Р Е Ш Е Н И Е

Номер 346                                   05.12.2012 г.                                  гр.Разград

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На шести ноември                                      две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар   В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2100 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Депозирана е искова молба от  “К. К. С.” ЕООД – гр. Т. срещу “П” ЕООД гр. Л. за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 5600 лв, представляваща продажна цена на прехвърлен от ищеца на ответника имот, която цена последният не бил заплатил. Претендира се и законната лихва от завеждане на иска, както и разноски.                                        

          Ответникът   депозира отговор в предоставения му срок, като признава факта, че дължимата сума не е преведена по сметка на ищеца. Предявява насрещен иск срещу ищеца за заплащане на сумата от 500 лв за това, че ищецът при предаването на имота не бил предал на ответника и съответен инвестиционен проект, поради което ответникът бил направил съответни разноски за набавянето на такъв.

          Ищецът по първоначалния иск оспорва насрещния иск като излага и доводи за недопустимост. Твърди че е предал на ответника цялата необходима документация по договора.

           В съдебното заседание ищецът поддържа иска си и оспорва насрещния иск.

           За ответника не се явява представител.

           И първоначалният и насрещният иск следва да се квалифицират по чл.79 от ЗЗД.      

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: С нотариален акт №171/01.09.2011г., т.2, рег. №5583, дело №317/2011г. на нотариус при РРС ищецът е прехвърлил на ответника свой недвижим имот – дворно място, представляващо УПИ VII-5 в кв.96 по плана на гр.Лозница, отреден за “фотоволтаична централа” с площ 1487,59 кв.м., заедно с одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж на Община Лозница за “Изграждане на фотоволтаична централа с мощност 90 kW и кабелни линии НН” – обект III категория, съгласно чл.6, ал.5 от Наредба №1/2003г. номенклатура на видовете строежи. Продажната цена била 5600 лв, като в нотариалния акт е посочено, че е платена по банков път преди изповядване на сделката. Фактически цената е останала неплатена, тъй като макар и да е бил нареден превод от купувача от негова сметка в БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД в полза на продавача по сметка в  “Алфа Банк – клон България” АД, сумата е върната по сметката на купувача в първата банка, тъй като продавачът не е имал открита сметка в “Алфа Банк – клон България” АД. Тези обстоятелства не са спорни и се потвърждават и от постъпилото писмо от БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД. Впоследствие ищецът /продавачът/ открил своя сметка в “Алфа Банк – клон България” АД. И понастоящем обаче сумата на продажната цена не му е преведена.

           Колкото до очертаното в договора задължение на продавача да прехвърли и одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, то съдът намира за безспорно, че и тези задължения са изпълнени. Всъщност ответникът в насрещния си иск не отрича че инвестиционния проект и разрешение за строеж са му предадени, но твърди, че липсвали съответни елементи от тях и конкретно Слънчево енергиен одит. Това за ответника било създало съответни пречки за кандидатстване по определени програми и отпускане на банков кредит и той бил направил допълнителни разходи, които претендира с насрещния си иск. Няма обаче доказателства, че страните са се договаряли за представяне на ответника на документация именно в претендирания в насрещния иск от ответника обем и вид. Разпитаните свидетели, представители на дружества посредници при сделката сочат, че всички документи били представени на ответника, включително и съответно изготвен слънчево енергиен одит, като при сключването на договора представителят на ответника бил проверил тези документи и те очевидно съответствали на изискванията му, според които и били изготвени, както сам посочил тогава. Това, че ответникът впоследствие е направил допълнителни разноски с оглед допълване на нужната му документация, очевидно не следва да се разглежда като следствие от неизпълнение на задължения на ищеца. Ищецът очевидно е предал на ответника всичко което последният изисквал от него и което било уговорено и съответно проверено, а дали ответникът имал нужда и от друга документация това е отделен въпрос, който не следва да се отнася към предмета на договора.

  При изложените обстоятелства съдът намира от правна страна следното: Искът на ищеца за заплащане на сумата 5600 лв, която се явява продажна цена на процесния имот е основателен и следва изцяло да бъде уважен. Макар и да не отрича задължението си и да изразява готовност да го изпълни, ответникът остава неизправен – не е погасил задължението си, а паричните задължения са носими – чл.68, б. “а” от ЗЗД. Претендираната сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска. На ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски в размер на 802лв.

           Съдът намира предявеният от ответника насрещен иск за неоснователен. Както се каза ищецът е изпълнил задълженията си съобразно уговореното в договора и направените от ответника допълнителни разходи не следва да се разглеждат като някакво неизпълнение на същия договор от ищеца. Затова и предявеният от ответника срещу ищеца насрещен иск за заплащане на сумата от 500 лв следва да бъде отхвърлен.

          Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОСЪЖДА “П” ЕООД гр. Л. ЕИК ******, адрес на управление гр. Л., ул. И. да заплати на “К. К. С.” ЕООД – гр. Т. ЕООД ЕИК ***********, адрес на управление гр. Т., ул. “***** * сумата от 5600 лв, представляваща продажна цена на прехвърлен от ищеца на ответника имот с нотариален акт №171/01.09.2011г., т.2, рег. №5583, дело №317/2011г. на нотариус при РРС, ведно със законната лихва от 17.11.2011г. до окончателното плащане.           

         ОСЪЖДА “П.” ЕООД гр. Л. ЕИК *****, адрес на управление гр. Л., ул. И. да заплати на “К. К. С.” ЕООД – гр. Т. ЕООД ЕИК *****, адрес на управление гр. Т., ул. “*****” * сумата от 802 лв за разноски по делото.

         ОТХВЪРЛЯ насрещния иск предявен от “П.” ЕООД гр. Л. ЕИК *****, адрес на управление гр. Л., ул. И. срещу “К. К. С.” ЕООД – гр. Т. ЕООД ЕИК ******, адрес на управление гр. Т., ул. “*******” * за заплащане на сумата от 500 лв, като обезщетение за неизпълнен договор.                

 

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: