Р Е Ш Е Н И Е

№ 692 07.12.2012 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

на девети ноември 2012 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

Секретар Г.А.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 818 по описа за 2012 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “С.” ЕАД против наказателно постановление № 25-2502201 от 17.09.2012 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Т., с което за нарушение на чл. 3 т.1, т.2 и т.7 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, във вр. с чл. 16 ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд на основание чл.413 ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лв.

В жалбата се сочи, че като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна – Дирекция “Инспекция по труда”, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

За периода от 06.08.2012 г. до 28.08.2012 г. , по повод възникнал инцидент в газозарядна станция, находяща се в гр. Разград, Източна промишлена зона, собственост на жалбоподателя, служители на “Дирекция по труда” гр. Т., извършили проверка по работни места и на документацията на “С.” ЕАД, касаеща спазване нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите в предприятието. При проверката пред контролните органи от работодателя не била представена оценка на риска за нововъведено работно оборудване – автоцистерна за превоз на пропан – бутан, при експлоатацията на която възникнал инцидента, дал повод за самата проверка. Ето защо като приел, че работодателят не е оценил риска при използване на автоцистерната, в това число риска при извършване на дейност разтоварване на втечнени въглеводородни газове с посочената автоцистерна и необходимостта от допълнителни елементи за безопасно присъединяване към стационарната инсталация на газстанцията, актосъставителят – св. М. М., издала АУАН с бл. № 25 – 2502201/28.08.2011 г. До посоченият извод, проверяващите достигнали при преценка съдържанието и на предоставената им от жалбоподателя оценка на риска от 2011 г. / л. 12 – 23/. В хода на съдебното производство се изяснява, че същата е била изготвена преди въвеждането в експлоатация от жалбоподателя на закупената от него през 2012 г. автоцистерна. В предходия период, обхванат от ъценката на риска, работодателят не притежавал такова оборудване и зареждането с горива на самата станция било извършвано с автовози на доставчиците. Въз основа на АУАН, по – късно, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което като описание на осъщественото от жалбоподателя нарушение е отбелязано, че “при проверка извършена през периода 06.08.2012 г. до 28.08.2012 г. е установено, че работодателят не е оценил риска при използване на нововъведено работно оборудване – автоцистерна за превоз на пропан – бутан, в това число риска при извършване на дейност разтоварване на втечнени въглеводородни газове с посочената автоцистерна и необходимостта от допълнителни елементи за безопасно присъединяване към стационарната инсталация на газстанцията”. Посочено е, че с така описаното деяние, от жалбоподателя са нарушени разпоредбите на във вр. с чл. 3 т.1, т.2 и т.7 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, вр. с чл. 16 ал.1 т.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на основание чл.413 ал.2 от КТ.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице имащо право на жалба против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН и в сроковете предвидени в закона.

Разгледана по същество се явява основателна, по различни от изложените в нея съображения:

Разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН поставя изискване НП да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В конкретният случай, според направеното в наказателното постановление описание на нарушението осъществено от жалбоподателя, същото се състои в това, че последня, в качеството си на работодател не е извършил оценка на риска при използване на нововъведено работно оборудване – автоцистерна за превоз на пропан – бутан. Посочените за виновно нарушени разпоредби на чл. 3 т.1, т.2 и т.7 от Наредба № 5, поставят изискване към работодателите , да извършат оценяване на риска обхващащо работните процеси, работното оборудване и други странични фактори, които могат да породят риск, докато чл. 16 ал.1 от ЗЗБУТ поставя различни видове изисквания към тях при осъществяване на дейността за здравословни и безопасни условия на труд, индивидуализирани в отделни хипотези в т.1 до 8 на посочената законова разпоредба. В случая, видно от доказателствата по делото, работодателят е имал изготвена през 2011 г. оценка на риска. При така извършената фактическа индивидуализация на деянието в атакуваното наказателно остановление, не става ясно дали посоченото, като нововъведено работно оборудване е било налично към момента на изготвяне на тази оценка, или въвеждането му в експлоатация е започнало след изготвянето й. Не е видно от направеното описание на санкционираното нарушение, защо административнонаказващият орган е счел, че ползването на автоцистерна за превоз на пропан – бутан не е включено към оценения от работодателя технологичен етап – “Зареждане на горива от автовози” – дейност описана в работната карта за анализ на технологичните рискове. При положение пък, че преценката за съставомерност е направена въз основа на обстоятелството, че автовозът е въведен в експлоатация след изготвяне на оценката на риска / нещо което бе изяснено едва в хода на съдебното производство/ и поради определени негови специфики, не е бил обхванат от тази извършена през 2011 г., то за жалбоподателя би възникнало задължение за преразглеждане на изготвената вече оценка, неизпълнението на което би било съставомерно по чл. 11 от Наредбата. Този текст обаче, който поставя изискване за преразглеждане на оценката на риска, когато настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска - въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др., не е посочен за виновно нарушен от жалбоподателя. Извън изложеното остава обстоятелството, че в атакуваното постановление не е отбелязана датата на осъществяване на санкционираното административно нарушение. Независимо от това дали последната е неотносима при дължимата от съда служебно преценка на сроковето по чл.34 от ЗАНН/ ако се касае до нарушение осъществено чрез бездействие установено и към момента на проверката/, то липсата й води до липса на изискуемата от закона фактическа индивидуализация и до невъзможност да се извърши преценка на тежестта на санкционираното административно нарушение. По тези съображения, съдът намира че с направеното описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и при липсата на посочване датата на неговото осъществяване /непосочване на периода, момента на въвеждане в експлоатация на работното оборудване, относим към момента на изготвянето на оценката/ , административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно от формална страна наказателно постановление, ограничаващо правото на защита на субекта на админинстративна отговорност, поради невъзможност да разбере какво му се вменява в отговорност и правещо невъзможно и дължимата от съда преценка за съставомерността на деянието по текста посочен за нарушен.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-2502201 от 17.09.2012 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Т., с което за нарушение на чл. 3 т.1, т.2 и т.7 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, във вр. с чл. 16 ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.413 ал.2 от КТ на “С.” ЕАД, ЕИК 116043189 е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от осъобщаването му на страните пред РАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: