Производството
е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт
по УБДХ срещу Х.Ц.Ц. роден на ***г.
в гр. П., пост. адрес ***, ЕГН **********
тел. **********,
бълг.гражданин, неосъждан, работещ като управител на фирма “А. **” ООД, неженен, със средно
образование, за извършена проява на дребно хулиганство.
Районна
прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК
и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не
депозира писмено становище.
ОДМВР Разград,
редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален
представител и не депозира писмено становище.
РУП – Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
Защитникът адв. С. П. от АК – П. сочи, че действията на нарушителя не са съставомерни по УБДХ, поради което моли нарушителят да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Излага подробни съображения.
Нарушителят се присъединява към изложеното от защитника си. Сочи, че ако някой се е почувствал обиден от действията му, то ще му се извини.
След преценка
поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на нарушителите, съдът намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 19.11.2012г. преди обяд, в гр. Р., на пл. Н. /в градинката с часовниковата кула/, срещу централния вход на Съдебната палата се провела обществена проява. За същата било издадено от община Разград разрешение с изх. № 94-00-2759 от 16.11.2012г. Повода бил недоволство от оправдателна присъда на кмета на Община П. – Л. В., постановена от Районен съд – Разград.
Един от участниците в проявата бил нарушителя. Малко преди 12 ч. на обяд, той се обърнал с лице към съдебната палата, в която се помещават Районен съд – Разград и Окръжен съд Разград и завикал “съдията, съдията, съдията – педераст”.
Горната фактическа обстановка е безспорна, а и се установява по несъмнен начин от обясненията на нарушителя и показанията на свидетелите С. М., М. В., К. М., М. Г. и Д. Д.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителят на горепосочената дата е извършил непристойна проява в резултат на което са нарушил обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието му не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицето посочено в акта като нарушител и е налице умисъл при осъществяването му от дееца.
По възражението, че думата “педераст”, не е нецензурна, а има и
медицинско значение поради и което не може да се приеме, че с викането й нарушителят
е нарушил обществения ред.
Ноторно известно е, че думата “педераст” е неприличен израз и викането й на публично място е в разрез с господстващия морал. Обстоятелството, че тази дума същевременно и е медицинско понятие, не води до друг извод. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че и редица други медицински понятия се приемат за неприлични и викането им на публично место също е в разрез с господстващия морал – такива например са думите “олигофрен”, “идиот”, “дебил”, “кретен” и др.
По възражението, че думата “педераст” не е
била насочена към конкретен човек.
За съставомерността на деянието по УБДХ, не е необходимо неприличните изрази да бъдат насочени към конкретно лице. Достатъчно е да са употребени на публично място пред повече хора.
По възражението, че не се е установило лице,
което да се е почувствало обиден от казаното от нарушителя.
За съставомерността на деянието по УБДХ, не е необходимо някое лице да се е обидило от неприличните изрази. Това е така, тъй като УБДХ охранява обществените отношения свързани с опазването на обществения ред и спокойствие, за разлика от разпоредбите на чл. 146 - 148а НК охраняващи обществените отношения свързани с опазването на честта и достойнството на гражданите.
По възражението, че при изричането на думите “съдията – педераст”, нарушителят не е имал предвид съдия от съдебната власт, а думите му касаели провелия се предишния ден футболен мач между отборите на ПФК “Л.” и ПФК “Л.”.
Както по - горе вече се посочи, за съставомерността на деянието по УБДХ, не е необходимо неприличните изрази да бъдат насочени към конкретно лице. Ето защо, за съставомерността на деянието е ирелевантно дали нарушителят е имал предвид футболен съдия или съдия от съдебната власт.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителя му.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство относно нарушителя, съдът прие дадените обяснения още на ДП, поддържани и в с.з. с които съдейства за разкриване на обективната истина, чистото съдебно минало, изразената самокритичност, чрез заявената готовност да се извини на всеки почувствал се засегнат от неговото деяние, постоянната трудовата ангажираност при полагането на обществено полезен труд /25г. работил в БТК, а по настоящем е управител на друга фирма/, липсата на каквито е да е било други противообществени прояви, от което следва извода, че процесното деяние е изключение в неговия правомерен начин на живот.
Поради
гореизложеното, съдът намери, че в случая, най - подходящо се явява
административното наказание Глоба в размер от 100 лева, поради което наложи
същото.
В този смисъл
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/