РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ....................... състав

на дванадесети октомври две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

брачно дело № 1072 по описа за 2012 година

Производство по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.

Постъпила е жалба от А.Н.А., против решение № *** г. на ОСЗ гр. Ц. К..

Жалбоподателят твърди, че атакуваното решениe № *** г., е постановено по повод негова молба за поправка на очевидна фактическа грешка, на постановено на *** г., решение № *** г., в което неправилно, вместо ЕГН на лицето, на което е възстановено правото на собственост върху подробно описани земеделски земи – С. Н. А. /починала съпруга на жалбоподателя/ е вписано ЕГН на майката на последната – М. М. Е.

Ответникът ОСЗ гр. Ц. К., счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № *** г. на ПК гр. Ц. К., по постъпило заявление с вх. № *** г. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в землището на гр. Ц. К., с плана за земеразделяне, с обща площ от 47,700 дка, на наследниците на Н. В. Е. – б.ж. на гр. Ц. К.,. Към този момент, наследници на последния, видно от приложеното в преписката удостоверение за наследници, са били заявителката – М. М. Е., съпруга, В. Н. М. и С. Н. А. – дъщери. С договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи, сънаследниците – М. М. Е., ЕГН **********, В. Н. М., ЕГН ********** и С. Н. А., ЕГН ********** се съгласили, всяка от тях да получи реален дял от възстановеното право на собственост върху земеделските земи, като М. М. Е., следвало да получи 7,700 дка, а В. М. и С. А. – по 20,100 дка. Въз основа на договора и депозирано в този смисъл заявление от съсобствениците, на *** г. от ОС”ЗГ” гр. Ц. К., били издадени три решения с № ***, с които на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне на селището на сънаследниците било възстановено право на собственост върху земеделски земи. С първото от решенията на С. Н. А., ЕГН ********** е възстановено правото на собственост върху: 1. Полска култура, от 13,538 дка, в м. “Д.”, имот № *** по плана за земеразделяне и 2. Полска култура от 5,758 дка, в м. “П.”, имот № *** по плана за земеразделяне. С второто от решенията на В. Н. М., ЕГН ********** е възстановено правото на собственост върху: 1. Полска култура от 9,311 дка, в м. “П. о.”, имот № *** по плана за земеразделяне и 2. Полска култура от 9,982 дка, в м. “С. и.” № *** по плана за земеразделяне. Според третото решение по преписката, се възстановява правото на собственост на С. Н. А., с ЕГН ********** /съответстващ на ЕГН на третата от сънаследниците М. М. Е./, върху: 1. Полска култура от 3,361 дка, в м. “С. д.”, имот № *** по плана за земеразделяне и 2. Изоставени трайни насаждения ат 3,842 дка, в м. “Д. р.”, имот № *** по плана за земеразделяне. Именно това последно решение, жалбоподателят поискал от ОСЗ гр. Ц. К. да коригира, като вместо погрешно вписания ЕГН на М. Е., в него се отрази ЕГН на С. А.. Вместо това, ОСЗ гр. Ц. К., приела, че в решението действително е допусната очевидна фактическа грешка, но същата се изразява в неправилно посочване името на титуляра на правото на собственост, съответстващ вярно отразения в решението единен граждански номер и с атакуваното в настоящото производство решение № *** г., отстранила грешката, като посочила, че на р. 15, вместо имената на “С. Н. А.”, следва да се четат имената на “М. М. Е.”. Други решения по преписката не са постановявани. Според представеното удостоверение за наследници /л.12/, М. М. Е. е починала на *** г., а С. Н. А. на *** г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е неоснователна. Без да се занимава с постановените въз основа на договора за доброволна делба решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на всеки от сънаследниците, доколкото същите не са предмет на проверка по настоящата жалба, съдът намира, че липсва основание за отмяна на атакуваното решение № ***. Всяко едно от постановените решения № *** г. е такова по реда на чл.17 ал.2 от ЗСПЗЗ /отм./ и чл.27 от ППЗСПЗЗ. Заявители по преписката са били наследниците на наследодателя Н. В. Е. - М. М. Е., съпруга, В. Н. М. и С. Н. А. – дъщери. Именно на всяка от тях, въз основа на депозирания договор за доброволна делба от *** г., е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, с плана за земеразделяне на селището. Безспорно установено е, че действителната допусната фактическа грешка, отсранена с атакуваното решение, се е изразявала именно с неправилно посочване на имената на титуляра на правото на собственост – вместо имената на М. М. Е., са посочени тези на С. Н. А.. Коригирането на постановеното решение № ***, в искания от жалбоподателя начин, би довело до възстановяване право на собственост по отношение на лице, на което липсват основания тези земи да бъдат възстановени, тъй като към *** г., то не е било единствен наследник на починалата вече М. Е.. Последното обстоятелство, само по себе си, също не може да представлява основание за отмяна на решението № ***, постановено по реда на чл. 14 ал.6 от ГПК. По преписката липсват други доказателства установяващи право на сънаследницата С. Н. А., да й бъде възстановено и право на собственост върху други земеделски земи, освен тези описани в едно от трите решения № *** г., а именно: 1. Полска култура, от 13,538 дка, в м. “Д.”, имот № *** по плана за земеразделяне и 2. Полска култура от 5,758 дка, в м. “П.”, имот № *** по плана за земеразделяне на землището на гр. Ц. К.. А по същество, с уважаване на депозираната жалба, би се постигнал именно този резултат.

По изложените съображения, съдът намира и депозираната жалба за неоснователна и като такава, счита че същата следва да бъде отхвърлена изцяло.

Воден от изложеното до тук,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло жалбата на А.Н.А.,*** против решение № *** г. на ОСЗ гр. Ц. К., с което е допуснато отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № *** г. на ПК гр. Ц. К., като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните в 14 дневен срок от съобщаването му, пред АС Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: