Мотиви към Решение №706/14.11.2012г. , постановено по НАХД №950/2012г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена от Б.П.Ж. и Х.А.К. *** проява на дребно хулиганство.

Нарушителите дават обяснения, като в основни линии признават обстоятелствата изложени в съставения акт. Сочат, че били предизвикани от пострадалия, с когото се сбили и изразяват съжаление за случилото се.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намери за установено следното: На 27.08.2012г. вечерта двамата нарушители били в компания в гр. Разград в близост до следствения арест. Там се срещнали със С. М. от гр. Разград, с когото влезли в пререкание. Причината за пререкание не може да се установи категорично – нарушителите сочат като причина за това, че пострадалият ги бил обиждал и псувал, а пострадалият в показанията си пред РРП е посочил, че е бил бит без причина от двамата нарушители. Съдът намира за безспорно, че пострадалият е отправил обиди /включително и псувни/ към двамата нарушители, за който извод съдът се опира на показанията по образуваното досадебно производство /понастоящем прекратено/ на незаинтересования свидетел И. С.. Няма обаче категорични данни от които да се направи извод кой пръв е започнал с провокациите. В крайна сметка двамата нарушители, очевидно афектирани, се нахвърлили срещу пострадалия и му нанесли по няколко удара при което го повалили на земята. Намиращите се наблизо граждани разтървали биещите се.

Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от приобщените показания на свидетелите С. М. и И. С., както и от обясненията на самите нарушители. Данните по делото не дават основание за категоричен отговор, кой от участниците в разглеждания инцидент е бил в най-висока степен виновен за разглежданото пререкание и сбиване, но очевидно и двамата нарушители са допринесли за пререканието. Същите недопустимо са прибегнали до саморазправа с пострадалия, независимо от това дали са били провокирани от него.

При това съдът намира, че и двамата нарушители с поведението си са нарушили обществения ред и спокойствието на присъстващите и са предизвикали възмущението им. Проявите им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явяват престъпления по чл.325 от НК, но се явяват нарушения – дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и подлежат на санкция по чл.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанията на нарушителите съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че и двамата нарушители признават неправомерните си действия, изразяват съжаление и очевидно са били афектирани от отправените им от пострадалия обидни реплики. Характеристиките на нарушителите са лоши – и двамата са осъждани. В полза на нарушителите следва да се отчете сравнително младата им възраст. При това съдът намира, че административните наказания на нарушителите следва да се определят по по - леката алтернатива на чл.1, ал.1 от УБДХ, а именно глоби в размер на по триста лева за всеки един от двамата нарушители, като съдът намира, че по този начин целите на наказанието ще се постигнат.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: