Р Е Ш Е Н И Е № 688
гр. Разград, 04.12.2012г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
районен съд, наказателен състав,
в публичното заседание на 08.11.2012г., в състав:
Председател: Атанас
Христов
при секретаря Г.М., като разгледа
докладваното от председателя
АНД № 887 по описа за 2012 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.К.П., ЕГН **********, е подал жалба
против електронен фиш
серия К, № 0284762, издаден от ОД на МВР-Разград, с който на основание чл. 189, ал.4 във
вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв.
Жалбоподателят излага съображения, че фиша е незаконосъобразен
и иска отмяната му. Сочи,
че той не е извършил нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата си. Излага подробни мотиви.
АНО при редовност в призоваването не изпраща представител.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и
след анализ на събраните
по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в
срока по чл.59,ал.2 от
ЗАНН.
На 04.07.2012г., в 12.28 часа, МПС "Мазда 6" с рег. № *****,
собственост на жалбоподателя, се движел извън населено място, по път І-2, до с.
Езерче, км 54+200 посока гр. Разград, със скорост
Тази фактическа обстановка се доказва по категоричен
начин от събраните по делото доказателства - разпечатка по чл. 189, ал.5 ЗДвП,
протокол за проверка на TFR1- М, справка за собственост на автомобил.
Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:
Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано.
Това предпоставя
потвърждаване на електронния фиш. Следва да се отбележи, че в хода на досъдебното производство по делото не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Нарушението е установено с предвидените в
закона способи. Електронния фиш отговаря на абсолютно всички изисквания, досежно съдържанието и формата му, дадени в чл.189, ал.4 от
ЗДвП. Времето и мястото на извършване
на нарушението са правилно и крайно точно и прецизно индивидуализирани и дават възможност за
пълна защита срещу обвинението.
Спазени са и всички правила на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и измерващото средство е напълно годно да бъде използвано по неговото предназначение.
Жалбоподателят
нито в административната, нито в съдебната фаза на производството не сочи
доказателства, които да оборят установеното чрез автоматизирано техническо
средство нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от него. В
ЗДвП, чрез разпоредбата на чл.189, ал.5 законодателят е предвидил възможност в
14-дневен срок за собственика на МПС, на който е изпратен ЕФ, ако не той е
управлявал МПС да предостави в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението. Такива действия обаче не са предприети от жалбоподателя.
Той се е възползвал от правото си да оспори по съдебен ред ЕФ, но изложените
пред РРС твърдения и доводи не дават основания за отмяната му. РРС счита, че събраните в
административно-наказателното производство и в съдебното такова писмени и
веществени доказателства, сочат, че е било налице нарушение от водача на лекия
автомобил на правилата, въведени със ЗДвП,
и свързани с управление на МПС и движение с определена скорост по пътищата от
републиканската пътна мрежа. Безспорно е установено и доказано, че жалбоподателя
е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което и правилно е наказан. В този смисъл е и Решение
№ 66 от 20 март 2012г. на Разградският административен съд, по к.н.а.х.д. N 35 по описа за 2012 година.
Неправилен и несъответен на приложимата законова
норма е направеният от жалбоподателя извод, че разпоредбата на чл.189 ал.4 от
ЗДвП изисква нарушението да бъде установено с техническо средство, в отсъствие
на контролен орган. При внимателен прочит на
разпоредбата е видно, че смисълът й се изразява в следното: когато е налице нарушение - установено и
заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на
контролен орган и на нарушител. Самият
законодател е посочил, че нарушението следва да бъде установено с «техническо
средство», без да конкретизира дали същото следва да бъде стационарно или
мобилно. От съдържащото се в § 6, т.62 от ДР на ЗДвП определение за „електронен
фиш”, става ясно, че същият представлява „електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства”. Видно е, че и в самото
определение за електронен фиш не се съдържа изискване данните за нарушенията,
въз основа на които той се издава, да са получени само от стационарни
устройства /стационарни камери/. Настоящият съдебен състав не споделя довода на
жалбоподателя, че разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не допуска в случаите на
заснемане на нарушенията с техническо средство да присъства и контролен орган.
Този извод на жалбоподателя се дължи на неправилно тълкуване на правната норма.
Поставената запетая след израза «при нарушение, установено и заснето с
техническо средство,» разделя момента на
установяване на нарушението от момента на издаване на електронния фиш. От
внимателния прочит на законовия текст следва, че след като нарушението е
установено и заснето с техническо средство, «в отсъствие на контролен орган и
на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба...». Очевидно идеята на законодателя е била, след като
нарушението е заснето и установено с техническо средство, т.е. по безспорен и
изключващ субективния фактор начин, административно-наказателната отговорност
да се търси по облекчен ред, различен от установения в ЗАНН такъв, а именно -
електронният фиш да се издава в отсъствие на контролен орган и на нарушител, за
разлика от съставянето на АУАН, където задължително присъстват и контролният
орган, и нарушителят. Изводът, че отсъствието на контролен орган и на нарушител
се отнася само до издаването на електронния фиш, следва и от факта, че ако
нарушението все пак може да бъде заснето и установено в отсъствие на контролен
орган, то няма как същото да бъде установено в отсъствие на нарушителя, тъй
като нарушението се установява в момента на извършването му, в който момент
неговият автор няма как да не присъства.
В горния смисъл е и
съдебната практика /вж. Решение № 72 от 15.03.2012г. по КАНД № 72 по описа за 2012г. на
Административен съд – Шумен/.
По възражението, че в
електронния фиш е посочена скорост за движение на МПС от
В т.ІІІ 1.4.2 от Техническото
описание и инструкция за експлоатация на Мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M /които са служебно известни на съда/,
е посочено, че максимално допустими грешки при измерване на скорост са +/-
Недоказано е обстоятелството, че при действието на радара е
действала и полицейската радиостанция. Следва да си изтъкне, че дори и да е
действала радиостанция, то липсват каквито и да е доказателства, че радарът не
е бил на самостоятелно захранване (от
контакта за запалката), а е бил на общо захранване с радиостанцията. В този
смисъл е и Решение № 110 от 14.10.2009г. на Разградският административен
съд, по КНАХ дело № 103 по описа за 2009
година.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 0284762, издаден от ОД на МВР-Разград
на И.К.П., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – Разград в
14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: