Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                                  702, 10.12.2012 година, град Разград

 

  В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

На тринадесети Ноември две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

секретар П. Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело № 789 по описа за  2012 г.

           За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

           Постъпила е жалба от М.А.Х. ЕГН ********** ***  против наказателно постановление № 508/11.09.2012г.  на Директор на ОД на ОДМВР Р., с което за нарушение  на чл.8, ал. 3 от ЗЗДет. на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет. му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00 лв.

          Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде изцяло отменено, отрича фактическата обстановка, така както е отразена в АУАН, твърди, че е осигурил пълнолетен придружител на непълнолтното си дете.

         Административнонаказващият орган не заявява становище по въззивната жалба, не изпраща представител в съдебно заседание.

         Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 На 25.08.2012г. в с. Я., обл.Р., при провеждане на СПО за времето след 22,00ч. на 24.08.2012г., полицейски служители на РУП – Р., установили около 01,40часа, самоличността на непълнолетния И. М.А. ЕГН **********, който движел в гр. Р., по  ул. « Ю.» в близост до кръстовище с ул. « Д. С. « с още 5 - 6 непълнолетни лица, всички без родители или пълнолетни придружители. Съгласно обясненията на непълнолетния, същият със знанието на родителите си дошъл в гр. Р. да празнува рожден ден на своя позната, като уговорката с родителите била, че ще преспи през нощта в братовчед си. Малко след 01,30ч., обаче непълнолетните напуснали дома на рожденичката и се отправили на дискотека, през което време били спрени за проверка от полицейските служители. Още на 25.08.2012г. около 03,10ч. непълнолетният И. А. бил предаден на родителя си – жалбоподателят, на когото за констатираното нарушение, полицейският служител св. Г. съставил АУАН бл. № 586699, в който описал нарушението, квалифицирал го като такова по чл.8, ал.3 от Закон за закрила на детето и го връчил срещу подпис на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Писмени такива не постъпили при адм. Наказващия орган и в тридневният срок по ЗАНН. На база съставеният АУАН на11.09.2012г.  било издадено и процесното НП, в което адм. нарушение било описано по идентичен с АУАН начин, отново квалифицирано по чл.8, ал.3 от ЗЗД, а на основание чл.45, ал.3 от Закон за закрила на детето, на жалбоподателят било наложено адм. наказание „ глоба” в размер на 300,00лв.  НП връчено редовно на жалбоподателя на 26.09.2012г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващият орган на 27.09.2012г. 

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, по реда и в сроковете предвидени от закона, жалбата е допустима.

    Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано,  като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Посоченото като извършено от жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в пределите, предвидени от закона.

От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства,  не налагат извод за фактическа обстановка, различна от възприетата такава от наказващия орган. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят се опитва да гради една защитна теза с цел избягване на административно наказателна отговорност, която обаче в хода на адм. наказателното производство остава неподкрепена с доказателства. Напротив показанията на св. Г., подкрепени от писмените обяснения на непълнолетния и от самия жалбоподател, депозирани, непосредствено след констатиране на адм. нарушение съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви и възприема напълно.

Като е наложил санкция в минималния предвиден размер в чл.45, ал.3 от ЗЗДет., адм. наказващият орган е съобразил естеството на извършеното нарушение, това, че то е за първи път, но е отчел предмета на засягане на обществените отношения – личността на непълнолетно лице, което в един дълъг период от време в тъмната част от денонощието е било оставено без надзор е за него е съществувал риск от настъпване на неблагоприятни последици. От тази гледна точка налице е и неизпълнение на легално определено родителско задължение от страна на жалбоподателя.

В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде потвърдено, като законосъобразно. Всички възражения и доводи отправени от страна на процесуалния представител на жалбоподателят съда намира за неоснователни.

Воден от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р     Е     Ш     И :    

   

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 508/11.09.2012г.  на Директор на ОД на ОДМВР Р., с което за нарушение  на чл.8, ал. 3 от ЗЗДет. на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет. на М.А.Х. ЕГН ********** ***  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00 лв., като законосъобразно.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: