Р Е Ш Е Н И Е

Номер 707, 13.12.2012 година, Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

На 16.11, 2012година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

Секретар: В.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 794 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЕТ Д. Г., против наказателно постановление № 25-2502165/17.09.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -гр. Т., с което за нарушение на чл.1, ал.2 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева на основание чл.414, ал.1 КТ. Сочи се, че въпросното правоотношение не е трудово, а гражданско правно, поради което е и сключен граждански договор. Твърди се че тъй като не е издадено Постановление по чл. 405а КТ, то и жалбоподателя няма качество на работодател и не може да бъде субект на санкцията. Моли се за отмяна на НП.

В о.с.з., защитника на жалбоподателя поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр. Р., чрез свой юрисконсулт сочи, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Излага подробни мотиви.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

При проверка извършена на 15.08.2012г. в дърводелски цех, находящ се в гр. Р., бизнес зона П., ул. С. № *, сграда № **, стопанисвана и експлоатирана от жалбоподателя се установило от служителите на ДИТ Т., че К. Н. Н. осъществява трудова дейност и предоставя работната си сила в полза на жалбоподателя, без възникналите по повод на това отношения да са уредени като трудови в сключен между страните писмен трудов договор. Представен е сключен между работника и жалбоподателя граждански договор № 1/16.07.2012г.

На 22.08.2012г., между страните е сключен трудов договор, по силата на който работника постъпва на работа на 23.08.2012г.

Актосъставителя квалифицирал това нарушение по чл. 1, ал.2 КТ.

Акта бил съставен в присъствието на управителя на ЕТ Д. Г. Последният подал писмени възражения. В тях посочил, че на 10.08.2012г. била направена поръчка за изработка на 50 бр. пчелни кошера, поради и което е извикала на работа К. Н.. От счетоводна къща й казали, че няма проблем отношенията с Н. да бъдат уредени с граждански договор, тъй като поръчката е временна. Към възражението са приложени и копия на сключения на 22.08.2012г. трудов договор с Н. и справка от НАП.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в АУАН правни норми, като наложил процесната санкция.

По доказателствата:

В подкрепа на издаденото НП са представени АУАН, Декларация от работещото лице, Граждански договор. В този смисъл са и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

Съгласно чл. 416, ал.1 КТ: “Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.”

По делото не се събраха доказателства оборващи горепосочената законова презумпция.

Няма спор по делото, че към момента на проверката между жалбоподателя и въпросното лице работещо при него е бил сключен граждански договор. Спорът по делото е дали отношенията възникнали относно процесния договор са по същество трудови и респективно страните е следвало да ги уредят с трудов договор.

От ПРАВНА страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на НП.

Безспорно и доказано е обстоятелството, че лицето Н. е престирал на жалбоподателя своята работна сила. Този извод не се оборва от представеният граждански договор. Напротив, анализът на събраните доказателства, води съда до извода, че по своя характер и белези тези договорни отношения съставляват трудови - с тях е уговорена престацията на работна сила, (а не обществен продукт) срещу възнаграждение, налице е и определено работно време и място поради което са налице ония белези, които характеризират правоотношенията като трудови, а не като облигационни.

Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето Н. не са уредени в трудов договор, а в граждански договор.

При съставянето на акта и издаването на НП са спазени процедурните правила визирани в ЗАНН–същите са издадени от компетентни органи и по предвидения от закона ред.

По възражението, че след като не е издадено постановление по чл. 405а КТ, то и правоотношението не може да се приеме за трудово, а жалбоподателя няма качество на работодател.

Съдът намира, че липсата на постановление по чл. 405а КТ, по никакъв начин не се отразява на съставомерността на деянието, нито лишава жалбоподателя от качеството му на работодател.

За пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че правилно АНО е преценил, че деянието не е маловажен случай по см. на чл. 415в КТ. На първо место - няма как да се приеме, че липсата на трудов договор за периода от 16.07.2012г. /началото на гр. договор/ до 23.08.2012г. /започването на работа на Н. по трудовия договор/ не са произтекли вредни последици за работника. Това е така защото за период от повече от месец работника е бил лишен от трудови и осигурителни права, това време няма да му бъде признато за трудов стаж и т.н. На следващо место - въпреки че нарушението е установено в момента на проверката - 15.08.2012г., то едва на 22.08.2012г., е сключен трудовия договор. Ето защо, не може да се приеме, че жалбоподателят е отстранил процесното нарушение “веднага след установяването му”.

По размера на санкцията.

За процесното нарушение е предвидена имуществена санкция от 1 500 лв до 15 000 лв.

С оглед последващото сключване на трудов договор, съдът приема че правилно АНО е преценил, че размера на санкцията следва да бъда около минимума. С оглед наличието и на др. нарушения на КТ за които видно от спрвака от ДИТ Т. /л.32/ жалбоподателят е наказван с вляязло в сила НП, съдът намира, че санкцията не следва да бъде в абсолютния законов минимум, а правилно е била индивидуализирана от АНО. АНО следва да има предвид, че носи доказателствената тежест и за определяне размера на санкцията, поради което към преписките следва да прилага служебно справки за влезли в сила НП срещу жалбоподателите, а не само да разчита съдът да ги изисква, въз основа на служебното начало по чл. 13, 14, 18 и чл. 107, ал.2 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН.

По изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2502165/17.09.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -гр. Т..

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: