МОТИВИ към присъда № 748/04.12.2012г. по НОХД № 314/12г. по описа на РС – Разград

Постъпил е обвинителен акт срещу А.В.А. ЕГН ********** за това, че на 17.11.2011 г. в гр. Разград, в съучастие с Т.Б.Д., Д.В.Д. и П.С.Р., като съизвършител, противозаконно е пречил на орган на властта – младши разследващ полицай Т.М.А.,*** да изпълни задълженията си - да извърши оглед на местопроизшествието, като деянието е обективирано с препречване на пътя, викане, недопускане до местопроизшествието – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, и за това, че на 17.11.2011 г. в гр. Разград да се е заканил на И.Т.С. *** с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Срещу Д.В.Д. ЕГН ********** за това, че на 17.11.2011 г. в гр. Разград, в съучастие с А.В.А., Т.Б.Д., и П.С.Р. като съизвършител, противозаконно е пречил на орган на властта – младши разследващ полицай Т.М.А.,*** да изпълни задълженията си - да извърши оглед на местопроизшествието, като деянието е обективирано с препречване на пътя, викане, недопускане до местопроизшествието – престъпление по чл. 270, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Срещу П.С.Р. ЕГН ********** за това, че на 17.11.2011 г. в гр. Разград, в съучастие с А.В.А.,Т.Б.Д. и Д.В.Д., като съизвършител, противозаконно е пречил на орган на властта – младши разследващ полицай Т.М.А.,*** да изпълни задълженията си - да извърши оглед на местопроизшествието, като деянието е обективирано с препречване на пътя, викане, недопускане до местопроизшествието – престъпление по чл. 270, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Срещу Т.Б.Д. ЕГН ********** за това, че на 17.11.2011 г. в гр. Разград, в съучастие с А.В.А., Д.В.Д. и П.С.Р. като съизвършител, противозаконно е пречил на орган на властта – младши разследващ полицай Т.М.А.,*** да изпълни задълженията си - да извърши оглед на местопроизшествието, като деянието е обективирано с препречване на пътя, викане, недопускане до местопроизшествието – престъпление по чл. 270, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Представителят на РП-Разград поддържа обвинението, счита същото за доказано по безспорен и категоричен начин и предлага съдът по отношение на подсъдимите Т.Д., П.Р. и Д. Д. да наложи наказание „ лишаване от свобода „ в размер на шест месеца, като отложи изтърпяване на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, а по отношение на подс. А.А. да наложи наказание „ лишаване от свобода „ в размер на осем месеца, за първото деяние и „лишаване от свобода” в размер на шест месеца, за второто деяние, като на основание чл.23, ал. 1 от НК, определи едно общо наказание в размер на осем месеца „ лишаване от свобода”, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да отложи за изпитателен срок от три години.

Съдът е допуснал и е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство, граждански иск, предявен от пострадалото лице – И.С.. Процесуалният представител на гражданския ищец, счита предявеният иск за основателен и доказан в претендираният размер и моли съда да се произнесе в този смисъл.

Защитата на подсъдимите, счита обвинението за недоказано по всички пунктове и моли съда да оправдае подсъдимите по повдигнатото обвинение. Счита гражданският иск за недоказан по основание и размер.

Подсъдимите не се признават за виновни, молят за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.В.А. е роден на *** ***., български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Д.В.Д. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият П.С.Р. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Т.Б.Д. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.

Св.Т.А. работи като мл.разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство" при ОДМВР-Разград, назначена със заповед № К-6387/03.08.2009г. На 17.11.2011г. тя била дежурна по предварително изготвен график за времето от 08ч. на 17.11 до 08ч. на 18.11.2011 г.

Около 19,45 ч. на 17.11.2011 г. тя получила обаждане от дежурния по РУП-Разград че има подадена жалба от И.С. във връзка с извършено престъпление - липсващи вещи от базата на ЕТ „Буран" в гаровата промишлена зона. Св.А. разпоредила да бъде изпратен служебен автомобил и да бъде сформирана дежурна група. След това свидетелката отишла в сградата на РУП-Разград където се намирал св.С. и св.М.Ю.. Последният бил пазач в базата на ЕТ „Буран". Свидетелят се оплакал, че предния ден бил ударен от две лица, като освен това му изхвърлили багажа навън. След това св.А. заедно с дежурна група - св.Г.Д. - мл.експерт при НТЛ-ОДМВР-Разград и водач на служебния автомобил и св.Й.Г. *** заедно със св.С. и св. М.Ю. отишли до базата находяща се в Гаровата промишлена зона. Порталната врата бил заключена с катинар, за който обаче С. и Ю. нямали ключ. В това време на мястото дошъл подс. Д.Д.. Той заявил, че има ключ и отключил катинара. След което се обадил по телефон на Й. П. и му казал за ставащото. П. се обадил на подс. А. и му казал да отиде в складовата база и да види какво става. Той се намирал в дискотека „Версус" и тръгвайки взел със себе си подс.Т.Д. и подс. П.Р. .

Междувременно с оглед изявленията на св.С., че е извършено
престъпление от общ характер - кражба, още повече, че на място било установено разбиване на врати на помещения, св.А. решила да извърши оглед на местопроизшествието съгласно чл.155 от НПК. Тя разпоредила на служителя от РУП - св. Г. да намери две поемни лица, в присъствието, на които да се извърши процесуално - следственото действие. Не след дълго той се завърнал заедно със свидетелите
Х.Х. и В.В.. Двамата работели в близки обекти като
охранители. След като отворили порталната врата дежурния екип влязъл
вътре. Св.Д. паркирал служебния автомобил с включени фарове за да
осветява склада, от където св.С. твърдял, че има липси.
Намерението на св. А. било да започне да извършва оглед на
местопроизшествие. Целта на огледа била да се открият и фиксират следи от престъплението и да се изяснят обстоятелства във връзка със заявеното от жалбоподателя. Св.А. влязла в склада заедно с двете поемни лица.

В това време на мястото пристигнал автомобил. От него слезли подсъдимите А.А., Т.Д. и П.Р.. Подс. А. започнал да крещи "Какво правите тук,какви сте вие, полиция молиция - вън". Останалите трима подсъдими стояли зад гърба му. Подс. А. заявил, че всички трябва да напуснат складовата зана, защото е частна собственост и нямат право да влизат вътре. Чула виковете на подс. А., св. А. прекъснала действията си и излязла от помещенията, в които била, за да разбере какво става навън. В това време свидетелите Х. и В., явно уплашени от виковете и поведението на подс. А., напуснали района и се върнали по работните си места, откъдето чували говора на висок тон от страна на подс. А..

Подс. А. приближил до св. А. и й заявил, че се намира в обект, частна собственост и поискал обяснения от нея какво прави тук. Свидетелката заявила, че изпълнява служебните си задължения и трябва да извърши оглед на местопроизшествие. Заявила, че собственика е подал жалба като е заявил, че има откраднати вещи и разбити врати в собствеността му. Подс. А. на висок тон към св. А. , настоял, че базата е собственост на Й. П. и нямат работа там. Поведението му било заплашително, същият се възползвал и от обстоятелството, че другите трима подсъдими се намирала зад гърба му, което придавало по – голяма тежест на думите му. По този начин с думите и поведението си подс. А., като се възползвал от присъствието на другите трима подсъдими, станал причина св. А. да не изпълни служебните си задължения ,в конкретния случай да започне извършването на оглед на местопроизшествието. Следствие неговото поведение и осигурените поемни лица били напуснали района.

В това време до св.А. се приближил св.С. и заявил ,че той е собственика на имота. Тогава подс. А. ядно се обърнал към него. Св. А. се опитала да застане между двамата, за да не ескалира ситуацията, но тя прераснала в свада между тях. Тогава св.А. звъннала на дежурния по РУП - Разгради поискала да изпратят полицейски патрул с цел успокояване на обстановката.

Междувременно докато протичала конфликтната ситуация на мястото с патрулен автомобил пристигнали св.Д.Б. и Кадрин Б.. Малко преди тяхното пристигане обстановката се успокоила, пристигнал бил и св. Т. Д., в качеството си на представител на синдика на фирчата на св. С.. В тяхно присъствие св. С. отправил реплика към подс. А., дали помни когато му е опирал пистолет в челото, на което подс. А. отговорил, че ако някога е бил опирал пистолет в челото на С. е щял да го гръмне. На подс. А., св. Б. съставил Протокол за предупреждание.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото – Протокол за предупреждение, Характеристични Справки на подсъдимите, Биографични справки на подсъдимите, Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите, Справки за съдимост на подсъдимите.

От показанията на свидетелите Т. А., И. С., М. Стойчева, М. Ю., Г. Д., Й. Г., Т. Д., Д. Б., К. Б., В. В. и Х. Х., от които по същество се установява, че св. А. в длъжностно качество, по законен повод – подаден сигнал за извършено престъпление, с цел да открие и фиксира следи от евентуално извършеното престъпление е предприела действия по сформиране на дежурна група и извършване на процесуално – следствено действие – оглед на местопроизшествие, което изпълнение на служебните й задължения е прекъснато, последствие и осуетено от поведението на подс. А.. Безспорно се установява от тези свидетелски показания, че единствено подс. А. със заплашителни думи и агресивно поведение е мотивирал св. А. да прекъсне извършването на огледа, опитвал се е да изгони полицейските служители от района на склада и по този начин е попречил на извършването на процесуално - следственото действие. От свидетелските показания на тези свидетели не се установи по безспорен и категоричен начин подс. Д. Д., подс. Т. Д. и подс. Пл. Р., да са осъществили каквито и да било действия, с които да попречат на св. А. да изпълни задълженията си по служба. В тази посока свидетелите дават общи показания, които не са достатъчни да обосноват извод за извършено от тях престъпление, още по – малко в съучастие с подс. А..

От показанията на свидетелите не се установява по категоричен начин подс. А. да е отправил към св. С. закана за убийство, която да би могла да възбуди у последния основателен страх от осъществяването й. За този си извод съдът се позовава на показанията на св. Т. Д., К. Б., които свидетелстват, че реплики са разменени между св. С. и подс. А. съобразно изложената фактическа обстановка. Св. Ст. години преди този инцидент се е преместил да живее в гр. Варна, а не следствие на инцидента. В тази връзка видно от показанията на св. А., при размяната на тези реплики същата е говорила по телефон и само откъслечно е чувала отделни фрази.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Обвинението по отношение на подсъдимите Д. Д., Т. Д. и Пл. Р. не доказано по несъмнен и категоричен начин. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които да установяват точни и конкретни действия извършени от всеки един от тях или казани от тях думи, поради което същите следва да бъдат оправдани по повдигнатото обвинение. Единствено доказано е обвинението по чл.270, ал.1 от НК по отношение на подс. А., който на на 17.11.2011 г. в гр. Разград, противозаконно е пречил на орган на властта – младши разследващ полицай Т.М.А.,*** да изпълни задълженията си - да извърши оглед на местопроизшествието, като деянието е обективирано с препречване на пътя, викане, недопускане до местопроизшествието

Налице е пряк умисъл, тъй като подсъдимият А. е знаел , че св. А. присъства на посоченото място в длъжностно качество по законен повод и въпреки това е противозаконно, не по силата на правна норма й е попречил да изпълни задължението си по служба. Самият той е бил полицейски служител и е запознат с нормативната уредба, уреждаща полицейските правомощия.

Съдът намира с оглед изложената фактическа обстановка, че обнинението срещу подс. А. по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, остава недоказано и по него подс. А. следва да бъде оправдан.

По гражднския иск : с оглед изложеното и на база доказателствата по делото, съдът намира предявеният граждански иск за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.

При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, единствено чистото съдебно минало на подсъдимия А.. В противовес, съдът съзира изключителна укоримост на думите и действията, с които е попречил на органа на власт – св. А., нещо повече, като бивш полицейски служител, запознат с нормативната уредба в тази област, вместо да окаже съдействие за спокойното и обективно установяване на действителното правно положение по отношение ползването на процесния обект, той демонстрирайки присъствието на другите трима подсъдими, разчитайки, че това ще окаже необходимото отрицателно въздействие върху психиката на останалите е попречил и осуетил извършването на действията по служба. От тази гледна точка, съдът намира, като подходящо наказанието „ лишаване от свобода” в размер на осем месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Така определеното наказание е справедливо и би осъществило целите посочени в чл.36 от НК, като изиграе свойта възпираща и предупредителна роля по отношение личността на подс. А..

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: