Р Е Ш Е Н И Е

№ 380, 27.12.2012г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На седми декември две хиляди и дванадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1590 по описа за 2012г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК от “Т.-Р.“ЕАД, с която моли съда да приеме за установено по отношение на отв.В.Т.М., че е налице вземане за ползвана топлинна енергия за периода 27.07.09г.-16.07.12г. в размер на 928.57лв., 136.83лв. лихва за периода 01.12.09г.-16.08.12г. и разноските в двете производства.

Ответницата В.Т.М. изтъква доводи за неоснователност на иска. Твърди, че в имота няма радиатори, само една лира в банята. Твърди, че не е собственик на имота. Позовава се и на кратка погасителна давност за част от вземанията.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 24.01.94г. ищцата е подала молба за присъединяване към изградената вътрешна отоплителна инсталация. От същата дата има издаден Акт за разпространение на нето кубатурата в апартамента на В.Т.М.,***/. Понастоящем горепосоченото жилище е собственост на С. Б. Л. /син на ответницата/, който го е закупил на 14.02.2003г. от лицето Г. Й. П. Поради спрените плащания на 16.08.12г. ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е гр.д.№1844/12г. на РРС. Съдът е издал заповед за изпълнение №1827/20.08.12г. По делото са постъпили възражения, като в едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск. По делото е назначена ССЕ, според заключението на която разпределената топлинна енергия на ищцата е 372.01лв., за загуба на сградна инсталация са начислени 556.56лв. Обезщетението за забава е в размер на 144.01лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за допустим. Разгледан по същество същият се явява неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответницата представя писмени доказателства- нотариален акт, от който е видно, че не е нито собственик на имота, нито че има учредено вещно право на ползване върху него. Следователно ответницата не е клиент, ползващ топлинна енергия за битови нужди по смисъла на закона и не дължи претендираните суми.

Направеното възражение за изтекла давност за част от периодичните платежи е недопустимо, тъй като ответницата не е страна по материалното правоотношение и следователно не разполага с процесуалната възможност да прави възражение за давност.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.-Р.“ЕАД гр.Р. против В.Т.М. ***, ЕГН ********** установителен иск по чл.422 ГПК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: