Р Е Ш Е Н И Е

№ 779 14.01.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

на четиринадесети декември 2012 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

Секретар Г.М.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 851 по описа за 2012 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Социалинвест” ЕАД против наказателно постановление № 25-2502314 от 17.09.2012 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Търговище, с което за нарушение на чл. 175 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл. 143 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, на основание чл.413 ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 4 000 лв.

В жалбата се сочи, че като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна – Дирекция “Инспекция по труда”, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

За периода от 06.08.2012 г. до 28.08.2012 г. , по повод възникнал инцидент при прехвърляне на пропан-бутан от мобилна към стационарна цистерна, при който са пострадали три лица, в газозарядна станция, находяща се в гр. Р., Източна промишлена зона, собственост на жалбоподателя, служители на “Дирекция по труда” гр. Търговище, извършили проверка по работни места и на документацията на “Социалинвест” ЕАД, касаеща спазване нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите в предприятието. При проверката контлоните органи установили, че в станцията, на мястото определено за спиране на автоцистерната за зареждане на резервоара, не е осигурено заземително устройство за заземяване на автоцистерни при зареждане с гориво. Проверяващите установили, че на територията на обекта има две такива заземителни устройства, които не са в непосредствена близост до площадката за зареждане – едното зад навеса на цистерната, на разстояние над 10 м., а второто от тях – зад мрежеста ограда извън разтоварището, за което въз основа на информация подадена от работещи в обекта, актосъставителя – св. И. приела, че не се ползва. Така установеното – липсата на заземително устройство на мястото определено за спиране на автоцистерната за зареждане на резервоара, свидетелката приела че представлява нарушение на чл. 175 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл. 143 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, за което съставила и АУАН с № 25 – 2502314/28.08.2012 г. Въз основа на АУАН, по – късно било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което осъщественото от жалбоподателя нарушение е описано по начин идентичен с отбелязаното в акта. Прието е, че по този начин жалбоподателя, в качеството му на работодател е нарушил разпоредбите на чл. 175 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл. 143 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове и е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 4 000 лв. на основание чл.413 ал.2 от КТ.

В хода на производството въз основа на показанията на актосъставителя - св. И., се установяват идентични с описаните в акта обсотятелства. При извършения оглед на мястото на инцидента, се установява, че в обекта липсва заземителна инсталация на определеното за това място на установяване на автоцистерната. Най – близките заземителни устройства, намиращи се в непосредствена близост едно от друго, са отстоящи на приблизително 7,00 м. от мястото за автоцистерната, но зад телена ограда. Достъпът до другото заземително устройство, към което е свързана стационарната цистерната, предполага или заобикаляне на сградата където уредбата е инсталирана и пункт за зареждане на бутилки, или преминаване зад самата цистерна. Това заземително устройство е на видимо разстояние от мястото за автоцистерната, надхвърлящо посочените по – горе 7,00 м.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице имащо право на жалба против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН и в сроковете предвидени в закона.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Като издадено от компетентния зо тва орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това, осъществено ли е санкционираното с НП административно нарушение от жалбоподателя, съдът намира следното:

Общата разпоредба на чл. 175 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, сочи че работното оборудване трябва да е съобразено със средата и помещенията, в които ще бъде използвано - при работа на открито, при пожароопасност, взривоопасност, висока влажност и др. Изпълнението на посоченото задължение, съгласно чл. 2 от Наредбата е вменено в отговорност на работодателя, какъвто в случая се явява и санкционирания с процесното наказателно постановление, жалбоподател, доколкото в предприятието му се полага трудова дейност по см. на чл. 2 от ЗЗБУТ. Посочената по – горе бланкетна норма на чл. 175 от Наредбата, се запълва с изискванията на разпоредбите на специфичните нормативни актове за безопасност и опазване на здравето при работа, една от които е и посочения за виновно нарушен чл. 143 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове. Според чл. 143, мястото за установяване на автоцистерната за зареждане на резервоарите на газоснабдителните станции и автомобилните газоснабдителни станции трябва да е ясно означено и да има заземително устройство. Безспорно посоченото изискване е поставено, за да бъде осигурена възможността заземителното устройство да бъде ползвано при зареждане от автоцистерната. Последното предполага самото устройство да е на такова отстояние и така разположено спрямо обозначеното място щото то да бъде реално ползвано при осъществяване на посочената дейност. Нито едно от намиращите се в проверения обект, заземителни устройства не би могло да бъде използвано съборазно своето предназначение, директно, безпрепятствено и без създаване /вероятно/ на нови опасности за живота и здравето на работещите в станцията. Доколкото поначало експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове е източник на повишена пожарна опасност, то изпълнението на посоченото изискване на нормата на чл. 143 от Наредбата е насочено към намаляване риска в процеса на осъществяване на трудова дейност свързана с използването им. Неизпълнението на посоченото задължение прави невъзможно изпълнението и на разпоредбата на чл. 62 т.6 от НАРЕДБА № Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, която забранява извършване на товарно-разтоварни работи с леснозапалими течности, горими течности и горими газове без осигурено заземяване на транспортните средства. Цитираната от защитата Наредба Із-1971 от 29.10.2009 г. за строитено-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, в чл. 614 действително поставя изискване за минимално отстояние от 3 м. Това разстояние обаче е определено спрямо зарежданите резервоари, а не спрямо местоположението на автоцистерните, от които се извършва зареждането. Дори да се приеме нещо различно от посоченото, то заземителното устройство следва да бъде разположено така, щото да може да бъде използвано по предназначението си без да предполага преодоляване на съществуващи прегради, както е в случая / ограда или постройки/. Ето защо, макар формално в обекта да съществуват заземителни устройства тяхното разположение на практика е такова, че ги прави негодни да изпълняват предназначението си, съгласно посочените по – горе правни норми. И доколкото редакцията на разпоредбата на чл. 143 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, дава основание да се заключи, че поставеното нормативно изискване е за наличие на заземително устройство не въобще на територията на обекта, а на означеното за това място за установяване на автоцистерната, а в стопанисвания от жалбоподателя обект такова устройство на посоченото място няма и понастоящем, съдът намира и санкционираното нарушение за съставомерно по текстовете посочени за виновно нарушени от жалбоподателя.

В случая, съдът счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния случай безспорно установено е, че заземително устройство разположено на изискуемото за това място в стопанисвания от жалбоподателя обект, няма и понастоящем. Сама по себе си така установеното нарушение, създава предпоставки за възникване на реална пожарна опасност при експлоатация на уредбите и понастоящем, като поставя в завишен риск живота и здравето на работещите в обекта.

Що се отнася до размера на наложеното наказание. В разпоредбата на чл. 413 ал.2 от КТ са посочени минимален – 1 500 лв. и максимален размер - 15 000 лв. на следващата се санкция за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. При това положение, размера на наказанието «имуществена санкция» от 4 000 лв., съдът намира определен от административнонаказващия орган при спазване изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Действително нарушението е осъществено за първи път, както липсват и основания да се заключи че настъпилия инцидент дал повод за проверката, при която то е установено, е резултат именно от него. От друга страна се касае до нарушена нормативна разпоредба, поставяща конкретни изисквания към процеса на експлоатация на съответните съоръжения, което налага извод и че нарушението е осъществявано през продължителен период от време. И доколкото, както бе посочено и по – горе, осъществяваната в обекта дейност сама по себе си представлява изключително висока степен на опасност и не само за работещите в обекта, но и за трети лица /потребители/, то съдът намира и така определеното наказание, клонящо към нормативно определения минимум, за съответно на тежестта на осъщественото нарушението.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2502314 от 17.09.2012 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Търговище, с което за нарушение на чл. 175 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл. 143 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, на основание чл.413 ал.2 от КТ на “Социалинвест” ЕАД, ЕИК ******* е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 4 000 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от осъобщаването му на страните пред Административен съд Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: