Р Е Ш Е Н И Е

Номер 326 09.11.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1071 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Б.Е.И. и Г.Е.И., с която е предявен иск срещу Х.А.Е., ЕГН ********** за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен с н.а. №168, т.9, рег.№9741 дело №1153/2004 г. по описа на нотариус Б. К. до размера на 2/3 идеални части поради неизпълнение на задължението на ответника. Искат заплащане и на направените по делото разноски. Твърдят, че с процесния договор покойните им родители са прехвърлили на ответника недвижим имот, че той не се е грижил за прехвърлителите – не предоставил подходящи условия за живеене, не закупувал лекарства, поради липса на грижи прехвърлителката живяла у първата ищца, отношенията между прехвърлителката и майката на ответника били влошени.

Ответникът в писмения отговор заявява, че искът е неоснователен. Твърди, че покойните му баба и дядо не са се оплаквали от битовите условия, при които са живяли и преди прехвърлянето на имота, че са живяли в общо домакинство, хранели са се заедно и двамата прехвърлители не са заявявали недоволство, водил ги на лекар, заплатил погребението на дядо си. Признава, че след като получила инсулт, баба му пожелала първата ищца да полага грижи за нея в с.С. с., но след влошаване на състоянието възрастната жена била доведена в дома си в с.Д. и починала там.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: С договор, сключен под формата но нотариален акт №168, т.9, рег.№9741, дело №1153/16.11.2004 г. Е. Х. Х. и Х. Х. Х. са прехвърлили на Х.А.Е. правото си на собственост върху ½ идеална част от поземлен имот – дворно място, цялото от 645 кв.м., съставляващо урегулиран парцел №І-761 от кв.109 по плана на с.Д. с административен адрес ул.******, №1 и реално от построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда-близнак само самостоятелен обект – югоизточната част на сградата, която е със самостоятелна стълбищна клетка и се състои от първи жилищен етаж със застроена площ от 66,26 кв.м. и втори жилищен етаж със застроена площ 70,89 кв.м., като приобретателят Х.Е. се задължил да поеме издръжката и гледането на Е. Х. Х. и Х.Х. Х. до тяхната смърт, като им осигури спокоен и нормален живот. Прехвърлителите си запазили правото да ползват имота пожизнено.

На 29.01.2011 г. прехвърлителят починал, а на 25.04.2012 г. починала и прехвърлителката. Ищците Б.Е.И. и Г.Е.И. и Алеко Е. Х. са техния наследници.

Във връзка с обстоятелството как е изпълняван договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане са разпитани свидетелите Н., Д., И. и П. Свид. Н. е близък на семейството – племенник на покойните. Същият дълги години е живял в дома им, тъй като от малък останал без родители. Според показанията му той се е грижил за възрастните – водил ги по болници, викал Бърза помощ, когато било необходимо. В това време ответникът Х.Е. живеел в Република Турция, като се завръщал и в България, където имал магазин. Малко преди смъртта на Е. Х. от Турция се завърнали родителите на ответника – А. Е. и съпругата му. Въпреки това свид.Н. поел разходите за престой в болница на прехвърлителите. Последните думи, които Е. Х. казал на свидетеля били заръка да се грижи за леля си и да не я оставя “на тях”. След смъртта на дядото, Х. Е. търсила адвокатски съвет за разваляне на договора, а след като състоянието й се влошило свид.Н. я закарал в с.С. с. при ищцата Б.И., тъй като се нуждаела от грижи и не можела да се грижи сама за личната си хигиена. Осем месеца тя живяла в дома на дъщеря си, а свид.Н. я снабдявал с памперси и я карал на контролни прегледи. След като получила инсулт и изпаднала в състояние, което свидетелят определя като “кома”, Н. я закарал в дома й в с.Д., за да почине в дома си. Ответникът Е. веднъж закарал баба си до болница в гр.Р.. Докато Х. Е. била в болница непосредствени грижи за нея полагали дъщеря й Б.Е. и внучка й /дъщеря на ищцата Е./. Когато Е. Х. починал, ответникът не бил в България, но дошъл за погребението. За положените от свид.Н. и ищцата Е. грижи свидетелства и свид.Д. И с този свидетел Х. Е. споделила за желанието си да развали договора. Тези двама свидетели са роднини на страните, но това не е причина съдът да не даде вяра на техните показания, тъй като същите имат по-непосредствени впечатления за живота на прехвърлителите, а освен това степента на родство между тях и ищците от една страна, респ. бащата на ответника от друга страна е еднаква, т.е. те са близки и на двете страни по спора.

Според показанията на свид.И. възрастните хора са били съвсем здрави допреди 2-3 години. В същата къща живеели и сина им А., съпругата му и ответника Х. /Х./, които стояли в Турция, пътували, връщали се. На свидетелката двамата възрастни не са се оплаквали. Дядото боледувал кратко време преди смъртта си, но бабата била по-болна. Ходила по болници, като е била придружавана от сина си А., от свид.Н., от ищцата Б.Е.. Впечатлението на свид.И. е, че всички се грижели за бабата. И на нея й е известно, че последните си месеци Х. Х. прекарала при дъщеря си, тъй като ползвала памперси. На погребението на баба си ответникът не присъствал. Свид.П. виждал ответника да прибира дърва на покойните си баба и дядо, но не винаги правел това. Същият чул от съпругата си, че в автобуса коментирали, че майката на ответника отива да гледа бабата в болницата. И с този свидетел възрастните хора не са споделяли проблеми с ответника или неговите родители.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Така предявеният иск е допустим. Правото да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане е наследимо и след смъртта на прехвърлителите всяко от трите им деца има право да иска разваляне на договора за по 1/3 част от имота.

Искът се явява основателен и доказан. Предвид характера на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане според постоянната съдебна практика именно ответникът по договора за неговото разваляне следва да докаже изпълнението му, тъй като той черпи благоприятни последици от съществуването на този факт. И за да бъде прието, че договорът е изпълняван, това изпълнение трябва да бъде в пълен обем, непрекъснато във времето и съответно на потребностите на прехвърлителя. От събраните доказателства не може да се направи извод, че ответникът е престирал по договора. Напротив, всички представени доказателства установяват, че възрастните хора често са разчитали на децата си и на племенника си. Ответникът не е бил постоянно на разположение, а между неговите родители /чрез които той твърди, че изпълнявал част от задълженията си/ и прехвърлителите отношенията не са били такива, че възрастните хора да им се доверят и да усещат тяхната грижа и подкрепа във всеки един момент. Изпълнението на задължението по договора за издръжка и гледане освен дейността по полагането на грижите изисква и поддържане на съответна атмосфера, в която възрастните хора се чувстват сигурни, не се тревожат за своите старини. Обстоятелството, че Х. Е. е прекарала последните месеци от живота си при своята дъщеря, извън своя дом е показателно за начина, по който се е чувствала. Обстоятелството, че я не е споделила тези свои чувства със съседите следва да бъде отдадено на нейния характер, а не на това, че е считала това за нормално.

Ето защо договорът следва да бъде развален поради неизпълнение от страна на ответниците, но само досежно 2/3 идеални части от имота, тъй като третият от наследниците на Х. и Е. Х. не е поискал това.

На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените от тях разноски по делото в размер на 416,90 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

РАЗВАЛЯ договора, сключен с нотариален акт №168, т.9, рег. № 9741, дело №1153/2004 г. на нотаруис Б.К. с район на действие Районен съд Разград и регистрационен номер 282, в частта, с която Е. Х. Х.,ЕГН ********** и Х. Х. Х., ЕГН ********** са прехвърлили на Х.А.Е., ЕГН ********** */3 идеални части от следния имот: ½ идеална част от поземлен имот – дворно място цялото от 645 кв.м. /шестстотин четиридесет и пет квадратни метра/, съставляващо урегулиран парцел №І-761 /първи седемстотин шестдесет и първи/ от кв.109 /сто и девет/ по плана на с.Д., ул.”****”, №1, при съседи: от северозапад – поземлен имот №ХVІ-761, от североизток – поземлен имот №ІІ-756 , от югозапад – улица, от югоизток – поземлен имот №ХХ-760 и реално от построената в същия поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда – близнак само самостоятелен обект - югоизточната част на сградата, която е със самостоятелна стълбищна клетка и се състои от : а.първи жилищен етаж със застроена площ от 66,26 кв.м. /шестдесет и шест цяло двадесет и шест стотни квадратни метра/ - състоящ се от дневна, кухня с трапезария, баня с тоалетна, предверие и килер и б. Втори жилищен етаж със застроена площ 70,89 кв.м./седемдесет цяло и осемдесет и девет стотни квадратни метра/, състоящ се от дневна, спалня, кухня с трапезария, баня с тоалетна, предверие и балкон, с прилежащо избено помещение с полезна площ от 37,26 кв.м. /тридесет и седем цяло и двадесет шест стотни квадратни метра/ /т.е. досежно 2/3 от прехвърления имот/ срещу задължението на Х.А.Е. да поеме издръжката и гледането на приобретателите до тяхната смърт,като им осигури спокоен и нормален живот поради НЕИЗПЪЛНИЕ на задължението на приобретателя.

Решението е постановено по иска, предявен от Б.Е.И., ЕГН ********** *** и Г.Е.И., ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Х.А.Е., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Е.И., ЕГН ********** *** и Г.Е.И., ЕГН ********** *** сумата 416,90 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и деветдесет стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: