Р Е Ш Е Н И Е

№ 315 12.11.2012 г. град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На дванадесети октомври две хиляди и дванадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

Секретар В.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 2272 по описа за 2012 година

Производството е по реда на чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от И.Д.Ю., ЕГН ********** и С.А.Ю., ЕГН ********** против “Банка Пиреос България” АД, ЕИК ******, с адрес гр. С., бул. “В.” № *, с която се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на УПИ, целия с площ 397 кв.м., съставляващ парцел ХVІІІ – 128 в кв.152 по плана на с. Д., общ. Разград, ул. “Л.” № *, заедно с построената в същото жилищна сграда, с разгърната застроена площ от 180,00 кв.м. , при граници и съседи: улица, имот № ХVІІ 127, имот № ХVІ 126 и имот № ХІХ 130, както и да бъде отменен НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 152, т.3, рег. № 4738, дело № 456/30.05.2006 г. на нотариус Р. Иванова с рег. № 378 на НК.

В исковата молба се сочи, че процесният имот по сега действащия план на с. Дянково, одобрен със заповед № 1247/ 2007 г., е собственост на ищците от 51 години. Че същия имот по предходния план на селото, одобрен със заповед № 25/ 1969 г. и РД – 02-14-263/14.07.87 г. е представлявал част от поземлен имот с площ 895 кв.м. , с пл.№ 128, при граници: улица, емот с пл. № 127, имот пл. № 130, имот пл. № 129. Че през 2006 г. съседи на ищците – Х.В.Е. и Е.Я.Е. , се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 152, т.3, рег. № 4738, дело № 456/30.05.2006 г. на нотариус Р. Иванова с рег. № 378 на НК, по отношение на този имот, ведно с построените в него самоостоятелни обекти: жилище – едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 168 кв.м. с таванско помещение с полезна площ 15 кв.м., търговски обект – магазин за хранителни стоки със застроена площ 30 кв.м., второстепенна /стопанска/ сграда, със застроена площ 40 кв.м. Върху подробно описания недвижим имот и постройките в него, била учредена договорна ипотека в полза на ответника по делото. Впоследствие имотът бил изнесен на публична продан и с постановление за купувач на същия бил обявен ипотекарния кредитор. Понастоящем постановлението за възлагане не било вписано.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира такъв, като заявява становище за неоснователност на исковете. Сочи, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 10.12.2009 г. и постановление за корекция от 14.04.2011 г. на постановлението за възлагане, Банката е придобила собствеността върху недвижим имот подробно описан в НА за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 152, т.3, рег. № 4738, дело № 456/30.05.2006 г. на нотариус Р. Иванова с рег. № 378 на НК, който бил ипотекиран през 2007 г. Последващите изменения на регулационния план не се отразявали върху обема притежавани вещни права от собствениците на имота обезпечили задължението си към банката с договора за ипотека. Освен това ипотеките наложени върху поземлените имоти преди регулирането им, преминавали изцяло върху новосъздадените УПИ. Липсвали и доказателства установяващи правото на собственост на ищците върху процесния имот. Към момента налична била и административна процедура за изменение на подробния устройствен план на с. Дянково, касаеща процесния имот.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

През 2006 г., Х.В.Е. и Е.Я.Е. , с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 152, т.3, рег. № 4738, дело № 456/30.05.2006 г. на нотариус Р. Иванова с рег. № 378 на НК, били признати за собственици по давностно владение, на недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 895 кв.м., за който по одобрения със заповеди № № 25/1969 г. и РД-02-14-263/14.07.1987 г. план на с. Дянково, е отреден имот с пл. № 128, при граници: улица, имот пл. № 127, имот пл. № 130, имот пл. № 129, ведно с построените в него самостоятелни обекти: жилище – едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 168 кв.м. с таванско помещение с полезна площ 15 кв.м., търговски обект – магазин за хранителни стоки със застроена площ 30 кв.м., второстепенна /стопанска/ сграда, със застроена площ 40 кв.м. Върху подробно описания недвижим имот и постройките в него, била учредена договорна ипотека от легитимиращите се, като негови собственици Х.В.Е. и Е.Я.Е. в полза на ответника, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № 146, т.2, рег. № 3940, дело № 295/21.05.2007 г. на нотариус В. Тодорова с рег. № 312 на НК. Впоследствие, в хода на изп.дело № 20077620400235/27.06.2007 г . на ЧСИ Д. Драганов, рег. № 762 на КЧСИ, имотът бил изнесен на публична продан, приключила на 03.11.2009 г., с протокол от която дата за купувач бил обявен ответника. Въз основа на резултатите от проданта, на 10.12.2009 г., било изготвено и постановление за възлагане на недвижимия имот на ответника, влязло в сила на 23.12.2009 г.

Безспорно установено от събраните по делото доказателства е, че към момента на изготвяне на констативен нотариален акт № 152, т.3, рег. № 4738, дело № 456/30.05.2006 г. на нотариус Р. Иванова и към момента на учредяване на договорна ипотека № 146, т.2, рег. № 3940, дело № 295/21.05.2007 г. на нотариус В. Тодорова с рег. № 312 на НК, част от същия е била владяна от ищците. Според заключението по назначената в хода на производството съдебно-техническа експертиза към 2006 г. и към момента на учредяване на ипотеката, са липсвали регулационни планове на с. Дянково, като е действал единствено кадастрален план на селището, одобрен със заповед № 25/1969 г. и заповед № РД -02-14-263/14.07.1987 г. Издадената скица, приложена, към нотариалната преписка по издаване на констативния нотариален акт, не е била съобразена с действителното фактическо положение, като не е отразявала съществуващата към този момент имотна граница. Последното, според вещото лице, е довело до издаване на констативен нотариален акт за собственост, в който са били описани два различни имота, съобразно съществуващите и понастоящем реално положени граници. В същия нотариален акт, а впоследствие и в нот. акт, с който е учредена договорната ипотека, са описани сгради застроени изцяло в южната част на имота, а находящата в северната част сграда /индивидуализирана в исковата молба/ не е описана. Северната и южна част на имота, се разделят от съществуваща на место граница материализирана посредством северната фасада, на масивната жилищна сграда / описана в нот. актове от 2006 г. и 2007 г./

Въз основа на събраните по делото останали доказатлства се установява, че към действащия кадастрален план на с. Дянково от 1969 и 1987 г., южната част на имота е била владяна от ищците - И.Д.Ю. и С.А.Ю.. Според показанията на св. Х. Е., тяхната къща била построена в края на 80 – те години, и именно тя разделяла двата имота – тези, за който тя и съпруга й се били снабдили с констативен нотариален акт и който били ипотекирали и този на ответниците. Още преди застрояване на къщата между двата имота имало ограда, и тя и съпруга и владеели северната част на имота, а ищците – южната. В този смисъл са и останалите гласни доказателства по делото – от показанията на свидетелите Х. А. и Е. А., се установява, че ищецът И. Ю., живее в северната част на имота, откакто се е родил, че преди това в имота е живял неговия дядо – С., а после двамата му сина /един от които и бащата на ищеца/. По – късно, в началото на 60 – те години, била продадена и южната част на имота, като към този момент била материализирана и границата между тях. Оттогава и понастоящем обаче, той бил владян от ищците и от ответниците, като ищците ползвали северната част, а ответниците южната и всеки от тях застроил местата, с изградените понастоящем в тях сгради. Между ищците и техните съседи, се установява още, никога не е имало спор кой от тях собственик на коя част от имотите е, както и че всеки от тях е живял в имота със съзнание, че притежава свой собствен имот. Към момента на издаване на констативния нотариален акт, Х. Е. и Е. Е., били “закупили” и поземлен имот № 130 с площ от 429 кв.м. / по кадастралния план от 1969 г./, граничещ на запад с имот пл. № 128, който ползват и владеят и понастоящем.

Междувременно, преди приключване на публичната продан по – посоченото по – горе изп. дело и след учредяване на договорната ипотека, през 2007 г., със заповед № 1247/13.06.2007 г., били приети и одобрени кадастрален и регулационен план на с. Дянково, с които процесния имот /представляващ северната част от имота описан в констативния нотариален акт от 2006 г./ бил отразен, съобразно действителното фактическо положение, като самостоятелен поземлен имот № 128, съставляващ УПИ XVІІІ – 128, с площ от 395 кв.м., при граници: север – имот № 127, съставляващ УПИ VІІ - 127, изток – улица “Люлин”, юг – имот № 130, съставляващ УПИ ХІХ – 130, запад – имот № 126, съставляващ УПИ XVІ – 126, застроен по северната граница с масивна жилищна сграда, със застроена площ от 104 кв.м. В разписния лист, като собственик на имота е записано името на ищеца И.Ю., без данни за документ удостоверяващ правото на собственост. Южната част на имот пл. № 128, владяна от Х. Е. и Е. Е., била включена като източна част от УПИ № ХІХ – 130, с площ от 930 кв.м., западната част на който представлява имот пл. № 130 по кадастралния план от 1969 г. и в който УПИ реално попадат отразените в констативния нотариален акт и договор за ипотека, сгради: жилищна сграда, със застроена площ от 168 кв.м. с таванско помещение с полезна площ 15 кв.м., търговски обект – магазин за хранителни стоки със застроена площ 30 кв.м., второстепенна /стопанска/ сграда, със застроена площ 40 кв.м.

Във влязлото в сила на 23.12.2009 г., постановление за възлагане на недвижим имот имот от 10.12.2009 г. по изп. дело № 20077620400235/27.06.2007 г . на ЧСИ Д. Драганов, на банката ответник е възложен имот, индивидуализиран по начин, съобразен с действащия към този момент одобрени кадастрален и регулационен план на с. Дянково, а именно: УПИ XVІІІ – 128, с площ от 397 кв.м., в кв. 152, при граници: УПИ VІІ - 127, улица “Люлин”, УПИ ХІХ – 130, УПИ XVІ – 126, като е посочено, че в същия попада жилищната сграда от 168 кв.м. , с таванско помещение с полезна площ от 15 кв.м. и 498 кв.м. идеални части от УПИ ХІХ – 130, в който е посочено че попадат търговски обект и второстепенна стопанска сграда. С постановление за поправка на постановлението за възлагане от 14.04.2011 г., имотът възложен на ответника е описан, като поземлен имот с площ от 895 кв.м., за който по одобрения със заповеди № № 25/1969 г. и РД-02-14-263/14.07.1987 г. план на с. Дянково, е отреден имот с пл. № 128, при граници: улица, имот пл. № 127, имот пл. № 130, имот пл. № 129, ведно с построените в него самостоятелни обекти: жилище – едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 168 кв.м. с таванско помещение с полезна площ 15 кв.м., търговски обект – магазин за хранителни стоки със застроена площ 30 кв.м., второстепенна /стопанска/ сграда, със застроена площ 40 кв.м. – т.е. по начин идентичен, с документа легитимиращ праводателя на ответника, като собственик на имота и по начина, по който същия е бил ипотекиран в полза на последния.

В хода на производството се установява, че понастоящем е издадена заповед за поправка на кадастралния план от 14.11.2011 г. и извършена промяна на плана за изменение на процесните имоти, според които УПИ № ХVІІІ – 128 е с площ 911 кв.м., при граници: изток – ул. “Люлин”, юг – ул. “Цар Иван Асен”, запад имот пл. № 130, представляващ УПИ ХІХ 130, застроен със самостоятелни обекти: жилищна сграда с площ от 104 кв.м., масивна жилищна сграда, със застроена площ от 168 кв.м. , търговски обект – магазин за хранителни стоки със застроена площ 39 кв.м., две сгради – едната със застроена площ от 34 кв.м. , а другата със застроена площ 41 кв.м. Последното обстоятелсто се установява от депозираното по делото заключение на вещото лице.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 124 от ГПК е недопустим. Към настоящия момент, описаният в исковата молба процесен имот - УПИ, целия с площ 397 кв.м., съставляващ парцел ХVІІІ – 128 в кв.152 по плана на с. Д., общ. Разград, ул. “Л.” № *, заедно с построената в същото жилищна сграда, с разгърната застроена площ от 180,00 кв.м. , при граници и съседи: улица, имот № ХVІІ 127, имот № ХVІ 126 и имот № ХІХ 130, не съществува според кадастралния план на с. Дянково. След извършените изменения на плана от 2007 г., със заповед 2933/14.11.2011 г. и № 548/17.05.2012 г., същия представлява северната част от УПИ № ХVІІІ – 128 с площ 911 кв.м., при граници: изток – ул. “Люлин”, юг – ул. “Цар Иван Асен”, запад имот пл. № 130, представляващ УПИ ХІХ 130, застроен със самостоятелни обекти: жилищна сграда с площ от 104 кв.м., масивна жилищна сграда, със застроена площ от 168 кв.м. , търговски обект – магазин за хранителни стоки със застроена площ 39 кв.м., две сгради – едната със застроена площ от 34 кв.м. , а другата със застроена площ 41 кв.м. На практика това последно изменение на плана от 2007 г., е довело до неотразяване на съществуващия УПИ 128 с граници и площ, съответстващи на действителното фактическо положение. С това изменение е преповторена установената непълнота в кадастралния план от 1969 г., изразяваща се в ненанасяне на границата между двата имота – този на ищците и на праводателите на ответника. Същевременно, индивидуализиран понастоящем имот по начин идентичен с този, според плана от 2007 г. и описан в исковата молба, не съществува. Последното, предполага и друг ред на защита на интересите на ищците, предпоставящ искане в тази насока – за установяване, че същите са били собственици на имота към минал момент и извършване на съответно изменение на кадастралния план. В случая обаче, и след установяване на обстоятелството, че имотът предмет на иска, не съществува в границите описани в исковата молба, изменение на предявения иск за собственост, целящ установяване на правата на ищците към настоящия момент, не е направено. При това положение при така формулирания петитум, предявеният иск се явява недопустим / в този см. решение № 401/17.05.2010 г. на ВКС по гр. дело № 510/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, поради липса на правен интерес и производството по същия, следва да бъде прекратено.

Що се отнася до първоначално предявения иск по чл. 537 от ГПК, то съдът не счита, че дължи произнасяне по него. След оставяне на исковата молба без движение, това искане не се поддържа. Освен това, съдът в хода на производството, в приетия от страните доклад по чл. 146 от ГПК, съдът е счел, че е сезиран с един иск, давайки му правна квалификация, като такъв по чл. 124 от ГПК. Извън изложеното, остава въпросът, че поначало този иск предявен срещу лице, което констативния нотариалния акт не легитимира като собственик, е лишен от правен итнерес.

Воден от изложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от И.Д.Ю., ЕГН ********** и С.А.Ю., ЕГН ********** против “Банка Пиреос България” АД, ЕИК *****, с адрес гр. С., бул. “В.” № *, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на УПИ, целия с площ 397 кв.м., съставляващ парцел ХVІІІ – 128 в кв.152 по плана на с. Д., общ. Разград, ул. “Л.” № *, заедно с построената в същото жилищна сграда, с разгърната застроена площ от 180,00 кв.м. , при граници и съседи: улица, имот № ХVІІ 127, имот № ХVІ 126 и имот № ХІХ 130, поради недопустимост.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: