Мотиви към Присъда №765/11.12.2012г., постановена по НОХД №570/2012г. по описа на Разградския районен съд.

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подс. С.И.Х. за това, че за периода *** г. в гр. Разград, в Република България и град Кьофлах, Република Австрия, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у С.О. от гр. Грац Република Австрия и с това му е причинила имотна вреда в размер на 10815,73 лв. – престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимата наказание от две години лишаване от свобода.

По делото като частен обвинител е конституиран пострадалия О.С., независимо, че това не е първото разглеждане на делото, при което е недопустимо конституиране на нови страни, а и предвид принципа за невлошаване положението на подсъдимата по чиято жалба е върнато за ново разглеждане в РРС. Тъй като определението от 18.09.2012г. на РРС, с което е отказано същият да бъде конституиран като частен обвинител е отменено с определение на РОС от19.10.2012г. по жалба на процесуалния му представител, същият е конституиран като страна. Повереника на частния обвинител в с.з. се солидаризира със становището изразено в пледоарията на прокурора.

Подсъдимата лично и чрез защитника си моли да бъде оправдана. Защитата на същата намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като липсват безспорни доказателства.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата С.И.Х. е родена на ***г***, общ.Лозница. Същата е с начално образование, неомъжена, безработна, неосъждана.

Подс. Х. живеела в с. Веселина. Била трудоустроена с решение на ТЕЛК и получавала пенсия. През месец февруари 2010г. решила да се свърже със св.О.С., който бил от турски произход, но живеел в гр.Грац, Австрия. Подсъдимата изпратила съобщение да и се обади на мобилен телефон, който се ползвал в заведение - пицария, където работел св.С., понеже било на турски език, служителката там която не разбирала този език го дала на последния. Решил да се обади, тъй като предположил, че може да е негов познат. Подсъдимата му казала, че си търси работа. Пострадалия се доверил на желанието, което тя изразила и понеже работел в пансион, където имало нужда от работници се съгласил тя да отиде при него. Имал информация от своя брат, че наетите при него българи работели много добре. Решил да я приеме, като се разбрали тя да пътува на 25.02.2010г от гр.София и на 26.02.2010г. трябвало да бъде във гр.Виена. Тя от своя страна поискала от св. О.С., да и изпрати пари за пътуването - за самолетен билет и разходите – общо 330 евро, с уговорката да му ги върне след пристигането си и започване на работа. Същият ден на 25.02.2010г., когато подс.Х. трябвало да пътува, св.С. изпратил от гр.Кьофлак Австрия сумата от 330 евро по системата за преводи WESTERN UNION MTCN 341-945-1247 На посочената дата подсъдимата дошла в гр.Разград в офис на “БООБ” ЕООД, която предоставяла услугата парични преводи посредством WESTERN UNION, като се подписала в графата срещу “подпис на клиент” и получила лично парите. След като взела парите, подс. Х. се обадила на св. О.С., за да и изпрати още 2500 евро, като обяснила, че не може да напусне страната тъй като имала задължения за неплатени осигуровки от години. Казала му, че ще ги върне когато пристигне при него. Св.О.С. при разговора с нея чувал крясъци и викове, повярвал, че е така и я съжалил. За това на 26.02.2012г. превел по същия начин исканата сума, тъй като бил убеден, че са и необходими и ще му ги върне като започне работа. Отново чрез WESTERN UNION превел исканата сума от 2500 евро с MTCN 395-529-4942. Същият ден подсъдимата се явила в офис на фирма “БООБ” ЕООД и лично получила парите. След което тя се обадила на св. О.С., казала, че е на летището в гр.София, а парите били взети и следвало да има в себе си 2700 евро, за да я пуснат служителите на летището. Тогава в разговора се включили друга жена и мъж, неустановени по делото, които твърдели, че тази сума е необходима, иначе нямало да я пуснат да напусне страната, ако няма тези налични пари в себе си. Той се съгласил да изпрати исканата сума, още повече, че тези пари щели да бъдат в подсъдимата при пристигането и в Австрия и можел да си ги вземе. На 26.02.2010г. от гр Кьофрах изпратил 2700 евро по системата за преводи WESTERN UNION с превод MTCN 609-356-5843, които лично подс. Х. *** в офиса на “БООБ” ЕООД. За да получи по този начин всички тези парични суми, подсъдимата следвало да посочи код, който и бил изпращан от св. О.С.. След получаването на последната сума, подсъдимата изключила телефона си. След известно време се обадила на пострадалия и казала, че последните пари са и ги взели, като била ограбена, при което и е счупена ръката и била в болница. Тогава пострадалият разбрал, че тя го е лъгала през цялата време. В последствие продължил да разговарял с нея, за да получи повече информация, тогава разбрал името на селото от което е, имената на родителите и.

Видно от заключението на назначената съдебно - счетоводна експертиза общата стойност на направените преводи в левова равностойност възлиза на 10815,73лв.

От заключението на назначените графически експертизи се установява, че подписа срещу “клиент” в трите процесни бланки за парични преводи MTCN 341-945-1247, MTCN 395-529-4942 и 609-356-5843 са положени от подс. Х., както и подписите на два броя декларации по чл.4 ал.7 и чл.6, ал.5 т.3 от ЗМИП от 26.02.20120г. Ръкописните текстове в същите, не са изписани от подсъдимата.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се основава на показанията на свидетеля О.С. приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.3 от НПК, показанията на свидетелите Й., А., К., Х., Х., заключенията на графическите и съдебно - счетоводна експертизи, документи за парични преводи с №№341-945-1247/25.02.2010г, 609-356-5843/26.02.2010г и 395-529-4942/26.02.2010г., декларации от 26.02.2010г., протокол за претърсване и изземване от 06.06.2011г., протокол за доброволно предаване от 15.06.2011г, декларация, справка за съдимост, справки от мобилни оператори, гр. дело №1363/2011г. на РС гр. Разград и останалите писмени доказателства по ДП.

На първо място се поставя въпросът дали подсъдимата е лицето, което е разговаряло със св. О.С. и на което са преведени процесните суми в евро. Независимо, че двамата не са се виждали и защитата оспорва, че са проведени разговори между тях по телефона, от приложените писмени доказателства – документи за парични преводи с №№341-945-1247/25.02.2010г, 609-356-5843/26.02.2010г и 395-529-4942/26.02.2010г, се установява, че именно подсъдимата е лицето, което процесните дни е получило лично описаните в обвинителния акт суми. Същите са точно тези, за които говори в показанията си св. О.С.. Неговите показания се допълват и подкрепят от заключението на извършените графически експертизи, сочещи подсъдимата за получател на трите превода. Т.е. налице са безспорни доказателства, че парите са преведи и получени на името на подс. Х. от св. О.С.. Съдът няма повод да се съмнява в показанията на пострадалия, макар и същият да е страна по делото, този свидетел добросъвестно изнася възприетите от него обстоятелства и съдът ги кредитира изцяло. Същите не са изолирани, а последователни и логични, подкрепят се от останалите доказателства. Неоснователен е довода на защитата в тази насока, че не следва да бъдат кредитирани неговите показания, тъй като заявявал различни обстоятелства по запознанството и общуването си с подсъдимата пред австрийските власти. На първо място съдът цени показанията на този свидетел, които са приобщени по делото - дадени на досъдебното производство, на следващо място същите се подкрепят от документите за получени суми от подсъдимата на 25.02.20120 и на 26.02.2012г. чрез Уестърн юнион, както и от заключението на графическата експертиза. Същите не са противоречиви. И останалите свидетели, които според защитата са независими и незаинтересовани, не опровергават тези негови показания, тъй като не установяват противното, а именно непроведени между двамата разговори и получените суми от подсъдимата, а само обстоятелството, че не са давали телефоните си за ползване от подсъдимата. Същата при извършвано претърсване и изземване в дома и с протокол от 06.06.2011г. известно време след деянието, не е предоставила вещи предмет на делото, но е заявила, че е изхвърлила ползвания от нея телефон “Нокия”, от който се е обаждала на пострадалия.

Относно възражението на защитата за некредитиране заключението на графическата експертиза, съдът намира същото за неоснователно. Заключението е пълно ясно и обосновано, поради което съдът няма как да не го кредитира. Посоченото разминаване в последните цифри на трите документа за получени суми от подсъдимата, които са били предмет на изследването и тяхното разминаване в обстоятелствената част на обвинителния акт, е несъстоятелно. Дори и при наличие на такова разминаване, изследваните документи от вещото лице са доказателства приобщени към делото, а грешното посочване на последните цифри в обстоятелствената част на обвинителния акт, не може да доведе до некредитиране на заключението, още повече че в диспозитива на обвинението, тези документи не фигурират изобщо, а е посочен размера на имотната вреда. Независимо, че наказателния процес не познава института на фактическата грешка, явно, че е допусната такава при изписването на номерата им в обвинителния акт, но това не е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимата, да разбере в какво е обвинена и въз основа на какви доказателства.

Съдът не кредитира превода на разговори по приложен оптичен диск, наименован техническа експертиза на досъдебното производство, тъй като са събрани данни , не по реда и със способите на НПК, поради което същите, не могат да бъдат ползвани при постановяването на присъдата.

Относно това дали подсъдимата е действала съзнателно измамливо или е получила парите като дарение за заболяването си, каквито са доводите на защитника на същата в защитната пледоария, съдът намира, че подсъдимата е действала умишлено, заблуждавайки пострадалия, че желае да отиде в Австрия, поради което той и е изпратил процесните суми. Това е станало тъй като е казала, че иска да работи, което не е било истинската и цел, а за да получи имотна облага, при което се установява измамливо поведение от страна на подсъдимата. Действително се установява такова поведение, тъй като няма доказателства същата да е поискала и получила сумите за лечението си. Няма доказателства че това не е така, нито нейни обяснения в този смисъл, нито пък някой от свидетелите, които в по-голямата част са нейни близки и роднини, да установява, тя да е търсила помощ за лечението си от някого, още по-малко от пострадалия. Напротив свидетелите Е.А. и Х.Х., установяват, че се е лекувала със свои средства и такива от близките си. Отразеното в два броя декларации от 26.02.2010г. обстоятелство, че е получила парите за лечение, не е достатъчно да опровергае обвинението, че парите не са получени за лечението на подсъдимата, тъй като от показанията на св. О.С. се установява противното – сумите е изпратил във връзка с нейно предстоящо пътуване до Австрия. Освен това подсъдимата е съзнавала действията си, с което следва да се обясни и стремежът да укрие самоличността си, тъй като е звъняла на пострадалия от различни телефони, които не са нейни и е използвала е неистински имена. Поведението и насочено към укриване на самоличността, логично сочи, че е действала умишлено, с ясното съзнание, че въвежда пострадалия в заблуждение, което поддържа с последващите си действия на 26.02.2010г. като е твърдяла, че и трябват допълнително пари за пътуването и, като е изтъквал различни причини, за да получи исканите суми. В този смисъл е несъмнено, че подсъдимата е целяла облага за себе си.

Всичко изложено обосновава правния извод, че с действията си подс. С.Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението “измама” по чл.209, ал.1 от НК, тъй като за времето от 25.02.2010г. – 26.02.2010 г. в гр. Разград, в Република България и град Кьофлах, Република Австрия, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у пострадалия и с това му е причинила имотна вреда в посочения по-горе размер. Подсъдимата е възбудила заблуждение у пострадалия, когото е накарала да мисли, че и изпраща пари за самолетен билет до Австрия. Подсъдимата е поддържал това заблуждение у същия като е поискала сумата от 330 евро за разходи по пътуването до Австрия, след това да и изпрати и сумата от 2500 евро, за погасяване на задълженията и към държавата и 2700 евро, като доказателство пред граничните органи, че разполага с пари. Подведен по този начин пострадалият е превел на подсъдимата сума общо в размер на 10815,73 лв/5530 евро/, вярвайки, че действително ще пътува до Австрия, за да работи при него. В резултат на измамливите действия на подсъдимата на пострадалия са причинени имуществени вреди в размера посочен от обвинението. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата с пряк умисъл - съзнавала е, че с действията си въвежда св. О.С. в заблуждение и че по този начин му причинява имотна вреда, но въпреки това е извършила деянията, поддържала е заблуждението у него, водена от стремежа си да се облагодетелства неправомерно, в което се изразява и измамливата цел на действията. Очевидно действията на подсъдимата са били насочени към реализиране на облага в нейна полза. Именно с оглед тази предварителна цел на дееца дейността и следва да се квалифицира като “измама” по смисъла на чл.209, ал.1 от НК.

Трите извършени от подсъдимата деяния в процесния период, осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо разглежданата престъпна дейност на подсъдимия следва да се определи като “продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата, намира, че следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и същото следва да е в рамките предвидени в закона към момента на извършването. Съдът отчита като отегчаващо обстоятелство високият размер на имуществената вреда причинена на пострадалия и която не е възстановена. От друга страна като взе предвид смекчаващите обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимата, нейното здравословно състояние, изминалия период от извършване на деянието до настоящия момент, който не се дължи на виновно поведение от нейна страна, намира, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства, поради което определи на подсъдимата наказанието към от минималния към средния размер по чл.209, ал.1 от НК към момета на извършването му, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Подсъдимата не е осъждана, наложеното наказание лишаване от свобода е под три години и съдът намира, че целите на наказанието биха се постигнали и деецът би се поправил и без реално изтърпяване на наказанието, поради което е налице институтът на чл.66 ал.1 от НК. Ето защо, изтърпяването на определеното на подсъдимата наказание следва да се отложи за изпитателен срок от три години.

Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по делото в досъдебното и съдебно производство.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: