РЕШЕНИЕ № 350

гр. Разград, 22.11.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 08.11.2012г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Атанас Христов

при участието на секретаря Г.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1205 по описа за 2012 г., за да се произнесе съобрази:

Ищеца И.Г.Т., ЕГН **********, с пост. адрес гр. Р., ж.к. О. **, вх. *, ет.*, ап.* е предявил против “В.” ЕООД гр. Р., ЕИК *********, иск /след изменение по чл. 214, ал.1 ГПК/ за заплащане на сумата от 638.84 лв., представляваща обезщетение дължимо от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, при прекратяване на трудово правоотношение поради придобиване на право на пенсия на работника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.08.2012г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът признава изцяло иска и моли съда да се произнесе съобразно, чл. 237 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е осъдителни иск с правно основание чл. 222 ал. 3 от КТ.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск по чл. 222 ал. 3 от КТ за основателен и доказани и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските.

Ищецът прави изявление, че не претендира разноски.

Ответникът, сочи че, тъй като не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, то на осн. чл. 78, ал.2 ГПК, разноските следва да се възложат върху ищеца.

Съдът не споделя становището, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Въпреки, че няма законов срок, ако ответникът бе изплатил доброволно на ищеца претендираното обезщетение, то ищецът не би завел настоящия иск. Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че въпреки това че още на 13.09.2012г. ответникът е получил препис от исковата молба /л.10/, то все още не е изплатил процесната сума. Така вече пет месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът все още не е заплатил сумата. Ето защо, според настоящия съдебен състав в случая разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК е неприложима.

На осн чл. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК вр. чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Разград сумата от 50 лв, представляваща дължимата държавна такса за образуване на делото, както и следва да заплати и сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение на вещото лице.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “В.” ЕООД гр. Р., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Т., ЕГН **********, с пост. адрес гр. Р., ж.к. О. **, вх. *, ет.*, ап.*, на основание чл. 222 ал. 3 от КТ сумата от 638.84 лева, представляваща обезщетение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба 06.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решението относно горепосочената сума, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК.

 ОСЪЖДА “В.” ЕООД гр. Р., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ сумата 150 лева по сметката на Разградския районен съд, за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването на решението – 22.11.2012г., на осн. чл. 315, ал.2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: