В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на пети ноември, две хиляди и дванадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Д.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 809 по описа за 2011г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е предявен на основание чл.439 от ГПК.

Ищецът оспорва изпълнението по изп.д.№837/202г. по описа на ДСИ при РРС, настоява съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника-взискател, че не дължи сумата първоначално от 14 384,80 лева, от които 2000 лева главница и 12 384,80 лева законна лихва върху главницата от 29.01.1992г. до 25.03.2009г.

С влязло в сила определение от 17.03.2009г.-л.49 от гр.д.№328/2009г.на РРС, производството относно главницата от 2 000 лева е прекратено поради недопустимост на иска. Производството е прекратено-л.114 от гр.д.№328/2009г. на РРС, и относно лихвата за периода от 29.01.1992г. до 30.06.1999г. в размер на 9 012,34 лева. Определението от 02.06.2009г. не е обжалвано и е влязло в сила.

С молба-л.116 от посоченото гр.дело, съобразно дадената му възможност, ищецът е уточнил размера н недължимата според него лихва за периода от 30.06.1999г. до 14.03.2009г. в размер на 9 341,16 лева. С влязло в сила определение от 05.06.2009г.-л.118 отново производството е частично прекратено и размера ни лихвата която според ищеца не се дължи остава в размер на 3 372,46 лева.

При повторното разглеждане на делото от първата инстанция с доклада си по чл.140 от ГПК настоящия състав е очертал предмета на делото като изрично е посочил периода за които се твърди недължимост, а именно 30.06.1999г-14.03.2009г., впоследствие увеличен с определение от 03.10.2011г. до 11.11.2009г.

И така към настоящия момент се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на Н.Н., че настоящия ищец не дължи сумата от 3 372,46 лева, представляваща законна лихва върху главница от 2000 лева, за периода 30.06.1999г.-11.11.2009г. Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза, което съдът възприема само в частта отговаряща на поставената задача, за посочения период изтеклата законна лихва върху главница от 2000 лева е в размер на 2 790,42 лева/2 786,42 лева от 05.07.1999г. до 11.11.2009г. + 4,10 лева от 30.06.1999г. до 05.07.1999г./. Спор за размера на така посочената дължимата лихва за визираните периоди няма-видно от изразеното становище на представителите на страните и в съдебно заседание и в представените писмени бележки. Спор за посочените периоди относно размера на лихвата няма и по изпълнителното дело.

Явно, спорът е за размера на лихвата изтекла върху главница от 2000 лева за периода 29.01.1992г.-30.06.1999г. и съобразен ли е размера й със Закона за деноминация на лева в сила от 05.07.1999г. Този спор, пред вид посоченото по-горе частично прекратяване на производството, се отнася за период които е извън предмета на настоящото дело и съдът пред вид диспозитивното начало в гражданския процес не следва да се произнася.

По делото не се спори още, че: изпълнителното дело №837/2002г. на ДСИ при РРС е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден въз основа на присъда по НОХД №989/2000г. на ШРС, влязла в сила на 15.07.2002г., по която ищецът Е.К.С. е осъден да заплати на ответника Н.Н.Н. сумата от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва считано от 29.01.1992г.; че на 24.03.2009г. ищецът е внесъл по изпълнителното дело сумата 4 800 лева, а на 29.04.2009г. още 1 787,77 лева.

Пред вид изложеното съдът приема от правна страна следното: Пред вид извършеното плащане на суми по изпълнителното дело, в случая, са налице предпоставките на чл.439 ал.2 от ГПК. Тези факти-внасяне на суми, са настъпили след депозиране на исковата молба в съда-14.03.2009г., но независимо това с оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК съдът ги взема пред вид и счита предявения иск за допустим. Същият, обаче, с оглед очерталия се предмет на делото е частично основателен. Твърди се ,че за периода 30.06.1999г.-11.11.2009г. по изпълнителното дело ищецът не дължи сумата от 3 372,46 лева лихва върху главница от 2000 лева. Действително съгласно заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза и не оспорена от страните, размера на дължимата лихвата за посочения период е в размер на 2 790,42 лева. Следователно недължимата сума за посочения период е в размер на 582,04 лева. Искът до твърдяните 3 372,46 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

И двете страни претендират разноски по делото. Съгласно чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски имат и двете страни, изчислени съразмерно уважената част от иска. Разноски на ответника са присъдени с допълнително определение по делото от 21.12.2011г.-л.77, определението не е атакувано и е влязло в сила, затова с настоящата решение такива на ответника не следва да се присъждат.

Ищецът по делото не е представил списък за разноски по чл.80 от ГПК. Съдът изчисли направените от него разноски по гр.д.№328/2009г. и по настоящото в размер на 1 570,20 лева, като дължими от ответника, изчислени съразмерно спрямо първоначално размер са 63,53 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Н.Н. с ЕГН-********** ***, че Е.К.С. с ЕГН-********** *** ” №*,вх.*, ап.** не дължи по изп.дело №837/2002г. по описа на ДСИ при РРС за периода 30.06.1999г.-11.11.2009г. лихва върху главница от 2000 лева над сумата от 2 790,42 лева и ОТХВЪРЛЯ иска до твърдяните като недължими 3 372,46 лева.

ОСЪЖДА Н.Н.Н. с ЕГН-********** *** да заплати на Е.К.С. *** 63,53 лева разноски по делото, изчислени съразмерно уважената част от първоначалния размер на иска от 14 384,80 лева.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: