№ 685 07.12.2012
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
седми ноември две хиляди и дванадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 812 по описа за 2012 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.А.М. против наказателно постановление № 37- 0000284/17.08.2012
г. на гл. инспектор в ОО
“КД – ДАИ” гр. Р., с което за нарушение на чл.15 пар.2 изр. 1 предл.2 от
Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на
основание чл. 93в ал.17 т.2 от Закон за автомобилните превози му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. и за нарушение на чл.
37а т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда
за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози
на пътници с автобуси на Министъра на транспорта и съобщенията, на основание
чл. 94 ал.1 от ЗАПревози му е наложено административнонаказание “глоба” в
размер на 700 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2012 г. служители на “КД – ДАИ” гр. Р., в гр. К., на изхода за гр. Р.,
извършили проверка на управляван от жалбоподателя автобус “Б.” с рег. № ** ****
**. Проверяващите установили, че с автобуса се осъществява обществен превоз на
пътници по маршрутно разписание, с
издаден пътен лист № ******, по маршрут Д. – Р. – С., като превозното
средство било оборудвано с дигитален тахограф “Siemens AG 1381.2070” със
сериен № *******- При проверка на изискуемите документи по Регламент 3821/85 г.,
проверяващите установили, че водачът не използва картата си на водач, при
управление на пътното превозно средство, като не я е поставил в тахографа.
Притежаваната от него карта № 000000005684500, валидна до 18.09.2016 г. се
намирала лично в него. Установено било и че петима от пътниците в автобуса не
притежават билети, като контролните органи приели, че последното се дължи на
обстоятелството, че водачът не им е издал документи за платена превозна цена,
при положение че те не са били предварително снабдени с билети. Ето защо,
актосъставителят – св. М., счел че по описания начин водачът е
извършил две нарушения – такова на чл.15 пар.2 изр. 1 предл.2
от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози и такова на чл. 37а т.7 от Наредба № 2 от
15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми
и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси на
Министъра на транспорта и съобщенията, за което и
съставила АУАН с бл. № 150879. Актът бил предявен и
подписан от жалбоподателя с възражение, че билети са били издавани в момента на
проверката от негов колега. По – късно, на 17.08.2012 г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление № 37 – 0000284/17.08.2012 г.,
с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
за това, че на посочената дата на е използвал картата си на водач – нарушение
квалифицирано, като такова по чл.15 пар.2 изр. 1 предл.2 от Регламент 3821/85
г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози ,
за което на осн. чл. 93в ал.17 т.2 от Закон за автомобилните превози му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. и че не е
издал документи за платена превозна цена на 5 пътници, които не са били
предварително снабдени с билети – нарушение квалифицирано по чл. 37а т.7 от
Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на
Министъра на транспорта и съобщенията, и са нкционирано на основание чл. 94
ал.1 от ЗАПревози с административно наказание “глоба” в размер на 700 лв..
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя
е частично основателна по следните съображения:
По
отношение на първото нарушение. Според описанието на същото в текста на
атакуваното НП, същото се изразява в това, че жалбоподателят не е използвал
притежаваната от него карта на водач, тъй като тя се е намирала в него, вместо
да е била поставена в дигиталния апарат, с който е бил оборудван управлявания
от него автобус. Посоченото правилно е квалифицирано от
административнонаказващият орган, като нарушение на изискванията на чл.15
пар.2 изр. 1 предл.2 от Регламент 3821/85 г., според който Водачите използват тахографски листове, или карта на водача всеки ден, през
който управляват превозното средство, започвайки от момента на приемането
му. Посоченото нарушение обаче, неправилно е санкционирано по
реда на чл. 93в, ал.17 т.2 от ЗАПревози, предвиждащ размера на
следващото се административно наказание глоба от 1500 лв.,
за водач, който при проверка от
контролните органи не представи картата на водача (ако притежава такава), както
и записите от нея. Последно посочената разпоредба предпоставя осъществено
нарушение по чл. Чл.15 т.7 б. а, ii ,
или б. “б” , I,
които задължават водачите при управление на превозни средства снабдени със съответно
записващо оборудване при всяко поискване от контролните органи да представят
карта на водача. В случая, в атакуваното НП,
изрично е посочено, че жалбоподателят е притежавал карта на водач
индивидуализирана със съответния номер, която е представил на проверяващите.
Нарушението се изразява в това, че същата не е била поставена в тахографа,
съобразно понсочените за виновно нарушени норми на ЗАП и Регламента. Така
описаното нарушение, обаче подлежи на санкциониране по реда на чл. 93в ал.1 т.2
от ЗАПревози, в който е предвиден и размер на следващото се административно
наказание за водач, който управлява моторно превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно
правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕИО) №
3821/85 или в AETR. Ето защо, като е квалифицирал осъщественото нарушение като такова по чл. чл.15
пар.2 изр. 1 предл.2 от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от
ЗАПревози и го е санкционирал за друго нарушение,
административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно от формална
страна наказателно постановление, което следва да бъде отменено на посоченото
основание в тази му част.
Що се отнася до второто от двете
нарушения – това по чл. 37а т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на Министъра на
транспорта и съобщенията, съдът счита в тази му част, постановлението за
законосъобразно, като издадено от компетентния за това орган и по реда и в
изискуемата от закона форма. От представените по делото доказателства /заповед
№ РД – 08-452/26.09.2011 г./ е видно, че административнонаказващият орган,
притежава материална компетентност за налагане на административни наказания при
установени нарушения на ЗАПревози иподзаконовите нормативни актове издадени въз
основа на него. Изтъкнатите от жалбоподателя аргументи касаещи
незаконосъобразност на производството по установяване на административно
нарушение и такава на съставения АУАН,
съдът счита за неоснователни. Актът отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а и самите сочени от жолбоподателя в тази
насока обстоятелства, не представляват такъв порок в производството по
установяване на административното нарушение, който да е довел до неговата
незаконосъобразност и да представлява самостоятелно основание за отмяна и на
атакуваното НП. Това би било така, ако са нарушени разпоредби пряко свързани с
гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя на този етап от
производството. В случая обаче, липсват такива
твърдения, а и не се установяват от съдържанието на съставения АУАН. По отношение
на това осъществено ли е от жалбоподателя второто от административните
нарушения и извършено ли е то от него виновно, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 37а т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване
на обществени превози на пътници с автобуси на Министъра на транспорта
и съобщенията, задължава водачите на автомобили за обществен превоз на пътници да
издават документ за платена превозна цена, в случаите в които пътниците не са
предварително снабдени с такива документи. В случая, видно и от вписаното от
самия жалбоподател възражение в акта и
от установеното от показанията на актосъставителя, обстоятелството, че петима
от пътниците не са били снабдени с билети не е било спорно към момента на
проверката. То е било известно и на самия жалбоподател. При това положение и
доколкото именно в негово задължение е било да издаде такива документи на
пътниците, които не са били предварително снабдени с документи за платена
превозна цена, то и санкционираното нарушение се явява установено по безспорен
начин. Обстоятелството, дали самите пътници са били санкционирани за
осъщественото от тях нарушение е ирелевантно при преценка съставомерността на
настоящото деяние.
.
Не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Напротив, съдът счита, че
самото обстоятелство, че жалбоподателят е управлявал превозното средство в
период, в който е бил във временна неработоспособност, само по себе си изключва
извода за маловажност на нарушението. В периода на проверката същия очевидно
е представлявал опасност не само за себе
си, но и за останалите участници в движението, поради здравословното си
състояние. Действително периода, за който от жалбоподателя не са представени
записи е едва 12 часов, но ако се приеме /каквато е презумпцията на посочените
по - горе разпоредби/, че той е
управлявал превозно средство, то последното
също налага извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По
изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление наказателно постановление № 37- 0000244/16.07.2012 г. на гл. инспектор в ОО “КД –
ДАИ” гр. Р., с
което за нарушение на чл.15 пар.7 б.а т. i от
Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на
основание чл. 93в ал.17 т.1 от Закон за автомобилните превози на Д. С. Д., ЕГН **********,***,
ж.к. “Д.”
№ **,
вх.*,
ет.*,
ап.** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: