В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На дванадесети декември две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№855 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.228, чл.232 ал.2 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от С.К.Г. срещу “МКМ-И”ЕООД за заплащане на сумата 4 487,41 лв., от които 2 846,66 лв. наем за времето 01.12.2010 г. – 04.08.2011 г.,469 лв. ел. енергия за периода декември 2010 г. – октомври 2011 г. и 1 170,75 лв. вода за периода декември 2010 г. – септември 2011 г. Сочи, че между страните по делото е бил сключен договор за наем от 01.12.2010 г. на селскостопански обекти, по силата на който ответникът се задължил да заплаща и разходите за ток и вода, но не заплатил наема и консумативните разноски, както и че ищецът платил ползваната ел. енергия и вода в обекта.

Ответникът оспорва иска. Признава, че е ползвал две от постройките, посочени в исковата молба, твърди, че е извършил ремонт на същите с намерение да ги закупи, договора за наем сключил, за да получи лиценз от ОДБХ Разград и договорената наемна цена била 50 лв., заплащал суми за текущите консумативи пред свидетели. Сочи, че напуснал обекта на 04.08.2011 г. Прави възражение за прихващане на исковата сума с насрещно задължение за връщане на сумата 13 584,96 лв., както и със сумата 6 000 лв., платени на ищеца като наем и консумативи.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С договор за наем от 01.12.2010 г. страните по делото са уговорили ищецът да предостави на ответното дружество за временно и възмездно ползване недвижими имоти, находящи се в гр.Разград, западна промишлена зона, подробно описани в н.а. №***, т.*, рег.№*** дело №***/20.05.2005 г. на нотариус с рег.№***. По делото са представени два екземпляра от договора, като и двата носят подписи на страните и печат на ответното дружество на втората страница. На първата от страниците на тези два договора е посочена месечната наемна цена /чл.5/, която в единия договор е 50 лв., а в другия- 350 лв. По нататък в тази разпоредба е посочено, че наемателят поема и задължение да заплаща месечно всички режийни разходи, свързани с ползването на имота.

За изпълнение на специфичните изисквания, на които е било необходимо да отговаря помещението, за да бъде използвано за целта на ответника, е извършена проверка от РВМС Разград, дадени са предписания, представени са съответните документи, извършени предписаните дейности, платени съответните такси и е издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект от 21.01.2011 г. В преписката, водена в РВМС по повод издаване на това удостоверение е приложен и договор от 01.12.2010 г. със същото съдържание като договорите, представени от страните по делото. Посочената в този договор наемна цена е 50 лв.

Според депозираните по делото свидетелски показания, за да отговори на изискванията на РВМС в обекта е изграден ров за дезинфекция, сменени са прозорците, стените са мазани и варосвани, монтирани са ясли за хранене на животните, направена е ограда. Ищецът също е участвал в дейността по привеждане на помещенията в съответствие с изискванията, организирал е и отглеждането на животните. За тази цел свид. Юрдакул, който е финансирал предприятието е изпращал пари на ответното дружество, а няколко пъти е давал на ищеца на ръка суми за храна и вода на животните.За изпълнение на работата ищецът е наемал и работници, сред които свид.С. и К.. Свид.К. е присъствал на предаване на суми от управителя на ответното дружество на ищеца от по няколко хиляди лева за покриване на разходите за отглеждане на животните.

Според назначената по делото съдебна техническа иоценъчна експертиза справедливата пазарна цена на имота към 01.12.2010 г. е била 130 500 лв. Към настоящия момент тази стойност е 131 300 лв. Разликата в двете стойности е 800 лв.

По делото са представени от ищеца фактури и касови бележки за платени суми на “Водоснабдяване Дунав”ЕООД на стойност 1 152,57. Периодите, за които се отнасят тези суми съвпадат с периода на договора до неговото прекратяване от ищеца. Във фактурите на тази стойност е посочено, че водата е за обект свинарник промишлена зона. В нотариалния акт за покупко-продажба на имота, който е посочен и в договора за наем два от обектите са наименовани стопански обект – свинарник. Във фактурата на л.76 не е посочено, че отчетената вода е за свинарник, а като период същата съвпада с фактурата на л.78 , от което е видно, че първата посочена е за друг обект, поради което не е взета предвид при изчисляване на сбора на платената от ищеца вода за процесния обект. От фактурата на л.69 на стойност 145,04 лв. е видно, че същата е за периода 21.07.2011 г. – 21.08.2011 г. , т.е. част от периода, за който е издадена е след прекратяването на наемното правоотношение. При липса на доказателства за засичане на водомера при прекратяване ползването на наетото помещение съдът следва да преизчисли сумата средно аритметично на дните. Следователно за периода 21.07.-04.08.2011 г. следва да се заплатят 65,50 лв. или общо за периода на наемния договор – 1073,03 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на наем е частично основателен и доказан. Между страните е имало сключен договор и двете страни дължат изпълнение по него. Ищецът като наемодател е изпълнил своето задължение за предоставяне ползването на имота. Ответникът не е представил доказателства за заплащане на наемна цена. Тъй като се касае за установени с писмен акт задължения, съдът не кредитира показанията на свидетелите, че част от сумите, платени от управителя на ответното дружество на ищеца са за заплащане на наема за помещенията. При определяне размера на задължението на ответника съдът следва да вземе предвид цената, посочена в договора, представен в РВМС. Този документ е представен пред държавен орган в началото на съществуването на наемното правоотношение и не е имало възможност страниците му да бъдат подменени. Следователно размера на дължимия от ответника на ищеца наем е в размер на 1006,67 лв. за целия период на съществувае на наемното правоотношение. В останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предявеният иск за заплащане на сумата 469 лв. за изразходвана в обекта ел. енергия е неоснователен и недоказан. С договора за наем ответното дружество е поело задължение да заплаща разноските за водата, но не бяха представени никакви доказателства за конкретния размер на това задължение, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска за заплащане на консумираната в обекта вода същият е частично основателен до размера на 1 073,03 лв., на каквато стойност са представените фактури и касови бележки, издадени от “Водоснабдяване Дунав” за процесните период и имот.

Направените от ответника подобрения в имота са увеличили стойността на същия със сумата 800 лв. Въпреки че в чл.11 ал.3 от договора е посочено, че разходите за извършените подобрения са за сметка на ответника, в случая се касае за реално увеличаване стойността на имота, за което ответникът има право да иска да бъде възмезден съгласно разпоредбите, уреждащи неоснователното обогатяване. Ето защо част от първия иск – до размера на 800 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен с възражение за прихващане.

Ответникът дължи на ищеца направените разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 250,80 лв. Ищецът съответно следва да заплати на ответника направените от последния разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 100,08 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “МКМ-И”ЕООД със седалище гр.Р. и адрес на управление ул.”В.”, №**, ап.*, ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Г., ЕГН ********** *** сумата 206,67 лв. /двеста и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ неплатен наем по наемен договор от 01.12.2010 г. за периода 01.12.2010 г. – 04.08.2011 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата част до размера на 1006,67 лв. като погасен чрез прихващане с насрещно задължение за сумата 800 лв., представляваща реално увеличение на стойността на имота в резултат на извършени от наемателя подобрения и в останалата част над размера от 1 006,67 лв. като НЕОСНОВАтЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА “МКМ-И”ЕООД със седалище гр.Р. и адрес на управление ул.”В.”, №**, ап.*, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Г., ЕГН ********** *** сумата 1 073,03 лв. /хиляда седемдесет и три лева и три стотинки/ за консумирана вода в наетия имот за периода декември 2010 г. –04 август 2011 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до размера 1 170,75 лв. и за периода 04.08 – м.септември 2011 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от С.К.Г., ЕГН ********** *** срещу “МКМ-И.”ЕООД със седалище гр.Р. и адрес на управление ул.”В.”, №**, ап.*, ЕИК ******* за заплащане на сумата 469 лв. за ел. енергия за периода м.декември 2010 г. – м.септември 2011 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА “МКМ-И.”ЕООД със седалище гр.Р. и адрес на управление ул.”В.”, №**, ап.*, ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Г., ЕГН ********** *** сумата 250,80 лв. /двеста и петдесет лева и осемдесет стотинки/ за направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА С.К.Г., ЕГН ********** *** “МКМ-И.”ЕООД със седалище гр.Р. и адрес на управление ул.”В.”, №**, ап.*, ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на “МКМ-И.”ЕООД със седалище гр.Р. и адрес на управление ул.”В.”, №**, ап.*, ЕИК ******* сумата 100,08 лв. /сто лева и осем стотинки/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: