В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

На дванадесети ноември, две хиляди и дванадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : В.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1098 по описа за 2012 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са два обективно съединени иска, първият с правно основание чл.108 от ЗС, вторият- чл.59 от ЗЗД.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да отстъпи собствеността и предаде владението на поземлен имот, находящ се в с.Г., община Р., който имот е поставен в нейн дял с влязло в сила съдебно решение по извършване на делба по гр.д.№781/2008г. по описа на РРС. Твръди, че ответницата владее имота без да има основание за това и въпреки отправена покана за доброволно изпълнение, получена на 06.12.2011г. Освен предаване на имота, ищцата претендира заплащане на обезщетение за това, че е била лишена от ползването му за времето от 06.12.2011г. до 23.07.2012г. в размер на 1400 лева, ведно със законна лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира и разноски по делото.

Ответницата оспорва и двата предявени иска. Твърди, че първият-този по чл.108 от ЗС е недопустим, тъй като ищцата разполага с друг по-лек път на защитата-въвеждане в имота в изпълнителен процес, образуван въз основа на изпълнителен лист, издаден по делбеното дело, а втория неоснователен, тъй като тя не владее и не ползва имота на ищцата. Претендира също за разноски по делото.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, а видно и от влязлото в сила решение по извършване на делба между страните по делото по гр.д.№781/2008г. ищцата е собственик на поземлен имот №*****.***.***, находящ се в с.Г., община Р., ул.”Ю. Г.”№**, в който има построени две селскостопански сгради. Съгласно посоченото решение и представената по делото скица №5098/06.07.2012г. при делбата ответницата е получила в свой дял и е станала собственик на съседния поземлен имот №*****.***.***, находящ се на ул.”Ю.Г.” №*, и застроен с жилищна и селскостопанска сграда.

Видно от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели между двата имота никога не е съществувала вътрешна граница, и двата, наследодателите на страните са владели и ползвали като един имот, в имота на ищцата- на №**, се влиза от дървена порта, която се заключва от вътре и достъпа до имота при заключена порта може да стане само откъм съседния- на ответницата имот-на №*. И двамата свидетели депозират показания, че ответницата до лятото-м.юни на 2012г. е отглеждала овце в селскостопанската сграда в имота на ищцата, които са били извеждани от посочената порта. След извърщено на 22.06.2012г. трасиране на вътрешната граница от специалист геодезист ответницата е преустановила навлизане в имота на ищцата, овцете са били преместени в друг имот, а ищцата е уведомена с нотариална покана, връчена на й на 05.09.2012г., че може да получи владението на имота в хода на изпълнително производство по делбеното дело.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза заключава още, че в имота на ищцата няма прекарано ел. захранване, няма и вода и при това положение пазарния наем за дворното място е в размер на 20 лева ,а за селскостопанските сгради-30 лева.

Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.108 от ЗС: „Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.”т.е. за да бъде уважен предявения ревандикационен иск е необходимо 1/ищецът да е собственик на имота, 2/ ответника да владее или ползва имота и 3/без основание за това. Посочи се по-горе, че ответница е преустановила ползването на имота през м.юни 2012г. Исковата молба е постъпила в съда на 23.07.2012г. Следователно още към момента на завеждане на иска

вече е липсвала втората предпоставка на иска по чл.108 от ЗС и същият следва да се отхвърли като неоснователен.

Вторият иск по чл.59 от ЗЗД е частично основателен. Ответницата е ползвала имота на ищцата от 06.12.2011г. до края на м.юни 2012г., в резултат на което тя се е обогатила за сметка на ищцата лишавайки я от възможността лично да ползва имота си както селскостопанската сграда, така и дворното място. Обезщетението в случая, е в размер на месечния пазарен наем, който според вещото лице е общо 50 лева, а за седем месеца в размер на 350 лева. В останалата част до 1400 лева иска като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

И двете страни претендират разноски по делото. Пред вид частичното уважаване на исковете претенции, съдът счита, че разноските по делото следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили и такива не следва да се присъждат на никоя от страните.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д. К. с ЕГН-********** *** против П.П.Й. с ЕГН-********** *** иск по чл.108 от ЗС за отстъпване собствеността и предаване на владението на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *****.***.***, находящ се в с.Г., община Р., ул.”Ю. Г.” №**, заедно с построените в него две селскостопански сгради, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА П.П.Й. с ЕГН-********** *** да заплати на К.Д. К. с ЕГН-********** ***, обезщетение за това че е лишена от ползуването на поземлен си имот №*****.***.***, находящ се в с.Г., община Р. периода м.06.12.2011г. до 01.07.2012г. в размер на 350 лева/триста и петдесет лева/, ведно със законна лихва, считано от 23.07.2012г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан до първоначално претендирания размер от 1 400 лева.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: