Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   794                                                 18.01.2013 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на деветнадесети декември                                            две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

НАХДело                                               № 951                                              по описа за  2012 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Постъпила е жалба от С.А.М., ЕГН ********** *** против наказателно постановление № *** г.  на  началника на РУП Разград, с което за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30 лв. и за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като сочи аргументи за наличие на обстоятелства налагащи приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

            Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На *** г. в гр. Р. служители на ОД на МВР Р., спрели за проверка лек автомобил – “О. А.” с транзитни табели, германски образец с рег. № ***, със срок на валидност до *** г, управляван от жалбоподателя. Преди спирането на автомобила по разпореждане на контролните органи, водачът преминал по ул. “К.”, нарушавайки знак № В1. Въз основа на така установеното, актосъставителя – св. Т., съставил АУАН с бл. № ***/*** г., в който индивидуализирал нарушенията като такива по чл. 6 т.1 от ЗДвП – за това, че жалбоподателят е навлязъл срещу знак В1 – “Забранено влизането на ППС”, от ул. С. към ул. “К.” и по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, за това че управлявания от жалбоподателя автомобил е с транзитни табели, с изтекъл срок на валидност до *** г. Актът бил предявен и подписан от нарушителя без възражения. Въз основа на акта, на *** г., било издадено и атакуваното НП, в което нарушенията са описани и квалифицирани по начин идентичен с описанието и квалификацията им дадени в акта. За първото от тях на основание чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30 лв., а за второто на основание чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца.

           Твърдените от жалбоподателя обстоятелства, че при установяване на нарушенията, той е бил с влошено здравословно състояние и е изпитвал болки при проверката на контролните органи са установява, както от представения болничен лист № *** г. на МБАЛ “В.” ЕООД, удостоверяващ диагноза “камък в ляв бъбрек”, така и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели – актосъставителя Т. и св. М. /баща на жалбоподателя/. Според първия от свидетелите по време на проверката М. се оплаквал от болки в корема, а според втория идването му в гр. Р., било наложено от контролен преглед при личния лекар. Тези гласни доказателства, съпоставени със съдържанието и на посоченото по – горе писмено доказателство, според което жалбоподателя е бил в отпуск по болест считано от *** г. до *** г., дават основание да се приеме достоверност на твърдяното от него влошено здравословно състояние към датата на установяване на нарушенията.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, по различни от изложените в нея съображения. По отношение на първото санкционирано нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на посочения текст от закона задължава водачите на МПС , като участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци. В случая жалбоподателят с движението си по ул. «К.» с управлявания от него автомобил “О. А.” е нарушил забраната на знак В1 – обстоятелство, което не се оспорва и от самия него. С това е осъществен и състава на административното нарушение за което е ангажирана неговата отговорност от административнонаказващия орган. Наложеното му на основание чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП на административно наказание “глоба” в размер на 30 лв.  е определен в абсолютен размер от закона, поради което и липсват основания за изменяване на постановлението в тази му част. Изтъкнатите от защитата аргументи за влошено здравословно състояние на жалбоподателя, обосноваващо приложението на чл. 28 от ЗАНН не се споделят от съда. При положение, че водачът е бил в състояние обективно затрудняващо управлението на МПС, поради изпитваните от него болки, той не е следвало изобщо да привежда в движение същото. Независимо от това, той е пътувал с него до гр. Р. Тези обстоятелства, съдът намира за  еветуално относими към второто от санкционираните нарушения - това по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

       В частта досежно това нарушение обаче съдът намира, че са налице основания за отмяна на формално основание,изключващи и произнасяне по същество.   

       В съдържанието на атакуваното НП, като описание на нарушението е посочено, че същото се изразява в това, че управлявания от жалбоподателя автомобил е с транзитни табели с изтекъл срок на валидност. Деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, като такова по чл. 140 ал.1 от ЗДвП – движение с нерегистрирано МПС. От така извършеното описание на нарушението не е видно в какво всъщност се изразява то. Разпоредбата на посочения за виновно нарушен чл. 140 ал.1 от ЗДвП е бланкетна. Същата допуска движение по пътищата, отворени за обществено ползване, само на моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Алинея втора на същия член сочи, че условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. На основание този текст от закона са издадени няколко наредби, чиито правни норми запълват тази на чл. 140 от ЗДвП и нарушението на които би довело до нарушение и на посочения текст от закона, като в случая/ съобразно собствеността върху автомобила/ биха могли да бъдат приложими тези на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В атакуваното НП обаче, не само не е посочена конкретна правна норма от подзаконовия нормативен акт, вменяваща определено действие или бездействие на водача на МПС, а и по начина на описанието на самото нарушение не е видно в какво се изразява то, щото да се прецени наличието или не на управление на нерегистрирано по надлежния / по смисъла на чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП/ ред МПС. Всяко административно нарушение е конкретно такова и като не е индивидуализирал това по чл. 140 от ЗДВП с всички негови признаци от обективна страна и с посочване на виновно нарушената конкретна правна норма, а се е задоволил с пресъздаване текста на основание който е ангажирана отговорността на жалбоподателя, административнонаказващия орган е издал наказателно постановление, чието съдържание не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Това обстоятелство само по себе си представлява основание за отмяна на постановлението в тази му част, досежно второто от санкционираните нарушения. 

      

           Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

            

      ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № *** г.  на  началника на РУП Р.,  в частта в която за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП на С.А.М., ЕГН ********** ***  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30 лв.

       ОТМЕНЯ  наказателно постановление № *** г.  на  началника на РУП Р., в частта в която за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП на  С.А.М., ЕГН ********** *** са  наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: