Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 693                                         07.12.2012 година                                  град Разград

 

                                 

 

                                      В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                  ................. състав

на девети ноември                                                                    2012 година              

В публичното заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

                                          

секретар Г.А.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело                                           № 840                                  по описа за 2012 година

 

 

              Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Г.Л.Б. против наказателно постановление № 17-049Б/24.09.2012 г. на  началник сектор в териториален сектор “Рибарство и контрол” РЦ “Рибарство и контрол – Северозточна България”, ГД “Рибарство и контрол” в ИАРА, с което за нарушение на чл.17 ал.1  от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 56 ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв.

    Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно  наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки авторството на осъщественото нарушение.

            Административнонаказващият орган изразява становище, че жалбата  е  неоснователна, а наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.08.2012 г., около 23,00 ч.  контролните органи по ЗРА, в изпълнение на своите правомощия по закона, осъществили проверка в землището на с. К.. Установили, че във водите на находящия се там язовир “Б. Л.”, жалбоподателят заедно с още три лица извършва улов на езерен рак, с робиловен уред – влачка, като заграждали определена акватория с уреда и го издърпвали към брега. Преди проверяващите да установят самоличността на лицата, същите изоставили улова и избягали. Контролните органи замерили уловеното до момента количество раци, които се намирали в чувал, като ги претеглили и установили теглото им – 15  кг. Раците били върнати във водата.  Приели, че по този начин Б. / когото разпознали/, осъществява стопански риболов в нарушение на разпоредбата на чл. 17 ал.1, като извършва такъв при забрана посочена в този текст от закона без разрешително и в акватериторията на обекти извън посочените в чл. 17 ал.1 и съставили АУАН с бл. № 0014410 на 05.09.09 г., който бил предявен и подписан от жалбоподателя с възражение, че не е осъществил нарушението, тъй като не е ловил раци на посочената дата. Въз основа на акта, на 24.09.2012 г., било издадено и атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 17 ал.1 от ЗРА – за това, че 28.08.09 г., жалбоподателят е извършвал стопански улов на езерен рак, с риболовен уред – влачка,  в нарушение на забраната за извършване на стопански риболов без разрешително и в акватериторията на обектите извън посочените в чл. 17 ал.1 от ЗРА, била ангажирана административнонаказателната отговорност на Б. на осн. чл. 56 ал.1 от ЗРА с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

Безспорно установено е и, че жалбоподателят не притежава  разрешително за стопански риболов.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

        Като подадена в срок, против акт подлежащ на съдебен контрол от лице имащо право на жалба, жалбата се явява допустима.

        Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

        В разпоредбата на пар.1 т.28 от ДР на ЗРА е дадена легална дефиниция на понятието стопански риболов по смисъла на т. 26 – «Дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 2 количества». В настоящия случай, нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателното постановление обаче, са посочени обстоятелствата мотивирали актосъставителя, а по – късно и административнонаказващият орган да приеме, че осъществявания от жалбоподателя риболов е стопански такъв. За да е осъществена разпоредбата на чл. 56 ал.1 от ЗРА, на основание на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя обаче, от обективна страна следва осъществавания риболов да е именно стопански, а не любителски. Действително това обстоятелство декларативно е залегнало в съдържанието на атакуваното НП, без обаче да е посочено коя от хипотезите на чл. 26  е налице – дали се извършва улов на риба в определени за това обекти с разрешени уреди и средства със специална цел - стопанска дейност и реализиране на доходи, или риболова се извършва с уреди различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 2 количества. Дори да се приеме, че описанието на нарушението отговаря на изискванията на чл. 57 ал.1 т.4 от ЗАНН, тъй като не е посочено улова да се извършва със специална цел, то отново не става ясно защо проверяващите са приели, че е налице вариант от втората от хипотезите на пар. 1 т.28 от ДР на ЗРА. В АУАН, а по – късно и в НП, никъде не е отбелязан броя на уловените раци, а единствено тяхното тегло – 15,00 кг. За квалифициране на улова, като стопански по втората от хипотезите обаче на т.28 от пар.1, законът препраща изрично към разпоредбата на чл. 24 ал.2, която обаче не определя допустимото количество улов. В този смисъл е разпоредбата на чл. 24 ал.3, който си служи с понятието брой, а не  килограм. Не е посочено и риболова да е извършван с уреди различни от тези по чл. 24 ал.1 ЗРА, което обстоятелство да е послужило за основание на административнонаказващия орган да се приеме, че се осъществява стопански такъв. Ето защо и като не е посочил всички признаците на нарушението от обективна страна, административоннаказващият орган не е изпълнил вменените му от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН задължения да извърши такова описание на нарушението по начин позволяващ на субекта на същото да знае какво конкретно му е вменено в отговорност, а оттам и да реализира адекватно  правото си на защита.

  Дори и да се приеме, че НП отговаря на изискванията на закона и е законосъобразно от формална страна, то по същество недоказано остава санкционираното нарушение. Това е така, тъй като  чл. 56 ал.1 от ЗРА гласи-  Който извършва стопански риболов без разрешително, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв. Разпоредбата на чл. 17 от ЗРА пък пряко обвързва извършвания стопанския риболов с издавание на разрешителни за извършване на такъв, за кораби или специализирани уреди. Разпоредбата на чл. 56 от Закона, не препраща към чл. 24 ал.3 от Закона, който определя максимално допустимото количество на улов при любителски риболов и неизпълнението, на която би могло да представлява нарушение различно от санкционираното. Тълкуване различно от посоченото,  би довело до извод за еднаква степен на обществена опасност на извършване на стопански риболов с кораби и специални уреди без разрешителни и любителски риболов, при който с разрешен за такъв риболовен уред са уловени количества над разрешените. Не такава обаче, съдът счита, че е била волята на законодателя. 

 Последно изложеното обаче, касае съставомерността на деянието,  а  както бе посочено по – горе, съдът намира, че атакуваното НП не отговаря на формалните изисквания на закона, досежно съдържание, поради което и същото следва да бъде отменено именно на това основание, без да се дължи произнасяне по същество.    

 

            Воден от изложеното до тук и на осн чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                         

 

Р     Е     Ш     И :

       ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-049Б/24.09.2012 г. на  началник сектор в териториален сектор “Рибарство и контрол” РЦ “Рибарство и контрол – Северозточна България”, ГД “Рибарство и контрол” в ИАРА, с което за нарушение на чл.17 ал.1  от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 56 ал.1 от ЗРА на Г.Л.Б., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: