Производството е по реда на Указа за
борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в с. Раковски от А.Х.К., роден на *** г. в с. ******, ЕГН **********, постоянен адрес ***, живущ на същия адрес, тел. *******, бълг. гражданин, неосъждан, работещ като управител на фирма „********” ЕООД гр. В. Търново, със средно образование, разведен, непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото.
Защитникът сочи, че действията на нарушителя не са съставомерни по УБДХ, тъй като е действал в условията на неизбежна отбрана по см. на чл. 12, ал.1 НК – заплашил с газов пистолет свой нападател. Ето защо, моли съда нарушителят да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Нарушителят се присъединява към изложеното от защитника.
Районна прокуратура - Разград, надлежно уведомена, по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, съгласно чл. 5, ал. 2 УБДХ, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
ОД на МВР - Разград, надлежно уведомена, по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУП Разград надлежно уведомено, по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Нарушителят работи като управител на “********” ЕООД гр. Велико Търново, като същевременно е и управител на фирма “****” ЕООД гр. Разград. Фирмите изпращали работници от Р. България в Р. Германия, където работниците работили в германската фирма “Девато”. Част от работниците обаче претендирали, че не са получили уговореното заплащане. За това на 08.12.2012г., около 13.30 ч. шестимата работника - Х. Д. Х., Ф. М. Р., М. А. А., Ф. А. М., Б. И. и Н. Ф., отишли пред дома на нарушителя в с. *******, общ. Разград, ул. ***** № ** за да го питат защо все още не са им изплатени трудовите им възнаграждения за предходните месеци. Нарушителя излязъл от дома си на улицата, където се намирали горецитираните работници и ги попитал какво искат. Те от своя страна го попитали какво става с неизплатените им заплати. Нарушителят им казал, че нямат такива вземания и да се махат. Свидетелят Ф. А. М. обаче казал, че е дошъл да си получи неизплатените си трудови възнаграждения и няма да си тръгне докато не ги получи. Казал, че тъй като се намира на публично място – на улицата, няма да си тръгне. Тогава нарушителят извадил газовия си пистолет и го опрял в областта на врата на Ф. А. М. и му казал, че ще го убие. М. А. и Х. Д. се намесили и разделили нарушителя и св. М.. Нарушителят се прибрал у дома си. Последвали обаждания към полицията, както от страна на семейството на К., така и от страна на работниците. Дошли полицейски служители и конфликта бил прекратен.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на св. Х. Д. Х., М. А. А., Ф.
А. М.. Обясненията на свидетелите са пълни, логични и последователни и съвпадат
в детайлите, поради което съдът ги кредитира с доверие. Частично – само в
частта, че горепосочените работници са дошли пред дома му и са претендирали
заплащане на заплати, фактическата обстановка се подкрепя и от обясненията на
нарушителя. Съдът не кредитира с доверие обясненията на нарушителя в частта им
в която сочи, че е било налице нападение от страна на Ф. М. срещу нарушителя,
принудило го да използва пистолета си. Това е така, тъй като в тази си част
обясненията на нарушителя са изолирани от доказателствения материал. Ето защо,
съдът не приема, че действията на нарушителя са извършени при неизбежна отбрана
по см. на чл. 12, ал.1 НК.
Изолирани от
доказателствения материал са и обясненията на нарушителя и в частта им, че не е
допирал пистолета до Ф. М., а само го е вдигнал нагоре във въздуха, поради
което съдът не ги кредитира с доверие. Относно възражението на защитата и
нарушителя за наличие на противоречия между обясненията на свидетелите досежно
в коя част от тялото на Ф. М. е бил опрян пистолета, съдът намира същото за
неоснователно. Св. Х. Д. сочи, че пистолета бил опрян “във врата”, св. М. А. – “на гърлото”, а св. Ф. М. – “на гърдите”. На първо место, “врата” и “гърлото” се
намират в една област, която граничи с “гърдите”,
поради което съдът намира, че сочените от съществени противоречия не са налице.
Нормално е в подобна стресова ситуация – заплаха с оръжие, което не се
различава на външен вид от огнестрелно, хората да имат изкривявания във
възприятията.
Относно възражението на
нарушителя, че пистолетът му бил без патрони, което се и установило при
извършената в последствие проверка от дошлите полицаи, съдът намира, за
ирелевантно обстоятелството дали пистолетът е бил зареден или не. Това е така,
тъй като обвинението е за нарушение на обществения ред – относно действие което
е нарушило обществения ред и спокойствие
- последните са били нарушени, тъй като няма как лицето срещу което е
насочен пистолета и околните да съзнават, че същият е газов и е без патрони,
респективно нарушено е тяхното спокойствие. Ирелевантно е обстоятелството дали
пистолета е бил зареден, тъй като обвинението не е за опит за убийство, за да
се извършва преценка, дали пистолета е представлявал предмет годен да умъртви
другиго. Само за пълнота на изложението следва да се подчертае, че след отправената заплаха, нарушителят се е
прибрал у дома си, а едва след като в последствие дошли полицаите той им предоставил
пистолета за проверка, т.е. не може се изключи, че към момента на деянието
пистолетът е бил зареден, а след прибирането у дома си нарушителят е извадил
патроните му, за да представи на дошлите в последствие полицаи празен пистолет.
Следва да се изтъкне, че в
настоящото производство е ирелевантно обстоятелството дали претенциите на
работниците относно претендираните вземания са основателни, респективно
ирелевантно е дали са извършени сочените
от нарушителя кражби и нарушения на договорите им, осъществени от работниците.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира, че нарушителят на
горепосочената дата е извършил непристойна проява на публично място. Безспорно
– насочването на оръжие срещу човек на публично место и заплахата с убийство са
действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие. Още повече, че на
външен вид газовите пистолети не се различават от бойните, поради което лицата
срещу които са насочени и околните, е нормално да ги възприемат като огнестрелни.
Ноторно известно е, че употребата на газови оръжия от упор представлява
сериозна опасност за здравето, а и за живота на хората. ВКС в Решение № 578
от 21.08.1973 г. по н. д. № 553/1973 г., II н. о., вече е имал повод да посочи, че когато непристойните действия са
свързани с употреба на оръжие, създаващо
опасност за живота на хората, то хулиганството се отличава с изключителна дързост.
Поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието му не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно от това лице, посочен в акта като нарушител, и е налице пряк умисъл при осъществяването му от дееца.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителя.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете, че нарушителят е личност с
висока обществена опасност. Видно от справката му за съдимост, същият два пъти
до сега е осъждан за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер.
Очевидно налаганите му до момента наказания Лишаване от свобода, с приложението
на чл. 66, ал.1 НК, на се могли да постигнат целите на индивидуалната превенция
след като и по настоящем нарушителят продължава да извършва деяния, с които
нарушава установения правов ред. Вярно е,
че за престъпленията за които е бил осъждан, нарушителят е реабилитиран. Следва обаче изрично да се
отбележи, че реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за в
бъдеще последиците, които законите свързват с него; тя обаче не може да заличи
факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето
разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната
наказателна отговорност /така и Решение № 430 от 7.10.1996 г. по н. д. №
468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г.,
стр. 4 и Решение № 611 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. №
651/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията РУМЕН НЕНКОВ/.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо нарушителя, съдът отчете и липсата на
критичност към извършеното – така и Решение № 128 от
28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение № 94 от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД.
Друго отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете начинът на извършване на деянието – насочване на оръжие към жизненоважни органи и заплаха за убийство.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете настъпилата реабилитация относно осъжданията на дееца.
Процесното деяние с оглед високата си
обществена опасност е граничен случай между административно нарушение по УБДХ и
престъпление по чл. 325 НК. Все пак РРС приема, че се касае за административно
нарушение, макар и изключително тежко, а не за престъпление по чл. 325 НК. За
да стигне до този извод съдът взе предвид и настъпилата реабилитация, относно
осъжданията на дееца. Ето защо, процесното нарушение следва да бъде
санкционирано с наказание “задържане в структурно звено на МВР” за срок от 15
денонощия. Според настоящия съдебен състав, едно по-леко наказание, не би могло
да постигне целите на генералната и индивидуалната превенция.
В този смисъл съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Атанас Христов/