№ 775 07.01.2013г. град Разград
Разградският районен съд
на четиринадесети декември две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №943 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. Г.С. ***, срещу Наказателно
постановление №25-2502011/23.07.2012г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”–гр. Търговище, с което на жалбоподателя в качеството му на длъжностно
лице е наложена глоба в размер на 1100 лв на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение на чл.186 ал.1 от Наредба №7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване/Наредба №7/. В жалбата се
изтъкват основания за незаконосъобразност на наказателното постановление и се
моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС за жалбоподателят и процесуалният му представител поддържат
жалбата. Намира, че в случая жалбоподателят не отговаря за нарушението, което
му е вменено.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С Наказателно постановление на жалбоподателя в качеството му на длъжностно
лице главен инженер е наложена глоба в размер на 1100 лв. Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №25-2502011 от 29.06.2012г.,
съставен от гл. инспектор при Д «ИТ» - Търговище в резултат от извършена
проверка, като в акта и НП от фактическа
страна е отразено следното: «При проверка по работни места извършена на
18.06.2012г. в първи стопански двор на «*****» ОД гр.И., е консттирано, че жалбоподателят
– главен инженер в контролирното дружество, в качеството му на длъжностно лице,
осъществяващо дейността за осигуряване на здравословни и безопасни укловия на
труд в предприятието съгласно връчената му длъжностна характеристика, на
18.06.2012г. при извършване на заваръчни работи в бункер на фуражовоз в
контролирания обект, е допуснал употребата на компресор без предпазен капак на
ремъчната предавка. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.186 ал.1 от
Наредба №7.
Като свидетел по делото е разпитан служителят при Д «ИТ»-Търговище М.М. - актосъставител,
която установява, че при извършена проверка по повод станала трудова злополука
с работник в гр.И. в работилница на “****” ООД, установила при оглед на
работилницата и от разговор с работници, че се използва компресор, който не бил
обезопасен - ремъчната му предавка не била обезопасени с предпазни капаци. При
проверката присъствал жалбоподателя, който подписал съставения констативен
протокол. Св.М. съставила процесния АУАН, като приела, че именно жалбоподателят
е отговорното в случая длъжностно лице, съгласно длъжностната характеристика на
главен инженер.
По делото е
разпитан като свидетел и В. В. - работник в “****” ООД гр.И., който работел
като автомеханик. Процесния ден бил на работа и след сутрешното разпределение
на задачите всеки от работниците се заел със своите. Към обяд жалбоподателят,
който му бил пряк началник се обадил по телефона, тъй като бил извън района на
предприятието и казал, че заварчиците ще
проведат заваровачна дейност на фуражовоз като им съобщил, да не
започват работа без присъствието на отговарящия охрана на труда – Г.. Св.В.
вече след станалата злополука, видял, че компресорът, който се намирал в
работилницата, където било работното му място, е без предпазен капак. По
принцип имал такъв капак и предишния ден видял, че има капак. Не знае дали се е
използвал компресорът, когато станала злополуката.
Съдът
намира изложената фактическа обстановка за установена предвид събраните писмени
и гласни доказателства. Не е спорен фактът, че компресорът е бил без капак в
деня на злополуката.
Изложените
фактически обстоятелства, обуславят от правна страна следното:
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице. Неправилно е прието, че субект на нарушението в
случая е жалбподателят.
На същия е било наложено наказание на основание разпоредбата на чл.413 ал.2
от КТ, според която, работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се наказва... а
виновното дълъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание с глоба в
разме от 1000 до 10000лв. Като нарушен е посочен чл.186 ал.1 от Наредба №7,
съгласно който движещите се части на работното оборудване, които създават риск
от злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до
опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при
достигане на опасната зона от човек или предмети. В конкретния случай от
доказателствата по делото безспорно се установява, че в техническата
работилница процесния ден компресора не е обезопасен-ремъчната предавка била
без предпазни капаци.
Видно от събраните доказателства, а именно длъжностна характеристика за
длъжността главен инженер, се установява че отговорността му във връзка с
работното оборудване, каквото в случая е процесния компресор, се свежда до
оценка на риска за здравето и безопасността на работещите, при избора на
работно оборудване /л.16-чл.4 т.1/. Явно, че същият компресор е имал предпазен
капак в предишен момент, като е липсвал такъв в деня на инцидента. От приложената
длъжностна характеристика на длъжността ръководител здравословни и безопасни
условия на труд, която длъжност е била изпълнявана от С.Г.С., става ясно, че
задължения по осигуряване, контрол на дейността на БЗР по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и стриктното прилагане на всички
правила по осигуряване на безопасни условия, са вменени на това длъжностното
лице /л.4 – т.4.1.2/. Същото следва да осигурява и ефективен контрол за
извършване на работата без риск за дравето и по безопасен начин /л.5 - т.4.1.26
6/. Съдът намира за необходимо да отбележи, че последното задължение
действително е вменено и на двете длъжности – главен инженер и ръководител ЗБУТ,
както и задължението за оценка на рисковете за безопасността здравето на
работещите, като обхване избор на работно оборудване..., видно от приложените
длъжностни характеристики / л.5 - т.4.1.26-1 и т.4.1.26-6 и л.16 - т.4.1 и 2а
т.6/.
Доколкото в случая санкционираното
лице не е работодателя, а физическо лице, същото освен дали има задължение по
извършване на тази дейност, следва да се установи и че е действало виновно. От
събраните по делото доказателства не се установи безспорно жалбоподателят да е
допуснал вмененото му нарушение, т.е. да е имал виновно поведение. Установи се,
че същият този ден не е бил в обекта, но е разпоредил заваръчните дейности да
се извършат в присъствието на лицето отговарящо по охрана на труда – С.Г.С. Установи
се също, че последният е отишъл с работник и огледал мястото, където е следвало
да се извърши заваряването, след което е бил около мястото, когато е станал
инцидента. Явно е, че в случая евентуално виновно поведение би могло да се търси
от това лице, но доказателства в тази насока не са били събрани от наказващия
орган, който е наказал друго длъжностно лице – жалбоподателя. Дори и да не бе
установил виновно поведение на някое длъжностно лице, наказващия орган би могъл
да ангажира отговорността на работодателя, която в случая е невиновна. Това
обаче не е сторено, а е наказано лице, за чието поведение според съда не са
налице безспорни доказателства да е извършило вмененото му нарушение.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че НП като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-2502011/23.07.2012г. на Директора на Дирекция
“Областна инспекция по труда” гр. Търговище, с което на В.Г.С. ***, в
качеството на длъжностсно лице е наложена глоба в размер на 1100лв. на осн.
чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.413,
ал.2 от КТ, за нарушение на чл.186
ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Разградски административен съд.
Районен съдия: