверка от св.А. на подс.И. за лични документи, който тогава нямал навършени 18 години. След това св.Ц. разговарял и с подс.И., който потвърдил казаното от подс.К., като допълнил, че двамата били употребили алкохол.

От заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза, общата стойност на унищожените и повредени вещи възлиза общо на 370лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на показанията на свидетелите А., Ц., заключението на оценъчна експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие. Съдът намира за неоснователен довода на защитата на подс.И., че авторството на този подсъдим не е доказано, поради липса на негови обяснения в съдебно заседание. В тази връзка, съдът намира, че са налице други гласни доказателства – показанията на св. Ц., който е разговарял с подс.И., след като е установил подс.К. и който е признал извършеното от него заедно с другия подсъдим. Тези показания са логични последователни и допълващи се от показанията на св.А. и протокол за оглед на местопроизшествие от 27.06.2008г. относно времето и начина на извършване на деянието, а именно с тухла, която е намерена при огледа на местопроизшествието. Показанията на св.А., който е имал досег преди деянието с подс.И., при извършена от първия полицейска проверка на личните документи на този подсъдим, се потвърждават от показанията на св.Ц., пред, когото този подсъдим е обяснил това. Т.е. липсва противоречие и разминаване между показанията на тези свидетели, същите се подкрепят и от писмените доказателства по делото, поради което и съдът ги кредитира. Всички доказателства макар и не преки, водят до единствения извод, относно съпричастността на подсъдимите към инкриминираното деяние.

Така изложената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

С действията си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 27.08.2008 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършители са повредили противозаконно чужда движима вещ – счупили челно стъкло и увредили преден капак и таван на л.а. “Алфа Ромео 145” с рег. № *******.

На инкриминираната дата противозаконно са унищожили чужда движима вещ - предно стъкло на л.а. «Алфа Ромео». Чрез хвърлянате на тухли по лекия автомобил се е счупило предното стъкло, което е станало негодно за употреба и предназначение. Вследствие на действията им, са били увредени предния капак и таван на същата вещ-лек автомобил. Безспорно е, че унищожаването и повреждането е осъществено противозаконно – в нарушение на общата законова забрана да не се вреди другиму и в нарушеине на конституционните и гражданскоправни норми, гарантиращи правото на частна собственост. Деянието изпълва и субективните признаци на престъплението по чл.216 от НК. Подсъдимите са съзнавали, че унищожават и поврежда чужди движими вещи, че действията им са запретени от закона. Без значение е собствеността на тази вещ,достатъчно е съзнанието у извършителите, че принадлежи на другиго. Действали са умишлено, в случая при евентуален умисъл, съзнавали са, че въздействат върху чужда вещ и предвиждат нейното унищожаване – в случая предното стъкло на автомобила, като са допускали, че от тези действия, ще бъде разрушена целостта му, и ще се повреди капака и тавана на същия автомобил. Двамата са действали задружно и съвместно поради което са осъществили квалификацията по чл.20 ал.2 от НК. Макар и непълнолетен към момента на деянието подсъдимият И. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради е налице квалификацията по чл.63 ал.1 т.4 от НК

При определяне на наказанието на подсъдимите, съдът се съобрази с обществената опасност както на деянието така и тази на дейците. Индивидуализирайки наказаниeто, съдът отчита ниската обществена опасност на извършителите, като взе предвид като смекчаващите обстоятелства - чистото съдебно минало към момента на деянието на двамата, добрите характеристични данни, семейното и материалното състояние, изминалия период от извършване на деянието – повече от четири години, като тук следва да се отбележи, че голяма част от този период, не се дължи единствено на поведението на подсъдимите, както твърди представителя на РРП. Като отегчаващи обстоятелства съдът намира това, че деянието е извършено от две лица и това, че не са възстановените имуществените вреди, поради което и наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че е налице превес на смекчаващи обстоятелства, а не наличие на многобройни такива, за да наложи наказанието при условията на чл.55 от НК. Поради тези съображения, наказанието следва да се определи и за двамата подсъдими в минималния предвиден размер, а именно три месеца лишаване от свобода. Налице са предпоставките за приложението на чл.66 ал.1 от НК и за двамата подсъдими, тъй като не са осъждани и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето им, не е наложително да изтърпят това наказание, като изпитателния срок следва да бъде минималния, а именно три години за подс.К. и една година за подс.И.. Съдът намира за необходимо да отбележи, че искането на защитника на подс. И. за прилагане на разпоредбата чл.61 от НК спрямо него, поради това, че деянието е извършено от непълнолетно лице поради увлечение или лекомислие, е неоснователно. В случая не могат да бъдат приложени мерки по ЗБППМН. Действително този подсъдим е бил непълнолетен към момента на деянието, но към настоящия вече е навършил пълнолетие. Спрямо него не може да се приложи разпоредбата на чл.61 от НК отнасяща се само за непълнолетните към момента на произнасянето на съответния орган лица, за които се отнася този специален закон.

Така определеното по вид и размер наказание е в унисон с целите на наказанието по чл.36 НК.

Признаването на подсъдимите за виновни и осъждането им, предполага и осъждането им да заплатят направените по делото разноски в досъдебната и съдебната фаза.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: