РЕШЕНИЕ

№725 13.12.2012г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на двадесет и седми ноември две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар: П.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията анд №823 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от «С.» ЕАД гр.Р., срещу Наказателно постановление №25-2502204/17.09.2012г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Т., с което на жалбоподателя в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение на чл.16 ал.1 т.7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. В жалбата се изтъкват основания за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде отменено.

В съдебното заседание на РРС за жалбоподателят и процесуалният му представител поддържат жалбата. Намира, че не е осъществен състава на административното нарушение, а и отговорността не е на работодателя, а на конкретните лица.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

За РРП не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е не основателна.

С Наказателно постановление на жалбоподателя в качеството му на работодател е наложено административното наказание. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №25-2502204 от 28.08.2012г., съставен от гл. инспектор при Д «ИТ» - Т. в резултат от извършена проверка, като в акта и НП от фактическа страна е отразено следното: «При проверка извършена в периода от 06-ти до 28.08.2012г. по повод възникнал на 06.08.2012г. пожар по време на работа в обект газозарядна станция, в гр.Р., собственост на «С.» ЕАД, въз основа на дадени обяснения и декларираните от Х. К. – оператор газстанция обстоятелства, се установи, че работодателят в деня на пожара – 06.08.2012г. е допуснал до работа работещите на обекта лица, без същите да са облечени с предоставените им специални облекла /антистатични гащеризони 100% памук дълги крачоли/ което е допринесло за тежките обгаряния по телата на Р. П. С. и К.И.А. получени вследствие на пожара. На 06.08.2012г. посочените работници са били облечени с лични облекла.

Като свидетел по делото е разпитан служителят при Д «ИТ»-Т. М. М. - актосъставител, която установява, че при извършена проверка по повод станала тежка трудова злополука в газстанция за пълнене на битови бутилки в гр.Р., експлоатирана от “С.” гр.Р., установила, че работниците в обекта не са били облечени с предварително раздаденото им работно облекло. Разговаряла с Х.К, който бил на смяна и облечен с ¾ панталони и тениска. Заявил, че и другите са били облечени със собствени дрехи. За неосъществен контрол от страна на работодателя съставила и нему процесния акт.

Св.К.А. – служител в предприятието, установява, че процесния ден бил на работа, като около 17,20 часа станала злополуката. По това време той се бил преоблякъл, като обул 7/8 дънки. До 16 часа бил с работното облекло, но било горещо и се преоблякъл.

Съдът намира изложената фактическа обстановка за установена предвид посочените събраните писмени и гласни доказателства.

Изложените фактически обстоятелства, обуславят от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по предвидения в закона ред и форма. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита.

Съгласно разпоредбата на чл.16 а.1 т.7 от ЗЗБУТ: При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да не допуска до места, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живот, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. От установените обстоятелства, по които не се спори, става ясно, че процесния ден св.А. както и други лица, са били в района на газстанцията, като работещите там не са били облечени подходящо – със съответните за работата работни облекла осигурени им от работодателя.

Неоснователни са доводите на представителя на жалбоподателя, че последният е осигурил работно облекло на работещите. Разпоредбата на чл.16 ал.1 т.7 от ЗЗБУТ, вменява задължения на работодателя, не за осигуряване на работно облекло, а за не допускане до опасни за здравето и живота места на лица, които не са подходящо облечени. В случая гастанцията е място, където съществува опасност за здравето и живота на хората, съгласно разпоредби от НУБЕТНГСИВВГ, като това задължение се отнася не само до работещите, а до всички лица, за разлика от чл.246 ал.1 от Наредба №7 МИЗБУТРМИРО. В случая се касае за неосъществен контрол от страна на работодателя, част от създаване на организация за здравословни и безопасни условия на труд. Раздаването на необходимите облекла на работещите, не освобождава работодателя от задължението да осъществява необходимия контрол относно използването на подходящи облекла, като той разполага с необходимите процесуални възможности за санкциониране на виновните лица. В случая жалбоподателя е работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ. Отговорността на същия е правилно ангажирана на основание чл.413 ал.2 от КТ и в случая е обективна и безвиновна. Тази разпоредба определя работодателят като отговорно лице за всяко неизпълнение на задълженията за осигурване на здравословни и безопасни условия на труд. В случая е идентичен и адресатът на задължението и субектът на нарушението по чл.16 ал.1 т.7 от ЗЗБУТ. Наложената санкция е към минималния предвиден в закона размер и е съобразена обществената опасност на деянието, като в случая са тежко пострадали две лица, които са били неподходящо облечени.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-2502204/17.09.2012г. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Т., с което на «С.» ЕАД гр.Р., в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на осн. чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение на чл.16 ал.1 т.7 от ЗЗБУТ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Разградски административен съд.

Районен съдия: