Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   740                                                28.12.2012 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на тридесети ноември                                                       две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                               № 826                                              по описа за  2012 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Постъпила е жалба от Д.М.М., ЕГН **********,*** против наказателно постановление № 495/11.09.2012 г.  на  директора на ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.8 ал.3 от Закон за закрила на детето, на основание чл.45 ал.3 от ЗЗДетето му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като алтернативно  прави искане за намаляване размера на наложените му наказания .

            Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На 23.08.2012 г. в гр. Разград, служители на ОД на МВР Разград, около 00,30 ч., в гр. Разград, в близост до кръстовището на бул. “Странджа” и бул. “Априлско въстание”, спрели за проверка две лица. При снемане на самоличността им, полицейските служители установили, че и двамата са непълнолетни, като единия от тях е Р. Д. М., ЕГН ********** – син на жалбоподателя Д. М. М., ЕГН **********. При последвалата в сградата на РУП Разград проверка, били снети и обясненията на детето, жалбоподателя, както и на пълнолетния му син – св. М. М..  При така установените обстоятелства, като приел че жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 8 ал.3 от ЗЗДетето – за това че не е придружил детето на обществено мясот след 22,00 ч, актосъставителят Л. Г., съставил АУАН с бл. № 461098/23.08.2012 г., който бил подписан от Д. М. с възражение, че е възложил на брата на детето да го прибере в дома им /обстоятелство сочено от жалбоподателя, от детето и от св. М. и в дадените от тях обясненията/. Последното, съдът намира за установено от събраните в хода на производството свидетелски показания – тези на св. М. М., от които се установява, че жалбоподателят му е възложил да прибере брат си от рожденния ден, празнуван в дома на негов съученик. От сочените гласни доказателства се установява още, че свидетеля действително се е отправил към мястото на срещата, но е закъснял и при пристигането му, е видял полицейските служители, които вече са извършвали проверката. 

       Въз основа на така съставения акт, по – късно било издадено и атакуваното НП, с което за това че на 23.08.2012 г., жалбоподателят в качеството му на родител на непълнолетния Р. Д. М., ЕГН **********, не го е придружил на обществено место след 22,00 ч., като последния е “установен” на 23.08.12 г. около 00,30 ч. в гр. Разград, в близост до кръстовището на бул. “Странджа” и бул. “Априлско въстание” при полицейска проверка, с което е осъществил нарушение на чл. 8 ал.3 от ЗЗДетето и е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

           В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан свидетеля по акта, който с показанията си установява идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е  основателна, по следните съображения:

        Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.3 от ЗЗДетето, родителите..., които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14 год. възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14 год. възраст, като разпоредбата на ал.4 на чл.8, сочи че в случаите когато родителите не могат да придружат детето, те са длъжни да осигурят за такъв пълнолетно дееспособно лице след посочените часове. В случая безспорно установено е обсотятелството, че непълнолетния Р. Д. М., ЕГН ********** е бил на обществено място, по смисъла на даденото легално определение на термина в пар.1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места,  след 22,00 ч. По този начин формално нарушена от  жалбоподателя в качеството му на родител на детето се явява и разпоредбата, посочена за виновно нарушена от него в съдържанието на НП – чл. 8 ал.3 от ЗЗДетето. Същевременно, административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, без да извърши дължимата от него преценнка за наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, в нарушение на изискванията на чл. 53 от Закона. Не е съобразено обсотятелството, че жалбоподателят е бил осигурил пълнолетен дееспособен придружител на детето – неговия брат/ св. Р./, който да го прибере от рожденния ден.  Не се сочи и не бе установено в производството, непълнолетния да е пребивавал на друго обществено място /например питейно заведение/, преди проверката по повод, която е издадено НП. Не е преценено обстоятелството, че посочената проверка не е била по повод осъществявани от непълнолетния противообществени прояви, или  при нея да е установено извършването на действия забранени от закона от непълнолетния /употреба на алкохол, на цигари/. Извън преценката за обществена опасност на санкционираното деянието е останало е останало и друго конкретно обстоятелство при което нарушението е извършено – това, че детето е било на път към дома си, а не на друго обществено место, което би представлявало значителна опасност за неговото физическо или нравствено развитие, към обезпечаването на които ценности са насочени и разпоредбите на ЗЗДетето и в частност посочената за  виновно нарушена разпоредба на чл. 8 ал.3. Изложеното по – горе, дава основание съдът да приеме, че осъщественото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което налага и извода за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради което същото следва да бъде отменено изцяло на посоченото основание.

           Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

             ОТМЕНЯ наказателно постановление № 495/11.09.2012 г.  на  директора на ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.8 ал.3 от Закон за закрила на детето, на основание чл.45 ал.3 от ЗЗДетето на Д.М.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

 

       

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: