Р Е Ш Е Н И Е

№ 687 07.12.2012 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .................... състав

на девети ноември две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА Д.

секретар Г.А.

прокурор ..................................

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 687 по описа за 2012 година

Производството е по постъпил иск с правно основание чл.127 ал.2 вр. с чл. 59 от ЗЗД вр. с чл. 32 ал.2 от СК.

Постъпила е искова молба от В.И.В. против С.Р. Д., с която се иска осъждане на ответницата да заплати сумата 21 111,60 лв. Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като по време на брака си са сключили договор за банков кредит, по силата на който са им били отпуснати 40 000 лв. Сочи, че от момента на фактическата раздяла между страните, той е внесъл по кредита сумата 42 223,19 лв. – лични негови средства. Ето защо счита, че ответницата му дължи половината от сумата, за което предявява и настоящия иск по чл. 127 от ЗЗД.

В срока за отговор ответницата депозира такъв, като заявява становище за допустимост и неоснователност на иска. Не оспорва обстоятелството, че по време на брака е бил отпуснат и усвоен кредит от 40 000 лв., но твърди че средствата от същия не са послужили за задоволяване нуждите на семейството. Поддържа становище, че тези средства са били предназначени и разходвани за погасяване на задължения на трето лице към банкова институция, в полза на което ищецът е ипотекирал собствения си недвижим имот. Неизпълнението на задълженията на длъжника по този договор довело до опасността от продажба на имота послужил като обезпечение и наложило ищецът да изтегли процесния кредит, със средствата от които били погасени задълженията по договора обезпечен с ипотека. Не оспорва обстоятелството, че процесния договор за кредит е подписан от нея, но твърди че е нищожен поради липса на нейно съгласие за сключването му, тъй като изразеното от нея такова се дължало на въздействието на бившия й съпруг, с когото отношенията й били обтегнати към този момент. С изложеното аргументира становище, че липсват основания за ангажиране на солидарната й отговорност за изплатената от ищеца част от кредита – поради обстоятелството, че средствата по същия не са послужили за задоволяване на нуждите на семейството, поради което и самата тя не се е обогатила от получените по него средства.

В хода на съдебното производство, на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на размера на така предявеният иск, като същия е увеличен със сумата 1 147,31 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са бивши съпузи, като сключеният между тях граждански брак е прекратен с решение № 49/28.05.2011 г. по бр. дело № 7/2011 г. по описа на РРС, влязло в сила на 21.06.2011 г. Не се оспорва от ответницата обстоятелството, че от началото на м. януари 2011 г., двамата с ищеца са били във фактическа раздяла. Установява се от представените по делото писмени доказателства и че за периода след фактическата раздяла и след прекратяване на брака, ищецът е изплатил със собствени средства сумата от 44 517,82 лв. на “Райфайзенбанк /България” ЕАД, погасявайки по този начин напълно изтеглен от съпрузите на 10.04.2006 г. банков кредит в размер на 40 000 лв. /банкови референции л. 22., л.83/. Според чл.1 от посочения договор сумата е била отпусната за рефинансиране на потребителски договори в банки “Хебросбанк” АД и “Банка ДСК” ЕАД и потребителски нужди. Установява се още, от представените от ответницата писмени доказателства, че първият от последно посочените кредити е бил в размер на 12 000 евро /нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 08.12.2005 г. – л. 46/. По отношение на другото упоменато задължение – това към банка “ДСК” писмени доказателства по делото не бяха представени. От приетите, като писмени доказателства по делото платежни нареждания /л. 65/ е видно, че след отпускане на сумата 40 000 лв. по процесния договор за кредит, на 17.04.06 г. по сметка на “Банка ДСК” е преведана сумата 7 150 лв., като е посочено основание – “окончателно погасяване на заем”. На същата дата по сметка на “Хебросбанк”АД е преведена сумата 24 200 лв., с посочване на същото основание – окончателно погасяване на кредит. От събраните по делото гласни доказателства / показанията на допуснатите по искане на ищцовата страна свидетелите Й., М., Ст. И./ се установява, че през 2006 г. със средствата отпуснати по процесния кредит съпрузите извършли ремонт на семейното жилище, находящо се в гр. ****, ул. “****” № **, ет.*, ап.** изключителна собственост на ищеца. Ремонтът продължил четири години, като през посочения период били подменени дограмите в апартамента, бил поставен ламиниран паркет на подовете, в банята били поставени фаянс и теракот, била подменена канализацията, монтирани били душ- кабина, мивка, тоалетна чиния, жилището било преустроено като била обособена самостоятелна детска стая, а терасата към кухнята била приобщена, било извършено саниране и измазване на апартамента. Било закупено обзавеждане за детската стая /бюра, библиотеки, легла/, печки, аспиратори, кухненски уреди, два климатика. Ищецът закупувал и материалите за ремонта, като според св. Й., по същото време той правел и ремонт на гаража си. Според свидетелката И. /майка на ищеца/, средствата по кредита отпуснат от “Хебросбанк” АД, били със същото предназначение – за ремонт на жилището. Обстоятелството, че и двамата съпрузи са работели през процесния период и са реализирали доходи, също се установява от свидетелските показания по делото. Установено е и че към настоящия момент, ищецът се е разпоредил /продал/ семейното жилище. Според свидетелските показания на св. Й. и св. Д. /майка на ответницата/, преди 2006 г. ищецът бил притеснен по повод договор за заем сключен между трети лица и “Банка ДСК” АД, по който договор той и родителите му били ипотекарни длъжници. Свидетелите сочат, че вземането по договора на Банката било прехвърлено на друго лице – И. С., след което и започнали притесненията на ищеца, тъй като бил търсен от цесионера за погасяване на задължения по същия. Тези свидетелски показания кореспондират с представените от ответницата писмени доказателства – нотариален акт за договорна ипотека от 08.10.2002 г. /л. 40/, видно от който действително семейното жилище и апртамента на родителите на ищеца са били ипотекирани, като обезпечение по договор за кредит в размер на 150 000 лв. между “Банка ДСК” АД и “Ковачев Ойл Й” ЕООД и договор за цесия от 15.01.2004 г. между Банката кредитодател и ЕТ “***********” , с който вземането в размер на 109 485,03 лв. е прехвърлено на едноличния търговец, ведно с обезпеченията. Недоказано обаче, от събраните в хода на производството доказателства, съдът счита твърдяното от ответницата обстоятелство, че част от посоченото задължение е било погасено именно от ищеца със заемни средства от кредити погасени със средствата по процесния кредит.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Искът е неоснователен и недоказан.

Действително солидарната отговорноста за задълженията на съпрузите поети по време на брака, възниква по силата на чл. 32 ал.2 от СК, но само в случаите, когато средствата са разходвани за нужди на семейството. От представените писмени доказателства е видно, че от процесните 40 000 лв. – размера на изтегления кредит от страните, 7 150 лв. са послужили за погасяване на заем към “Банка ДСК” ЕАД и 24 200 лв. за погасяване на такъв към “Хебросбанк”АД. От представените от ищеца доказателства /показанията на св. И./ и съобразно датите на които сумите по процесния кредит и по кредита от “Хебросбанк” са усвоени, съдът намира за установено, че средствата по последно посочения заем, действително са били предназначени и са послужили за ремонт на семейното жилище. Този извод се подкрепя и от останалите допуснати по искане на ищцовата страна гласни доказателства, отнасящи се за периода 2006 г. и следващи. При това положение следва да се приеме, че 32 850 лв. от процесния кредит / без 7 150 лв. с които е погасен заема към “Банка ДСК”/ са послужили за ремонт на семейното жилище. По отношение последно посочения кредит, липсват доказателства. Обстоятелството, че средствата по процесния заем са разходвани по време на брака обаче, не е достатъчно да се приеме, че предявения иск е основателен, съобразно установеното по делото предназначение на получените по кредита суми. Това е така, тъй като установеното от фактическа страна е, че средствата са били вложени за подобрения на жилище, което е изключителна собственост на ищеца. За да бъде уважен регресния иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници. Основанието да се търси част от платеното от единия от солидарните длъжници е нарушения принцип на неоснователно обогатяване. В случая по отношение на част от сумите не бе установено да са били целево разходване за нужди на семейството /а са послужили за погасяване на предходен кредит/, а за друга част бе установено, че са потребени за ремонтни дейности на апартамент и гараж, които са изключителна собственост на ищеца. Влагането на средствата в недвижимия имот /независимо дали са довели до увеличаване стойността на последния/, не би могло да представлява неоснователно разместване на имуществени блага в полза на ответницата, щото да възникне отговорността на същата да възстанови нарушеното равновесие. Никакво обедняване в имуществената сфера на ищеца не би могло да настъпи с разходване на средствата от кредита за подобрения на жилище, което е негова изключителна собственост. Ето защо и предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Съобразно изхода от спора по същество, ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответницата разноски в производството, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, в размер на 400 лв. - адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от В.И.В., ЕГН **********,*** против С.Р. Д., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.127 ал.2 вр. с чл. 59 от ЗЗД вр. с чл. 32 ал.2 от СК, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 22 258,91 лв., представляваща половината от изплатен от последния за периода 05.01.2011 г. до 08.10.2012 г. кредит от 10.04.2006 г. с “Райфайзенбанк /България/ ” ЕАД, отпуснат по време на сключения между страните граждански брак, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.03.2011 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Р. Д., ЕГН **********,***, сумата 400 лв. – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: